Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2009 15:59 - Мили се събуди от...
Автор: cvetnica Категория: Тя и той   
Прочетен: 812 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 22.03.2010 11:07


          Мили се събуди от протяжният глас на ходжата, който четеше Фатиха/първата сура от корана/.
         ... В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния, Господа на световете, Владетеля на съдния ден, само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем...
             Беше християнка, но чете Корана два пъти. Може би, за да задоволи интереса и любопитството си. Но остана изненадана! Духовните дълбини на Свещенния коран са необят от кристална мисъл и светло чувство, но и вселена от невидимо знание и сложност. Майката на книгите - първоизточника на небесните послания за мюсюлманите.
             Поразмърда се, глезенът не я болеше. Нямаше и оток. Ще помоли хакимина Ахмед да й разреши да се поразходи. Е, сама, защото Джем е на работа днес. Усети я едва, едва в най-сладкия си сън, когато излезе.
             Стана, каквато си беше пъргавелка...Искаше да отиде на брега.Там й хареса, независимо от неприятната случка. Искаше да усети вятъра, да я погали и да й пошепне...
Хапна набързо и попита на рецепцията дали доктора е дошъл. Утвърдителен отговор. Облече се, приготви чантата.
- Селям алейкюм, хакими!
- Алейкюм селям, Ема! Как сте днес? Охооо! Опитвате се да прохождате. Я, да видя. Май всичко е наред!
- Може ли да се поразходя? А, може ли да Ви оставя патериците?
- Но само кратки разходки с много почивка.
- Ще ходя до залива!
- Надявам се да се справите. Ако Ви заболи, седнете и почивайте!
- Благодаря, д-р Юсуф! Желая Ви невероятен ден!
              Бавно без да бърза, а и се искаше да потича/толкова добре се чувстваше тук/, успя да стигне до брега. Не й се препичаше на слънце. Реши да отиде до скаличките. Май ги бяха донесли от някъде и са ги сложили там нарочно. Ще се порадва на водата, ще се огледа наоколо. Намери си удобно местенце и се заозърта. Беше красиво!
              Вълните избутаха няколко затворени миди, малко по-големи от обичайните. Тя ги извади, знаеше че традиционните места за улов на бисерни миди са Червено море, Персийския залив, Шри Ланка, Японските морета. Но знае ли човек?! Обожаваше перлите! Другата и страст! Те са сълзите на морето, лотосовия цвят, небесната роса! Припомни си всичко, което изчете за тях, когато синът й подари първата огърлица за 45 рожден ден.
Гърците вярвали, че това са вкаменени капки роса от косите на Афродита - богинята на красотата и любовта.
Японците са смятали, че те са сълзите на Ама - богинята на морето, тъгуваща за отвлечената си дъщеря...как беше? Сети се! Кацуко!
А преди 2000 години Плиний смята, че ангелите затварят в миди, сълзите на сираците и излъганите, превръщайки ги в скъпоценности. И разни други ми ти такива. Носенето на перли усмирява гордостта и тщеславието, дарява постоянство и укрепва верността в любовта. Несравнима скъпоценност, символ на чистота, доброта и щастие, която прави всяка жена прекрасна! За другите, може би, само нея не успяха да я направят такава. Замисли се, защо живота и удари такъв шамар на тази възраст? Защо,т я няма да успее да изживее златната си есен?
Колко малко в същност е нужно на човек, за да бъде щастлив! Сълзите й напираха, но...няма да плаче повече за проваления си живот...

           Алекс беше излязъл рано сутринта, за да освежи мислите си и да разходи Султан. Кучето беше ландсир, роднина на Нюфаунленда. Кучешкият аристократ, компаньон. За това си го хареса, а палето го захапа за пръста при опит да го погали. Хубавец! Бял с черна глава. Средно голям, смел, елегантен с блестяща козина. Добряк, но недоверчив към непознати. Обичаше Алекс, водата и...бирата.
           Увлечен в мислите си, в хилядите въпроси,з абеляза Мила в последната секунда. Стъписа се! За да се прибере, трябваше да мине покрай нея. А не искаше! Искаше да остане още в сянка. Имаше само един избор - водата!
Обади се по телефона на някого. Тичешком Салим изникна изневиделица срещу Ема.
- Прекрасен ден, лейди Емилия! Радвам се да Ви видя! Как сте?
Хабиб му позвъни и нареди да отклони вниманието й от морето.
- Здравей, Салим! Благодаря ти, все по-добре! А, ти как си? Ти ли ми донесе розите?
            Ето отговора на този въпрос не предвиди Александър. Салим се обърка. Трябваше да хитрува, не бяха го инструктирали.
- Рози?! Какви рози?! Не знам за какво говориш, госпожо!
...Още една изненада! Султан! Застана си най-спокойно зад гърба му, погледна го и...близна Мили по ръката.
           Тя се дръпна. Харесваше кучета, но не предпочиташе близката им компания! Ах, този пес как я изненада!
           Салим мигаше на парцали! Султан стоеше на разстояние от непознати, оглеждаше ги критично и...ръмжеше неудобрително. Даже Илай не понасяше. Бърже, бърже изчезваше, колчем се появеше стареца с броеницата си.
Застана на задните си крака редом с нея и я загледа! Салим не знаеше какво да каже! Алекс почти беше преплувал малкия залив. С дрехите!
- Госпожо Ема, да те почерпя един чай? Ей, там е чайната. Или фреш?
- О не, Салим! Аз ще те черпя! Хайде да вървим! Какво му е на кучето? Твое ли е?
- Не знам! Май е избягал от...за малко да се изпусне.
            Настаниха се на близкото заведение. Не му се бързаше на келнера, та Салим отиде да бара. Докато сервираше ароматния чай каркаде, телефона му извъня.
- Лейди, извини ме. Трябва да вървя. Викат ме. Чок селям!
  "Олеле! Какво ставаше тук? Появява се от нищото, засуетява се около теб,...и кучето...и изчезва!
Кучето! Салим май си го забрави! Седеше си песа срещу нея, гледаше я и не помръдваше! Ужас! Ами сега?"
- Кой си ти? Къде живееш? Кой е господаря ти?
"Хубава работа! Кучето легна в краката й!"
Имаше вид на победител с тази гордо вдигната грациозна, смолисто-черна лъскава глава!
             Салим едва дишаше от спринта. Алекс му се обади да се прибира. Посрещна го с порой въпроси.
- Как е Мили? Добре ли е? Боли ли я все още глезена? Защо е сама? Видя ли ме?
- Хабиб, тя е добре. Вече може да ходи. Лекаря й е разрешил тази малка разходка, а защо е сама - не разбрах!
- Добре, отивай да си гледаш работата. Чакай! Къде е Султан? Този своенравник ме заряза, когато скочих във водата!
- Султан?! Оставих го при лейди! Нали ми казахте да бързам!
- При Мили?! Че той ще я изяде! Какъвто е ненормалник! Ох, ама си и ти!
            Алекс изсвири пронизително с уста.Тяхният сигнал за прибиране на кучето. Изчака минута - две, толкова му трябваше, за да дотича. Даже не му отговори с радостен лай.
- Какво прави?! Защо не се прибира?
             Той бързо се качи на верандата, от там можеше да наблюдава почти целия залив. Грабна бинокъла. Изсвири още веднъж.
Султан само тръсна досадно глава и пак загледа Ема. Алекс не можеше да повярва! Кучето лежеше в краката на жената! Те се гледаха! Емилия му говореше...
           Той се очуди. Неговият Султан!? Та той не понасяша дори Илай!
"Сега ще го науча!" Взе стъпалата през две през три, отиде в градината. Само Хор ще свърши работата!
Ах, този своенравник...



Гласувай:
1
0



1. анонимен - Момиченце, добре владееш перот...
20.01.2009 16:25
Момиченце,добре владееш перото!Чета те с все по-голям интерес!
цитирай
2. victoriavselena - много ме
20.01.2009 23:17
увлече и толкова разнообразни познания в различни области. Просто чудесно четиво.
цитирай
3. cvetnica - Благодаря Ви!
21.01.2009 11:13
Това ми дава увереност да продължа с историята...
цитирай
4. анонимен - Страхотнооооооооо!
26.01.2009 18:05
Чета те с още по-голямо удоволствие!
Това е на път да стане бестселър!
Или там както се казва!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: cvetnica
Категория: Други
Прочетен: 682776
Постинги: 127
Коментари: 2477
Гласове: 11273
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930