Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2009 18:23 - Щастлив бонбон
Автор: cvetnica Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1937 Коментари: 7 Гласове:
1

Последна промяна: 22.03.2010 17:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
               Тази луда, напрегната и натоварена седмица най-после свърши. Последните шест месеца беше така, след като...Защо Бог го прибра при себе си?
          Въпроси, въпроси, безкрайна болка и нетърпима липса...
          Хайде, изтрий сълзите, справяш се!
       Ана обу маратонките. Ще потича по брега, да намали стреса, да увеличи сладкия адреналин от разтоварването. 2-3 километра...
       Ето я нейната пейка за почивка. Намали, походи, наведе се леко, за да си поеме дъх и приседна. Добре, че е морето с неговата ласкавост и нежен, приятен бриз, за разсейване на мислите. Но ето пак дълъг уикенд - още два дни в самота. Вече не се и опитваше да спре сълзите.
- Здравей, защо плачеш? Искаш ли бонбон?
Срещу й застана момиченце. Може би около 6. Имаше прекрасна руса косица, вързана на две плитки и сини пандели. Бузките и розови, очичките тъмно сини.
Ани се посъвзе, усмихна се, но все още през сълзи...
- Здравей, миличка! Не, благодаря.
- Желирани ягодки, ще ти харесат! Те са щастливите ми бонбони, като хапчета са, най-добрите срещу сълзи!
- Добре, дай един!
- Ето, виждаш ли? Вече действат!
Ана се усмихна.
- Благодаря ти, ще седнеш ли до мен? Да не би да те търсят родителите ти?
- Ще седна, татко е там, в онова заведение с клиенти. Знам, че трябва да работи много, за да живеем добре, но ми става скучно като слушам само за алинеи, закони, правилници.
- Ще ми кажеш ли името си?
- Мария-Луиза.
- О,чудесно! Ти имаш две!
- За да не се сърдят бабите, затова татко ме е записал така.
-А,ходиш ли на училище?
- Все още не, на есен ще бъда първи клас.
- Ще бъде интересно, уверявам те.
- Не мисля, зная да чета. Понякога се налага сама да си чета приказки за лека нощ, когато татко има много работа.
- А, мама?
- Мама е починала ,когато съм се родила. Не са успели да я спасят.
- Съжалявам, извини ме не знаех.
- Тя е на небето и бди над мен! Ти имаш ли деца?
- Да, двама сина.
- А, те ученици ли са?
- Да ,но много далече.
- Къде е това далече?
- В Америка.
- А, ти защо плачеше? За тях ли ти беше тъжно?
- Да поговорим за друго, може ли?
- Добре, а ти как се казваш?
- Ана.
- Мира-а-а
- О, татко ме вика. Радвам се, че се запознахме. Ще се видим ли пак? Ти ми харесваш!
- Да се видим. Искаш ли да отидем на сладкарница утре?
- Кога утре? Сутринта съм заета, ще пущам прахосмукачка, пералнята.
- Сериозно?!
- Помагам на татко, но за след обяд ще съм свободна.  Ето го идва, сега ще си уговорим среща.
- Татенце, готов ли си?
- Да, миличка.
- Запознай се с Ана, новата ми приятелка. Утре може ли да отидем на сладкарница?
- Не, миличка, ще...
- Не те питах с теб, а с нея!
- Приятно ми е Ана, ще откажете ли?
- Аз съм Филип, не но...удобно ли ще е за Вас?
- О, да! Разполагам с време, не е проблем.
- Ана, ще дойдеш ли да ме вземеш към 16 часа. Ето ти телефона, ще те чакам, ето адреса. А, сега ме извини. Хайде, татко!
         И двамата стояха изненадани. Мира хвана баща си за ръка и го задърпа да си ходят, така не му даде възможност да й се скара, че изнуди жената за сладкарница.
         Малката обожаваше красивите сладкарски витрини, атмосферата вътре. Беше опитала всички сладки съблазни.
- Ех, деца!
         Но тази малка кукличка и заприлича на небесен ангел с разперени крилца! Толкова е хубава, умна и разсъждаваше като възрастна. Наложило й се да порасне бързо...
           

             В продължение на една година двете се срещаха по 3-4 пъти седмично на саме. Разхождаха се, забавляваха се, смееха се. Много разговаряха, учеха се една друга.
             Ана беше и на тържеството за първия учебен ден, за празника "Аз мога да чета и пиша", за успешно приключилата първа училищна година. Придружи я "по женски", както се изрази малката и  на празника на цветята, че там не било за мъже.
             Решиха да отпразнуват едногодишното си наглед странно приятелство по крайбрежието и после "като важни дами в ресторант" - ах, милата ми тя!
             Денят се случи събота и имаха целия ден. Малката й приятелка полудя, детски кът, ролери по алеите на парка, сладолед, закачки, веселба! Купиха си и празнична свещичка за тортичките в сладкарницата!
Когато денят свърши и се настаниха в таксито, за да я върне на Филип, заспивайки в прегръдката и, в просъница от розовите й устенца се отрони...
- Обичам те,мамо!




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sladurancheto - I like it!
03.02.2009 20:15
Харесва ми... Има смисъл и ми напомня за мен самата...
цитирай
2. cvetnica - Благодаря!
03.02.2009 20:34
Разбирам те.Приятелска прегръдка!
цитирай
3. ianichka - - Обичам те,мамо!
03.02.2009 22:43
Да. Рано или късно Бог ни изпраща заместници, за да запълним липсата.
цитирай
4. compassion - А ще има ли продължение разказа?
05.02.2009 18:07
хайде, нека съня на детето стане реалност.
цитирай
5. divaorhideq - taka
06.02.2009 19:53
Zdravei Moni ve4e ne e anonimna i taka
цитирай
6. priqtel12 - Обичта
30.01.2010 22:48
прави чудеса!
цитирай
7. cvetnica - Ана обича детето, а Мария-Луиза и ...
31.01.2010 11:20
Ана обича детето, а Мария-Луиза и отвръща със същото!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: cvetnica
Категория: Други
Прочетен: 673036
Постинги: 127
Коментари: 2477
Гласове: 11272
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930