Събуди се, отпочинала, свежа. Лека болка в глезена и припомни за вчерашната случка. Отметна завивката, огледа го. Отокът беше спаднал. Браво, момиче! Няма да пази дълго стаята.
             Стана, закуцука към банята. Друго нещо си е водата. Чувстваш се прероден!
              Донесоха й закуска - кафе, кифлички, мляко, плодове и една огромна розова роза! Изненада се от любезността на персонала. Джамила, така се казваше камериерката й обясни, че цветето го е донесъл Салим.
Салим?! Да, бе! Той изглеждаше непохватен, едва ли би се сетил за роза! Както и да е, но й стана приятно.
               Помоли да й помогне след закуската да се качат до басейна на хотела. Няма да стои цял ден в стаята си я!
               Тази сутрин се чувстваше различно, беше й някак леко. Кафето не и хареса, но крушите бяха превъзходни -жълти, сочни, медени.
Подготви си чантата - книга, хавлия, заряза шапката - беше и опротивяла. С голям труд сложи банският, бялата плажна рокля. Грабна патериците и с малко помощ - на тересата с басейна.
               Любопитни очи я проследиха, но Ема не им обърна внимание. Намери си много хубаво място. Можеше да наблюдава и морето. Донесоха й вода и много приятен плодов коктейл. Зачете се... Не забеляза, че две изгарящи зеници я наблюдаваха.

               Алекс не успя да мигне до сутринта. Не можеше да се познае. Правеше сделки за милиони долари без да му  трепне мускулче по лицето. А, сега?!
               Стана, пуши, разхожда се. Посрещна изгрева, реши че така няма да го бъде! Трябваше да разбере коя е Емилия, която го обсеби за няколко минути, дори не успя да види лицето й.
               Салим беше сервирал кафето. Даде му бързи, точни и ясни наставления и зачака. Младежът се върна бързо. Успял да предаде розата, но никой нищо не знаел за лейди.
- Защо й казваш лейди?
- Много е красива, прилича на принцеса хабиб!
- Чак толкова?!
- Наистина, много е мила.
               Алекс му вярваше, но... Като знаеше вкусовете и предпочитанията му...Трябва да види тази лейди, която го остави без сън и внесе смут в ежеднедието му. Позвъни на някого по телефона. Зададе въпросите си - точни, ясни. Взе бърз леден душ. Облече се грижливо, както винаги. Бял панталон, светлосиня риза, бели, меки обувки, панамена шапка.
              Взе разстоянието до хотела за няколко минути. Познаваше бегло мениджъра, бяха заедно на една вечеря. Запознаха ги. Не го хареса още тогава, стори му се много лукав, но...нямаше друг избор.
             Рецепционистът приел Ема, беше доста изчерпателен.
"Много уморена. Явно беше плакала доста, защото очите й били много зачервени и подути. Когато му подала паспорта си, ръката й треперела. Случайно запомнил, че след три дни има рожден ден. Много красива!"
            Тези араби! Какво ли разбират от женска хубост?!
            Докато разговаряха, съобщиха на директора, че Ема е при басейна.
- Можете да я видите ,мистър. Желаете ли?
            Алекс само кимна.
            Отведоха го в една странична стая. Не я търси много.Тя беше цветно петънце! Изглеждаше като пеперуда с тази бяла рокля. Беше полегнала на страни и четеше. Но пак не успяваше да зърне чертите на лицето й. Книгата и очилата му пречеха.
- Преглежда ли я лекар тази сутрин?
- Нямам представа!
- Изпратете го при нея!
           Тонът му не търпеше никакво възражение.
           Доктор Ахмед Юсуф приближи Ема. Поздрави и пожела  да я прегледа. Тя остави книгата, свали очилата. Седна удобно на шезлонга и се остави в ръцете му.
           Най-после! Наистина е красива! Имаха право!
           Правилни черти, деликатни розови устни, дълги рестници. Нежен овал, с тук там тънки като паяжина бръчици. Очите й тъжни! Нямаха блясък, живец.
           Алекс я гледаше като омагьосан. Малка, финна порцеланова статуетка! Жена - класа! Усмихна се на лекаря и малка трапчинка, много сладка се появи на дясната й буза.
           Колко време продължи нямото му съзерцание?!
Никой не смееше да помръдне. Знаеха кой е.
           Той излезе от  вцепенението и унеса си. Мислите му запрепускаха. Организаторът у него се събуди. Искаше да я види още по-отблизо, да усети аромата й, да чуе гласа й.
Да погледне през тези тъжни очи!
           Нае залата до фоайето, обади  се на някого по телефона.
Илай - само той ще свърши тази работа! Още нареждания за цветя, бели пердета, че тези не му допадаха, малки тоалетни масички...Щеше да забрави - музика. За идеята му трябваше нещо специално! Ричард, но той беше на другия край на света! Отиде да свири из Япония. Нищо, ще пусне на видеостена новите му записи. Трябваше да успее за следобяд! Излезе с бърза крачка...

нещата при теб, Лили!!!!

но и в действителност всичко е възможно!
Зависи от хората, желанията, добрите намерения и споделените чувства...