Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2009 12:13 - Добра случайност
Автор: cvetnica Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1539 Коментари: 4 Гласове:
3

Последна промяна: 19.05.2009 12:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
            Колата профуча покрай нея,собственикът и я караше като демон-с мръсна газ...после скърцащи спирачки.Избута я завихрянето от скоростта.Едва овладя мотора,опитваше се да го паркира.Тя отривисто го вдигна на степенката,загаси двигателя,свали каската и погледна към отворения прозорец.Чуваха се "тежките" звуци на Металика.
-Боже милостиви!Хей,ти няма ли да се извиниш?!
Мъжът седеше облегнат назад,слънчевите очила закриваха очите му,но по бузите му се стичаха сълзи.Той се сконфузи,засуети се за салфетка.Свали очилата и я погледна.
Жена,излъчваща респект и благородство,въпреки леко ядосаният и глас.Косите и бяха разрошени и разпилени,но и придаваха особен,приятен чар.
"Олеле!Баба-рокерка?!Стига!!Това е нелепо!Та тя е все още красива и женствена,не и отива този Ямаха!"
-Извинете ме,съжалявам.Малко съм разстроен.Мога ли да Ви поканя на кафе,за да спечеля благоразположението Ви,а и да забравите неудобството,което неволно създадох?
-Отивам на църква.Защо не дойдете с мен?Като гледам,имате нужда от малко християнско смирение и молитва.А и вярата е добра предпоставка за промяна в живота.
"Охо!Какви са тези изненади точно днес,когато му идеше да вие от болка!"
-Не мисля,че там ще намеря...
-О,стига!Това,в което вярваме е това,което ни се случва!Хайде,идваш ли?
-Чудя се и аз!Не помня от кога не съм влизал в храм.
-Значи ти е време!
"Ама,че е упорита!"
-Доообре!
-Като те гледам не си мигнал цяла нощ,атмосферата и покоя в тази църквица ще ти се отразят добре,повярвай ми.
           Тихи,невероятно красиви песнопения,сякаш излезли от ангелски гласове ги посрещнаха на прага.Ароматът на свещите,тамяна...Великолепните икони,които ги гледаха от иконостаса...Приятната прохлада...
Елица запали свещичките по канделабрите,застана на почит пред любимата си св.Богородица и зареди безмълвна молитва за децата си,за нея и за още някого,който беше далеч,но обичаше с цялото си същество.Излъчваше непренуденост,изящество и хармония.Повдигна погледа си,прекръсти се и благодари...Завладяващо присъствие...
Морис не знаеше какво прави тук с непознатата.Следеше я и се опитваше да повтаря всяко нейно движение.Застана до нея,вперил поглед към Исус и някак спонтанно занарежда молитвените думи,които извираха от душата му.Тежка въздишка се отрони от гърдите му,но ...се почувства странно.Лек,някак спокоен  и усмирен.
          Излязоха навън.
-Благодаря ти.Май наистина имах нужда...
-Знам,само ти "уредих" среща с Твореца.Сега ми разкажи,защо караше като в несвяст?
Морис пое дълбоко дъх и изля цялата натрупана болка и напрежение.
-Дъщеричката ми снощи вдигна много висока температура получи и гърч.Два часа ходихме по лекари,докато я приемат в болницата.Цяла нощ бях в коридора,не ме пуснах при тях.Час преди да се срещнем санитарката ме изгони,преди да разбера нещо за нея.
-Хайде да тръгваме.
-Къде?
-Как,къде?В болницата.Ето ти пари,купи един букет на момичето си,как се казва?
-Веселина.
-Сложи го в колата,че нямам място .Вземи и сокчета и плодове за принцеската,как се казва?
-Елица.
-Елица?Виж ти!О,и една плюшена играчка,животинче,което обича.Хайде действай,чакам те при возилата!
-Защо го правиш?
-Стига си питал,моето добро дело за деня...
-Ти направи вече едно!
-Още едно няма да е излишно.Хайде,тичай изчака ми се чакалото!

-Как го уреди?
-Случайно доктора ми е познат.
          Надникнаха в болничната стая.Малката спеше сгушена в топлата,нежна прегръдка на мама.Личицето и беше спокойно,но в съня си им подари една прекрасна четиризъба усмивчица.
-Морис,вече е добре,промълви Веселина,изтощена от безсънието и умората.Попита го с поглед-коя е тя?Той се наведе целуна малката ръчичка свита в юмруче,а нея по челото.
-После ще ти разкажа.
-Благодаря ти!Даже не се запознахме като хората.Ти си като глътка вода в горещ ден.
-Аз,съм само една епизодична героиня,появила се в миг,когато си имал нужда.Радвам се,че те срещнах.Казвам се Елица.
-А,аз Морис.За това ли възкликна?
-Сега ви оставям.Ето ти телефона,обаждай се ако имаш нужда.О,и да се похвалиш като си ги отведеш у дома.Искам да зная,че всичко е наред.
-Чакай,нищо не каза за себе си.
-Нали ме виждаш,добре съм си.Наслаждавам се на златната си женска есен.Гледам на живота от към добрата му страна.Знам,че някъде има човек,който мисли за мен преди да заспи след поредния си тежък ден.Чакам го вече...няма значение.Останаха някакви си сто дни.И...не забравяй дължиш ми една почерпка!Да се грижиш за тях,прекрасни са!
Желая Ви щастие,младежи!



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - От Сиси
19.05.2009 12:43
Лили, и аз вярвам в добрите дела.Опитвам се да ги правя,но не винаги съм разбрана.
Поздравявам те!Много актуално за този полудял свят.
цитирай
2. cvetnica - Сиси!
19.05.2009 12:45
Има кой да ни ги записва,там горе!
Направи си твоето добро,пък...ще се намери кой да го оцени.
Благодаря ти.
цитирай
3. martito - Хубаво е, че има такива 'рокерки':) ...
19.05.2009 21:11
Хубаво е, че има такива 'рокерки':) И идват точно навреме:)
цитирай
4. cvetnica - Наденце!
19.05.2009 21:25
Всеки има нужда от подкрепа и добра дума.
Благодаря ти.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: cvetnica
Категория: Други
Прочетен: 634868
Постинги: 127
Коментари: 2477
Гласове: 11271
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930