Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2009 15:37 - Лесно му беше на стареца
Автор: cvetnica Категория: Тя и той   
Прочетен: 1596 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 22.03.2010 12:03


            Лесно му беше на стареца да дава мъдрите си съвети. Но как да постъпи?! Не можеше да се появи от нищото и да се представи...Имаше две три възможности, но ги пропусна от боязливост. Смелост не му липсваше, но не беше прегръщал, не беше целувал, не беше желал дълги години.
            Мракът надникна в душата му и напълни сърцето му с тишина. А, сега?
             Мили успя да извади емоциите му от нафталина само с появяването си тук.
             От мислите му го извади телефонен звън.
- Елизабет, радвам се да те чуя, момичето ми! Как си, мое малко цвете?
- Татенце, миличък, къде си? Надявам се да си на вилата...
- Да, мила моя!
- Супер! Ще имаш ли нещо против да дойда и аз?
- Разбира се, че не! Когато пожелаеш!
- Иска ми се да е веднага!
- Тръгвай тогава. Хващай първият самолет. Ще те чакам на летището.
- Довечера пристигам. Имам и новини!
- Ще бъда там.
            Чудестно! Прекрасно! Отдавна не бяха се виждали. Лизи беше студентка в Сорбоната трета година. Сама се ориентира, рисуваше от малка. Харесваше й, а после го превърна в страст. А имаше и талант.
Знаеше, че това е нейното бягство от неосъщественото им семейство. Прие развода им равнодушно. Остана с него, заедно с брат си. Не искаха и да чуят да тръгнат с Анна.
Борис, синът му трябваше да защити магистратура тази есен в Харвард.
Въпреки, че беше много зает с работата си, свободното време го посвещаваше изцяло на децата си.
Лизи на няколко пъти му намекваше да си намери пеперуда, че да му пърха в стомаха.
Ще й разкажа довечера.

            Ема се прибра успешно, взе душ и седна да се огледа през терасата. Джем беше и донесла обяда.
"Ще хапна по-късно"...Беше жадна. Отиде до хладилника за вода и погледа й се спря на бутилката от снощи. Нещо привлече вниманието й. Етикета! Когато се веселиха, почти не му обърна внимание, защото беше запленена от Илай и превъзбудена от случките на деня. Не може да бъде!
 "Cuvee Dom Perignon vitage 1985?! Мили Боже! Какво ставаше тук? Кой е изпратил това скъпо шампанско? Беше чувала и чела за него, но да го опита?! Даже без да се усети! Та то струваше цяло състояние!"
           А, не! Това й дойде в повече! Сега ще разбера!
           Попита на рецепцията, но я насочиха към управителя на ресторанта. Той съответно отговори, че нищо не знае за бутилка шампанско. Разочарова се, че така я преметнаха! Араби! Но...ще науча, все някога!
           Естествено, че се задейства информационната система в хотела. Трябваше да измислят нещо! След кратка консултация по телефона, мениджъра на хотела й се обади, за да каже, че е малка компенсация за произшествието й, че не е предявила съдебен иск към тях за злополуката.
- Малка?! Да, бе! Повярвах ти! Малка компенсация било! Заблуждават ме! Но, ще разбера!
Хапна набързо, все пак реши да си сипе.
- Малка компенсация, дрън-дрън!
Но пенливото вино й хареса. Превъзходен вкус!
- Мм-да! Наздраве, араби!
            Да се приготвя, че Джем ще дойде към 4.
            Двете излязоха от хотела. Качиха се на рикшата на Амал. Минаваха все покрай бели, добре изглеждащи сгради с прекрасно поддържани цветни градини. Много зеленина, палми, бенжамини, туи, дървета, сякаш не бяха в сърцето на пустинята!
Пъстроцветните сергии я очароваха. Какво ли не се продаваше на пазарището! Герданчета от най-различни раковини и корали, обеци-малки, големи. Съдове-медни, порцеланови. Сувенири, дрехи, кафтани, чехли, обувки...
Плодове, имаше и такива, каквито не беше виждала, зеленчуци. Сладкиши най-различни!
Купи на Джамила една сребърна ръчичка на Фатима, тяхната почитана Божия майка да я пази. А на Амал цигари, че пушеше някакви миризляци. Оглеждаше се навсякъде, снимаше, не пропускаше нищо. Радваше се и се забавляваше като момиче.
Само не забеляза един висок мъж с бяла брада, че не я изпущаше от погледа си.
            Алекс ги следваше като сянка. Искаше да е близо до нея, да я опознае, да чува приятния й глас, да и се наслаждава. Едва успя да се отклони в едно магазинче, да не се срещнат очи в очи. От главата му не излизаха думите на Илай, но как да се срещне с нея?! Как да предизвика интереса и?Как да я спечели?
            Доволна и малко поуморена Мила се прибра в хотела.
През целия път се чудеше как ще празнува утре юбилея си,тук сама, далече от близките и децата си. А и това шампанско не и излизаше от ума! А розите?! Тук има нещо....



Гласувай:
3
0



1. анонимен - От Алекс
23.01.2009 10:48
Имам чувството,че сте написала моята история.Разбирам героя.Чакам продължението...
цитирай
2. cvetnica - Благодаря Ви!
23.01.2009 17:01
Може би съвпадение...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: cvetnica
Категория: Други
Прочетен: 673051
Постинги: 127
Коментари: 2477
Гласове: 11272
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930