Срещу прозорецът ми,сякаш на една ръка разстояние има скала.През годините,когато съм я съзерцавала на менящите се сезони,Тя стои неизменно,сякаш неподвластна на времето и промените.Но този ден я погледнах с други очи...
Видът и ме провокира да се опитам с несъвършенството на думите да опиша тази приказна картина!
       Небето все още сиво до тъмно синьо след изсипалия се дъжд до преди минути,набраздено като родопска черга!
А,Тя скалата,огряна от последните лъчи на залязващото слънце!Окъпана от дъжда,стои горда,величествена и сякаш усмихната,заради пренебрежението си към стихиите!
Вече разлистналата се великолепна разстителност,която е успяла да се пребори със суровостта на мястото,блести искряща със свежите пролетно зелени цветове.
      Притихнал вятър...безвремие...
Леката,нежнобяла прозрачна почти мъглица,разкъсвана тук там,се издига от към реката,право нагоре към върха.Течението я отнася леко,ефирно,разкъсва я и и придава причудливи форми.
Лъчите галят нежно и ласкаво,близват изронените ръбове на скаличките!
В далечината сиво-сините облаци се разкъсват,появява се онова родопско небе и...невероятно бяло пухкаво облаче,което сякаш се забавлява от тази красота,като току що родено бяло мече!
     Последни отблясъци на лъчите!
Всичко е замряло в очакване!Чака онзи най-нежен,ефирен час-опаловия,когато денят и нощта ще се целунат!
Все още от тук от там се чуват звуци от птичите гърла!И на тях не им се заспива.
Едно от родопските вълшебства!
Иска ти се в този миг да чуеш искрящите звуци на гайда!
Невероятна хубост за сетивата ти!
Неволно от душата ти се навдига въздишка и промълвяваш-благодаря ти Господи!

P.S.Единственото нещо,което липсваше от вчера беше дъгата.Онази,необяснимата,феноменална,цветна,зареждаща Божия дъга!
...Но както обичам да казвам,че Твореца си знае работата-днес тя е факт,за да украси с присъствието си отминалото вчерашно великолепие!Наистина е красиво и неповторимо!