Залата беше подредена превъзходно! Имаше вкус Алекс. Разбира се, че в бяло и розово! Най-подходящите цветове за целта. Бели пердета, плътни и тежки, бели дивани, малки тоалетни масички, кутии с розови копринени кърпички. /не можеше да понася хартиените лентички, беше непрофесионално/.
А, как да разгърнат уханията си истинските парфюми на тази хартия?!
Коприната, тя имаше способността да го приеме, да го приласкае, да го измами, да го провокира, да го накара да избухне в цялата си прелест!
Да, точно така! Розите, бели, розови и червени в големи вази по ъглите! Само за фон и без мирис! Безплодна хубост! И музиката му хареса. Запозна се с Ричард в Париж на премиерата му на новия сезон. Жалко, че го нямаше!
"Ох, Аллах! Колко много хора!" зърна Алекс, който незнайно защо му даде знак, да не го доближава и заговаря. "Какво му ставаше?"
             Емилия влезе в залата, поруменяла, превъзбудена, очарователна! Сияние! Като капчица!
Всички погледи се приковаха в нея. Старецът се изненада!
"Кралица на розите? Не може да бъде! Охооо! Значи заради нея е било всичкото това бързане? Благословен да е Аллах! Най-прекрасния Творец!" погледна към Алекс - наистина не можеше да го познае! В зениците му съзря златният зефир! Звезди? Заря от огън? Най-после!"
            Започна представянето на произведенията си. Гласът му мек, напевен - сякаш разказваше приказки от "Хиляда и една нощ". Завладяваше аудиторията...
- Ефус - италианска страст. Ярък, чувствен, усещане за екзотичност и тайнственост, лек полъх на свежест и елегантност от връхните нотки, съчетали слънчев грейпфрут и киви. А в сърцевината - фрезия, теменужка, роза, жасмин. Подправен с индийско орехче, кардамот, карамфил.
- Язъм - велик, знаменит. Лека ободряваща свежест, наситен, чист аромат, фин и стилен. Направен, за да се усмихнете! С морски и цитрусови аромати.
- Ешреф - славен, благороден. В основата му бял кедър, ванилия, амброзия, мускус, праскова.
- Фер - светлина, блясък. Ярко и меко съчетание на плодове и дървестни нюанси. Мандарина, бергамот, касис, сандалово дърво, кедър, амбра. Тунизиращ букет!
- Танри - молитва. Хармонично съчетание на цитруси, дървесни аромати. Лимон, грейпфрут, мандарина, мента, здравец, кедър. Свежи подправки - кардамот, диня, ветивер, пачули!
- Дами, парфюмирайте се там, където желаете да бъдете целунати!
              Емилия слушаше в захлас! Този парфюмерист беше чародей! Той разкриваше тайните си. Поведе ги в един нов свят, разказваше увлекателно, красноречиво, сладкодумно! Той ги подмамваше, забавляваше ги! Караше ги да фантазират! Очарователен и страстен! Шехерезада можеше да е спокойна!
              Алекс не я изпущаше от погледа си. Наблюдаваше всяко нейно движение. Начина, по който накланяше главата си настрани. Малките й деликатни ръце с красив маникюр. Нежната извивка на раменете й. Ноздрите й, които потръпваха, когато помирисваше аромата на парфюма. По детски порозовялото й лице, блясъка на лешниковите й очи. Но, му ухаеше на сълзи!
Страданието го беше скрила уж, но все пак се усещаше. Ема го покори, плени го още от първият миг, когато я зърна! Заслепи го като слънце! Сега не смееше да диша, за да не го усети! Толкова е лъчезарна и истинска! Дали е истинска? Дали не е видение от сънищата му? Тя приличаше на малка фея, която го докосна с магическата си пръчица!
              Той се чувстваше така, сякаш са му предложили луната завързана с пандела!
Дори не я срещна случайно! Само случайно я видя на брега.
"Случайност е псевдоним на Аллах, когато не иска да се покаже!" - би казал Илай!
Този древен, дяволит Илай! Разгада го! По очите му позна, че го е разбрал. Непрекъснато се въртеше около нея. Изля цялата си патетичност! Мед му капеше от устата! Извади на показ неподозирана до сега изкусителна изтънченост! Дърт сладострастник! Знаеше, че го обича и би направил всичко за него! Благодари му с тяхния жест, докосна челото и сърцето си.
               Множеството започна за излиза от залата. Развълнувани, с прекрасни впечатления и обогатени. Ема стана, подкрепяна от Джамила. Засуетиха се с досадните патерици. Утре ще опита да ходи без тях.
Изчакаха търпеливо, другите да освободят малко място. В главата й рой мисли, но различни! Ароматни!
               Тя приближи Илай. Подаде му ръката си. И му благодари от цялото си сърце! Обезоръжаващо любезна, слънчева!
Той беше впечатлен! Гюл султани! Другите само кимаха и подминаваха.
- Мила, прекрасна лейди! Аз Ви благодаря за вниманието и добрите думи - целуна й ръка!" О, Аллах! Какво му ставаше и на него, стареца?" Чак я изпрати до фоайето...