Постинг
03.02.2009 18:23 -
Щастлив бонбон
Автор: cvetnica
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2698 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 22.03.2010 17:26
Прочетен: 2698 Коментари: 7 Гласове:
1
Последна промяна: 22.03.2010 17:26
Тази луда, напрегната и натоварена седмица най-после свърши. Последните шест месеца беше така, след като...Защо Бог го прибра при себе си?
Въпроси, въпроси, безкрайна болка и нетърпима липса...
Хайде, изтрий сълзите, справяш се!
Ана обу маратонките. Ще потича по брега, да намали стреса, да увеличи сладкия адреналин от разтоварването. 2-3 километра...
Ето я нейната пейка за почивка. Намали, походи, наведе се леко, за да си поеме дъх и приседна. Добре, че е морето с неговата ласкавост и нежен, приятен бриз, за разсейване на мислите. Но ето пак дълъг уикенд - още два дни в самота. Вече не се и опитваше да спре сълзите.
- Здравей, защо плачеш? Искаш ли бонбон?
Срещу й застана момиченце. Може би около 6. Имаше прекрасна руса косица, вързана на две плитки и сини пандели. Бузките и розови, очичките тъмно сини.
Ани се посъвзе, усмихна се, но все още през сълзи...
- Здравей, миличка! Не, благодаря.
- Желирани ягодки, ще ти харесат! Те са щастливите ми бонбони, като хапчета са, най-добрите срещу сълзи!
- Добре, дай един!
- Ето, виждаш ли? Вече действат!
Ана се усмихна.
- Благодаря ти, ще седнеш ли до мен? Да не би да те търсят родителите ти?
- Ще седна, татко е там, в онова заведение с клиенти. Знам, че трябва да работи много, за да живеем добре, но ми става скучно като слушам само за алинеи, закони, правилници.
- Ще ми кажеш ли името си?
- Мария-Луиза.
- О,чудесно! Ти имаш две!
- За да не се сърдят бабите, затова татко ме е записал така.
-А,ходиш ли на училище?
- Все още не, на есен ще бъда първи клас.
- Ще бъде интересно, уверявам те.
- Не мисля, зная да чета. Понякога се налага сама да си чета приказки за лека нощ, когато татко има много работа.
- А, мама?
- Мама е починала ,когато съм се родила. Не са успели да я спасят.
- Съжалявам, извини ме не знаех.
- Тя е на небето и бди над мен! Ти имаш ли деца?
- Да, двама сина.
- А, те ученици ли са?
- Да ,но много далече.
- Къде е това далече?
- В Америка.
- А, ти защо плачеше? За тях ли ти беше тъжно?
- Да поговорим за друго, може ли?
- Добре, а ти как се казваш?
- Ана.
- Мира-а-а
- О, татко ме вика. Радвам се, че се запознахме. Ще се видим ли пак? Ти ми харесваш!
- Да се видим. Искаш ли да отидем на сладкарница утре?
- Кога утре? Сутринта съм заета, ще пущам прахосмукачка, пералнята.
- Сериозно?!
- Помагам на татко, но за след обяд ще съм свободна. Ето го идва, сега ще си уговорим среща.
- Татенце, готов ли си?
- Да, миличка.
- Запознай се с Ана, новата ми приятелка. Утре може ли да отидем на сладкарница?
- Не, миличка, ще...
- Не те питах с теб, а с нея!
- Приятно ми е Ана, ще откажете ли?
- Аз съм Филип, не но...удобно ли ще е за Вас?
- О, да! Разполагам с време, не е проблем.
- Ана, ще дойдеш ли да ме вземеш към 16 часа. Ето ти телефона, ще те чакам, ето адреса. А, сега ме извини. Хайде, татко!
И двамата стояха изненадани. Мира хвана баща си за ръка и го задърпа да си ходят, така не му даде възможност да й се скара, че изнуди жената за сладкарница.
Малката обожаваше красивите сладкарски витрини, атмосферата вътре. Беше опитала всички сладки съблазни.
- Ех, деца!
Но тази малка кукличка и заприлича на небесен ангел с разперени крилца! Толкова е хубава, умна и разсъждаваше като възрастна. Наложило й се да порасне бързо...
В продължение на една година двете се срещаха по 3-4 пъти седмично на саме. Разхождаха се, забавляваха се, смееха се. Много разговаряха, учеха се една друга.
Ана беше и на тържеството за първия учебен ден, за празника "Аз мога да чета и пиша", за успешно приключилата първа училищна година. Придружи я "по женски", както се изрази малката и на празника на цветята, че там не било за мъже.
Решиха да отпразнуват едногодишното си наглед странно приятелство по крайбрежието и после "като важни дами в ресторант" - ах, милата ми тя!
Денят се случи събота и имаха целия ден. Малката й приятелка полудя, детски кът, ролери по алеите на парка, сладолед, закачки, веселба! Купиха си и празнична свещичка за тортичките в сладкарницата!
Когато денят свърши и се настаниха в таксито, за да я върне на Филип, заспивайки в прегръдката и, в просъница от розовите й устенца се отрони...
- Обичам те,мамо!
Въпроси, въпроси, безкрайна болка и нетърпима липса...
Хайде, изтрий сълзите, справяш се!
Ана обу маратонките. Ще потича по брега, да намали стреса, да увеличи сладкия адреналин от разтоварването. 2-3 километра...
Ето я нейната пейка за почивка. Намали, походи, наведе се леко, за да си поеме дъх и приседна. Добре, че е морето с неговата ласкавост и нежен, приятен бриз, за разсейване на мислите. Но ето пак дълъг уикенд - още два дни в самота. Вече не се и опитваше да спре сълзите.
- Здравей, защо плачеш? Искаш ли бонбон?
Срещу й застана момиченце. Може би около 6. Имаше прекрасна руса косица, вързана на две плитки и сини пандели. Бузките и розови, очичките тъмно сини.
Ани се посъвзе, усмихна се, но все още през сълзи...
- Здравей, миличка! Не, благодаря.
- Желирани ягодки, ще ти харесат! Те са щастливите ми бонбони, като хапчета са, най-добрите срещу сълзи!
- Добре, дай един!
- Ето, виждаш ли? Вече действат!
Ана се усмихна.
- Благодаря ти, ще седнеш ли до мен? Да не би да те търсят родителите ти?
- Ще седна, татко е там, в онова заведение с клиенти. Знам, че трябва да работи много, за да живеем добре, но ми става скучно като слушам само за алинеи, закони, правилници.
- Ще ми кажеш ли името си?
- Мария-Луиза.
- О,чудесно! Ти имаш две!
- За да не се сърдят бабите, затова татко ме е записал така.
-А,ходиш ли на училище?
- Все още не, на есен ще бъда първи клас.
- Ще бъде интересно, уверявам те.
- Не мисля, зная да чета. Понякога се налага сама да си чета приказки за лека нощ, когато татко има много работа.
- А, мама?
- Мама е починала ,когато съм се родила. Не са успели да я спасят.
- Съжалявам, извини ме не знаех.
- Тя е на небето и бди над мен! Ти имаш ли деца?
- Да, двама сина.
- А, те ученици ли са?
- Да ,но много далече.
- Къде е това далече?
- В Америка.
- А, ти защо плачеше? За тях ли ти беше тъжно?
- Да поговорим за друго, може ли?
- Добре, а ти как се казваш?
- Ана.
- Мира-а-а
- О, татко ме вика. Радвам се, че се запознахме. Ще се видим ли пак? Ти ми харесваш!
- Да се видим. Искаш ли да отидем на сладкарница утре?
- Кога утре? Сутринта съм заета, ще пущам прахосмукачка, пералнята.
- Сериозно?!
- Помагам на татко, но за след обяд ще съм свободна. Ето го идва, сега ще си уговорим среща.
- Татенце, готов ли си?
- Да, миличка.
- Запознай се с Ана, новата ми приятелка. Утре може ли да отидем на сладкарница?
- Не, миличка, ще...
- Не те питах с теб, а с нея!
- Приятно ми е Ана, ще откажете ли?
- Аз съм Филип, не но...удобно ли ще е за Вас?
- О, да! Разполагам с време, не е проблем.
- Ана, ще дойдеш ли да ме вземеш към 16 часа. Ето ти телефона, ще те чакам, ето адреса. А, сега ме извини. Хайде, татко!
И двамата стояха изненадани. Мира хвана баща си за ръка и го задърпа да си ходят, така не му даде възможност да й се скара, че изнуди жената за сладкарница.
Малката обожаваше красивите сладкарски витрини, атмосферата вътре. Беше опитала всички сладки съблазни.
- Ех, деца!
Но тази малка кукличка и заприлича на небесен ангел с разперени крилца! Толкова е хубава, умна и разсъждаваше като възрастна. Наложило й се да порасне бързо...
В продължение на една година двете се срещаха по 3-4 пъти седмично на саме. Разхождаха се, забавляваха се, смееха се. Много разговаряха, учеха се една друга.
Ана беше и на тържеството за първия учебен ден, за празника "Аз мога да чета и пиша", за успешно приключилата първа училищна година. Придружи я "по женски", както се изрази малката и на празника на цветята, че там не било за мъже.
Решиха да отпразнуват едногодишното си наглед странно приятелство по крайбрежието и после "като важни дами в ресторант" - ах, милата ми тя!
Денят се случи събота и имаха целия ден. Малката й приятелка полудя, детски кът, ролери по алеите на парка, сладолед, закачки, веселба! Купиха си и празнична свещичка за тортичките в сладкарницата!
Когато денят свърши и се настаниха в таксито, за да я върне на Филип, заспивайки в прегръдката и, в просъница от розовите й устенца се отрони...
- Обичам те,мамо!
Харесва ми... Има смисъл и ми напомня за мен самата...
цитирайРазбирам те.Приятелска прегръдка!
цитирайДа. Рано или късно Бог ни изпраща заместници, за да запълним липсата.
цитирайхайде, нека съня на детето стане реалност.
цитирайZdravei Moni ve4e ne e anonimna i taka
цитирайправи чудеса!
цитирайАна обича детето, а Мария-Луиза и отвръща със същото!
цитирайТърсене
Блогрол
1. Кръстова гора.
2. Хуморът и е заразителен.Надето!
3. Слушам с наслада!Santiment
4. Опознайте България с Иво
5. Забавлявайте с Вихра!
6. Чувствената поезия на Евчето.
7. Любимият ми сайт
8. Един вълшебен свят sphinx!
9. Още един любим сайт
10. Джулия,сърцато момиче!
11. Да обиколим света!
12. Изненадата от Ива
13. Изненадата на Стефи
14. Родопите
15. Таланливо момиче
16. Разгледайте!
2. Хуморът и е заразителен.Надето!
3. Слушам с наслада!Santiment
4. Опознайте България с Иво
5. Забавлявайте с Вихра!
6. Чувствената поезия на Евчето.
7. Любимият ми сайт
8. Един вълшебен свят sphinx!
9. Още един любим сайт
10. Джулия,сърцато момиче!
11. Да обиколим света!
12. Изненадата от Ива
13. Изненадата на Стефи
14. Родопите
15. Таланливо момиче
16. Разгледайте!