Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2009 13:51 - Шанс
Автор: cvetnica Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2480 Коментари: 10 Гласове:
2

Последна промяна: 22.03.2010 17:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
              Евелина седеше в едно приятно ресторантче на брега на морето. Реши да отдъхне и да пийне любимата си бира преди да се прибере.
Обичаше това място, защото целият залив е пред очите ти, пясъчната ивица не беше широка, имаше и скали, а плажуващи нямаше.
             ...Ако можеш да се отдадеш на поривите на вятъра, да го усетиш, че те гали, да му повярваш, че ти нашепва, великолепието ти за мига е съвършенно.
                Тази година й струваше много усилия, нерви, напрежение. Сделката се проточи - разговорите, уговорките, претенциите на клиентите безкрайни. Най-после всичко свърши. Сега към следващите...
                Мислите и литнаха в друга посока...
Забравих какво е да "летиш" изгубила почва под краката си. Да се потопиш в удоволствието, да се изгубиш в страстта и нежността. Да усещам силни парещи длани, които разтапят тялото ти, да желаеш жадни устни... Как се стигаха искрящите небеса, какъв е вкусът на внезапно експлоадиралия адреналин в кръвта? Нечий поглед да те прониже и да разтрепери коленете ти, някой да те кара да се смееш...Каква е ползата да живееш, ако няма за кого?
И още - защо сме такива хората? Защо трябва да бъдем добри един ден в годината по Коледа, и да мислим за чудесата само на празника? Не е ли по-хубаво да пазим и развиваме доброто, да го отглеждаме като цвете, за да даде плод? Толкова ли е трудно да сме човечни? Не бива ли да сме щедри, мъдри? Нали любовта, мъдростта и добрината пречистват и дават сили за житейските ни изпитания, а и отварят вратите на духовния свят...
           Към масата й приближиха двама мъже. Уж любезно се усмихваха, а изглеждаха като хищници.
- Госпожа, да ти напраим компания, а? Кво ша каеш? Май си самотна?
- Ще те черпим едно и да те водим с нас! Кво пиеш?
- Уууу! Бира! Отврат! Ти за твърдо не си ли чувала?
- Ей, сервитьорчето, донеси едно уиски!
        " Каквото и да правиш, направи го достойно и красиво, дори да е безумие"
          Ева сложи ръцете си на масата, подпря се на лакти. Повдигна брадичката, погледна ги и двамцата и с много спокоен, овладян глас каза:
- Млади господа, благодаря за проявеното внимание, но аз не съм вашия човек! Сега, мили гларусчета, бихте ли ме  освободили от присъствието си?
Така като ви гледам, мога да ви купя и продам само с едно щракване на пръстите си, но не си струва да го правя. Хей,ти с ланеца - да беше си изпрал тениската, че да не мирише на пот и долнопробен парфюм! А, ти мачо се постарай да си изрежеш ноктите, или поне да беше им изчистил чернилката !Имам подозрения, че и крата ти миришат!
А, ти се опитай да си миеш зъбите поне два пъти дневно! Сега си вдигайте задниците и там - в блатото, от където сте изпълзели!
           Ивайло бързаше към своето местенце, обичаше да отпочива след работа, а и да хапне преди да се прибере. В движение четеше големите букви на вестника. Когато беше уморен, не обръщаше внимание, на случващото се около него. Но чу кристално ясно последното изречение. Такъв приятен глас, а да изрича такива груби думи?!
Жената! Стоеше невероятно спокойна, облегната на масата, само очите й хвърляха мълнии. Почти шепнеше, но думите й оттекваха като гръмотевици. Онези двамата й досаждаха и тя се опитваше да ги разкара...
             Иво приближи, едър, широкоплещест. Изглеждаше страхотно!
- Миличка, ти ме чакаш? Извини ме, че се забавих толкова !Ела да те прегърна толкова ми липсваше...
Той почти я понесе на ръце.Това не беше обичайното му поведение, но се поддаде на импулса, светкавичното му решение да помогне.
                Онези двамата тутакси се изнизаха зад гърба му...
Ева онемя от случващото се! Тези двамата навлеци...щеше да се справи, не й се случваше за първи път. Ама този мъж, който я изнесе от стола й и я вдигна на ръце в прегръдката си!? Той се е припознал! Има ли разум в цялата тази лудница?! Какви са тези форсмажорни обстоятелства?!
               Иво я завъртя още няколко секунди, не искаше да я пуща, тя ухаеше на свежест - на цветя, на нежност и незнайно защо на бебе. Усети сърцето й до своето - като пърхащо птиче...
- Извинете ме! Никога не постъпвам така, не зная какво ми стана. Ето, седнете, галантно й придърпа стола. Ще Ви поръчам едно мартини за извинение и си тръгвам!
- Момент, момент, момент! Не се оттегляйте, седнете при мен. Да, изненадахте ме, не съм очаквала кавалерско поведение! Появихте се като вихър и за малко да ме отнесете! Но,благодаря,че ме спасихте от натрапниците, макар и нетрадиционно!
- Не знам какво ми стана, че реагирах така. Приятно ми е Ивайло.
- Евелина, благодаря. Моля настанете се, ако не Ви е проблем моята компания! Струва ми се, че и Вие на път за в къщи сте решил да се поотпуснете час на това прекрасно място!
- Да, разбира се. Много сте прозорлива! Това е любимото ми ресторантче. Тук има особенна атмосфера. Много чисто, готвача е майстор, а кафето - имам чувството, че го правят италианци.
- Ще си позволя да Ви поправя, атмосферата я правят хората, всичко останало е обстановка.
"Виж ти! Тя има мнение! Това е добре, почти се срамуваше от постъпката си, но би защитил всяка жена изпаднала в неловка ситуация. Разбира се, не и по този начин.
- Ще пием мартини, нали?
- Разбира се, с черешка по му отива, отколкото с зелена маслина.
- Тук знаят, уверявам Ви.
Сервитьорът донесе питиетата.
- Тост, за Вас! Убедихте ме, че кавалерите не са изчезващ вид!
           Звучеше му приятно, на фона на залязващото слънце, което отразяваше игривата си златиста ласка за сбогуване с морската шир.Тя изглеждаше великолепно. Облечена с вкус, малко класически за това време на деня, но явно и тя е дошла след работа.
           Разговаряха за какво ли не. Иво умееше да води брилянтно разговори. Най-много го впечатли усещането й за музиката. И то не каква да е , а класическа, оперна. Тя наистина го изненада! Разказа му за любимите си композитори.
Дори възкликна, че тя разказва за любимото си изкуство толкова разбиращо и чувствено!
- Когато се отпуснеш и слушаш, можеш да почувстваш безкрая...
- Харесвам я, слушам разбира се, но не бих се изразил така.
- Не е необходимо да си завършил консерватория, за да я почувстваш!
Бавно и плавно скачаха от тема на тема.Тя имаше много познания.
            Ева се отпусна, отдавна не бе разговаряла по този начин.Той я предразположи, за да му разкрие своя свят, любимите си местенца за наслада, малките й бягства от действителността.
           Вечерта настъпи неусетно. Последва малък спор, кой да плати, но тя надделя, обезоръжи го с аргументи и лъчезарна усмивка.
           Преди да се качи в таксито, което я чакаше на алеята, размениха си визитки.
           Приятелско ръкостискане, стори й се, че Иво, задържа малко по-дълго от приличното, ръката й в своята огромна длан, преди да се настани в колата.




Тагове:   шанс,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. victoriavselena - " Каквото и да правиш,направи го достойно и красиво,дори да е безумие"
09.02.2009 14:42
Хареса ми, ще го запомня, но за целта трябва да имаш и красотата и достойнството и безумитето.
цитирай
2. candysszzz - Изключително романтично! Позд...
09.02.2009 14:45
Изключително романтично! Поздравления!
цитирай
3. denij - Ей този пост ми оправи настроението ...
09.02.2009 15:24
Ей този пост ми оправи настроението за деня:) Наистина е много добре написано...
цитирай
4. tearsofthedragon - Благодаря ти!
10.02.2009 14:35
Хиляди пъти благодаря. Не знаеш колко ми помагаш в трудните моменти
цитирай
5. анонимен - Толкова късно открих това местенце!
28.02.2009 18:21
Място за наслада!Благодаря.
цитирай
6. анонимен - Cvetnica!
15.03.2009 13:02
Пишеш страхотно!
Обичам и се прекраням пред Бочели!
Невероятна комбинация!
цитирай
7. priqtel12 - Завладяващо начало, но
30.01.2010 22:55
няма и как да е другояче, щом ти си автора!
цитирай
8. cvetnica - Толкова време си ми отделила по сред ...
31.01.2010 11:23
Толкова време си ми отделила по сред нощ, едва успявам да те следвам!
Благодаря ти!
цитирай
9. priqtel12 - Беше ми интересно, затова....
31.01.2010 15:01
cvetnica написа:
Толкова време си ми отделила по сред нощ, едва успявам да те следвам!
Благодаря ти!

цитирай
10. cvetnica - Успешна и лека седмица, Ива! Ще ...
01.02.2010 09:42
Успешна и лека седмица, Ива!
Ще продължавам да сътворявам до колкото мога, интересни и завладяващи разкази.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: cvetnica
Категория: Други
Прочетен: 643800
Постинги: 127
Коментари: 2477
Гласове: 11271
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031