ЕДНА ПОЧТИ БИБЛЕЙСКА ПРИТЧА              
Автор: Виктор Кордон

В началото, когато човекът беше малък и безпомощен пред природните стихии, чиито причини и закони му бяха неизвестни, той си каза:

„Нуждая се от някой, който да е винаги до мен, който да ме закриля, който да бди над мен, който да има обяснение на всичко, който да ми дава съвети и напътствия, за да мога да се осланям на него и да мога да прехвърля всички мои отговорности върху него, тъй като съм слаб, боязлив, суеверен, наивен, незнаещ, беззащитен, нерешителен, неможещ и неразумен”.  

        И тогава човек рече:

„Нека бъда Бог!”.

        И след като създаде Бога, оттогава той беше за него Всичко и той му се уповаваше безрезервно. Но ето че с течение на времето, възползвайки се от слабостите на човешкия род, Бог го обсеби и го пороби, превръщайки го в свое послушно оръдие. Така творението стана господар на своя творец!

Но, казвам ви, не Бог стори това, тъй като той обитава само главите на хората, а онези лукавци и лицемерци, които използват неговото име, за да живеят от невежеството и наивността на простите люде. Тези користолюбци са се обявили за негови наместници и твърдят, че говорят от името му. Те ни убеждават, че той иска от нас да му се кланяме, да му се доверяваме безусловно и да му поднасяме дарове.

Но, казвам ви, не той, несъществуващият, иска това, а те искат на тях да слугуваме. Защото който служи на Бог, на тях в действителност робува и ги прави още по-богати и по-силни. Затова, докато не изгоним „търговците от храма”, сиреч, докато не се отървем от наивността, суеверието и невежеството си, ние ще бъдем слуги, но не на Бог, въображаемия, а на користолюбивите търтеи, живеещи на наш гръб!