Постинг
22.01.2009 15:37 -
Лесно му беше на стареца
Автор: cvetnica
Категория: Тя и той
Прочетен: 2049 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 22.03.2010 12:03
Прочетен: 2049 Коментари: 2 Гласове:
3
Последна промяна: 22.03.2010 12:03
Лесно му беше на стареца да дава мъдрите си съвети. Но как да постъпи?! Не можеше да се появи от нищото и да се представи...Имаше две три възможности, но ги пропусна от боязливост. Смелост не му липсваше, но не беше прегръщал, не беше целувал, не беше желал дълги години.
Мракът надникна в душата му и напълни сърцето му с тишина. А, сега?
Мили успя да извади емоциите му от нафталина само с появяването си тук.
От мислите му го извади телефонен звън.
- Елизабет, радвам се да те чуя, момичето ми! Как си, мое малко цвете?
- Татенце, миличък, къде си? Надявам се да си на вилата...
- Да, мила моя!
- Супер! Ще имаш ли нещо против да дойда и аз?
- Разбира се, че не! Когато пожелаеш!
- Иска ми се да е веднага!
- Тръгвай тогава. Хващай първият самолет. Ще те чакам на летището.
- Довечера пристигам. Имам и новини!
- Ще бъда там.
Чудестно! Прекрасно! Отдавна не бяха се виждали. Лизи беше студентка в Сорбоната трета година. Сама се ориентира, рисуваше от малка. Харесваше й, а после го превърна в страст. А имаше и талант.
Знаеше, че това е нейното бягство от неосъщественото им семейство. Прие развода им равнодушно. Остана с него, заедно с брат си. Не искаха и да чуят да тръгнат с Анна.
Борис, синът му трябваше да защити магистратура тази есен в Харвард.
Въпреки, че беше много зает с работата си, свободното време го посвещаваше изцяло на децата си.
Лизи на няколко пъти му намекваше да си намери пеперуда, че да му пърха в стомаха.
Ще й разкажа довечера.
Ема се прибра успешно, взе душ и седна да се огледа през терасата. Джем беше и донесла обяда.
"Ще хапна по-късно"...Беше жадна. Отиде до хладилника за вода и погледа й се спря на бутилката от снощи. Нещо привлече вниманието й. Етикета! Когато се веселиха, почти не му обърна внимание, защото беше запленена от Илай и превъзбудена от случките на деня. Не може да бъде!
"Cuvee Dom Perignon vitage 1985?! Мили Боже! Какво ставаше тук? Кой е изпратил това скъпо шампанско? Беше чувала и чела за него, но да го опита?! Даже без да се усети! Та то струваше цяло състояние!"
А, не! Това й дойде в повече! Сега ще разбера!
Попита на рецепцията, но я насочиха към управителя на ресторанта. Той съответно отговори, че нищо не знае за бутилка шампанско. Разочарова се, че така я преметнаха! Араби! Но...ще науча, все някога!
Естествено, че се задейства информационната система в хотела. Трябваше да измислят нещо! След кратка консултация по телефона, мениджъра на хотела й се обади, за да каже, че е малка компенсация за произшествието й, че не е предявила съдебен иск към тях за злополуката.
- Малка?! Да, бе! Повярвах ти! Малка компенсация било! Заблуждават ме! Но, ще разбера!
Хапна набързо, все пак реши да си сипе.
- Малка компенсация, дрън-дрън!
Но пенливото вино й хареса. Превъзходен вкус!
- Мм-да! Наздраве, араби!
Да се приготвя, че Джем ще дойде към 4.
Двете излязоха от хотела. Качиха се на рикшата на Амал. Минаваха все покрай бели, добре изглеждащи сгради с прекрасно поддържани цветни градини. Много зеленина, палми, бенжамини, туи, дървета, сякаш не бяха в сърцето на пустинята!
Пъстроцветните сергии я очароваха. Какво ли не се продаваше на пазарището! Герданчета от най-различни раковини и корали, обеци-малки, големи. Съдове-медни, порцеланови. Сувенири, дрехи, кафтани, чехли, обувки...
Плодове, имаше и такива, каквито не беше виждала, зеленчуци. Сладкиши най-различни!
Купи на Джамила една сребърна ръчичка на Фатима, тяхната почитана Божия майка да я пази. А на Амал цигари, че пушеше някакви миризляци. Оглеждаше се навсякъде, снимаше, не пропускаше нищо. Радваше се и се забавляваше като момиче.
Само не забеляза един висок мъж с бяла брада, че не я изпущаше от погледа си.
Алекс ги следваше като сянка. Искаше да е близо до нея, да я опознае, да чува приятния й глас, да и се наслаждава. Едва успя да се отклони в едно магазинче, да не се срещнат очи в очи. От главата му не излизаха думите на Илай, но как да се срещне с нея?! Как да предизвика интереса и?Как да я спечели?
Доволна и малко поуморена Мила се прибра в хотела.
През целия път се чудеше как ще празнува утре юбилея си,тук сама, далече от близките и децата си. А и това шампанско не и излизаше от ума! А розите?! Тук има нещо....
Мракът надникна в душата му и напълни сърцето му с тишина. А, сега?
Мили успя да извади емоциите му от нафталина само с появяването си тук.
От мислите му го извади телефонен звън.
- Елизабет, радвам се да те чуя, момичето ми! Как си, мое малко цвете?
- Татенце, миличък, къде си? Надявам се да си на вилата...
- Да, мила моя!
- Супер! Ще имаш ли нещо против да дойда и аз?
- Разбира се, че не! Когато пожелаеш!
- Иска ми се да е веднага!
- Тръгвай тогава. Хващай първият самолет. Ще те чакам на летището.
- Довечера пристигам. Имам и новини!
- Ще бъда там.
Чудестно! Прекрасно! Отдавна не бяха се виждали. Лизи беше студентка в Сорбоната трета година. Сама се ориентира, рисуваше от малка. Харесваше й, а после го превърна в страст. А имаше и талант.
Знаеше, че това е нейното бягство от неосъщественото им семейство. Прие развода им равнодушно. Остана с него, заедно с брат си. Не искаха и да чуят да тръгнат с Анна.
Борис, синът му трябваше да защити магистратура тази есен в Харвард.
Въпреки, че беше много зает с работата си, свободното време го посвещаваше изцяло на децата си.
Лизи на няколко пъти му намекваше да си намери пеперуда, че да му пърха в стомаха.
Ще й разкажа довечера.
Ема се прибра успешно, взе душ и седна да се огледа през терасата. Джем беше и донесла обяда.
"Ще хапна по-късно"...Беше жадна. Отиде до хладилника за вода и погледа й се спря на бутилката от снощи. Нещо привлече вниманието й. Етикета! Когато се веселиха, почти не му обърна внимание, защото беше запленена от Илай и превъзбудена от случките на деня. Не може да бъде!
"Cuvee Dom Perignon vitage 1985?! Мили Боже! Какво ставаше тук? Кой е изпратил това скъпо шампанско? Беше чувала и чела за него, но да го опита?! Даже без да се усети! Та то струваше цяло състояние!"
А, не! Това й дойде в повече! Сега ще разбера!
Попита на рецепцията, но я насочиха към управителя на ресторанта. Той съответно отговори, че нищо не знае за бутилка шампанско. Разочарова се, че така я преметнаха! Араби! Но...ще науча, все някога!
Естествено, че се задейства информационната система в хотела. Трябваше да измислят нещо! След кратка консултация по телефона, мениджъра на хотела й се обади, за да каже, че е малка компенсация за произшествието й, че не е предявила съдебен иск към тях за злополуката.
- Малка?! Да, бе! Повярвах ти! Малка компенсация било! Заблуждават ме! Но, ще разбера!
Хапна набързо, все пак реши да си сипе.
- Малка компенсация, дрън-дрън!
Но пенливото вино й хареса. Превъзходен вкус!
- Мм-да! Наздраве, араби!
Да се приготвя, че Джем ще дойде към 4.
Двете излязоха от хотела. Качиха се на рикшата на Амал. Минаваха все покрай бели, добре изглеждащи сгради с прекрасно поддържани цветни градини. Много зеленина, палми, бенжамини, туи, дървета, сякаш не бяха в сърцето на пустинята!
Пъстроцветните сергии я очароваха. Какво ли не се продаваше на пазарището! Герданчета от най-различни раковини и корали, обеци-малки, големи. Съдове-медни, порцеланови. Сувенири, дрехи, кафтани, чехли, обувки...
Плодове, имаше и такива, каквито не беше виждала, зеленчуци. Сладкиши най-различни!
Купи на Джамила една сребърна ръчичка на Фатима, тяхната почитана Божия майка да я пази. А на Амал цигари, че пушеше някакви миризляци. Оглеждаше се навсякъде, снимаше, не пропускаше нищо. Радваше се и се забавляваше като момиче.
Само не забеляза един висок мъж с бяла брада, че не я изпущаше от погледа си.
Алекс ги следваше като сянка. Искаше да е близо до нея, да я опознае, да чува приятния й глас, да и се наслаждава. Едва успя да се отклони в едно магазинче, да не се срещнат очи в очи. От главата му не излизаха думите на Илай, но как да се срещне с нея?! Как да предизвика интереса и?Как да я спечели?
Доволна и малко поуморена Мила се прибра в хотела.
През целия път се чудеше как ще празнува утре юбилея си,тук сама, далече от близките и децата си. А и това шампанско не и излизаше от ума! А розите?! Тук има нещо....
Търсене
Блогрол
1. Кръстова гора.
2. Хуморът и е заразителен.Надето!
3. Слушам с наслада!Santiment
4. Опознайте България с Иво
5. Забавлявайте с Вихра!
6. Чувствената поезия на Евчето.
7. Любимият ми сайт
8. Един вълшебен свят sphinx!
9. Още един любим сайт
10. Джулия,сърцато момиче!
11. Да обиколим света!
12. Изненадата от Ива
13. Изненадата на Стефи
14. Родопите
15. Таланливо момиче
16. Разгледайте!
2. Хуморът и е заразителен.Надето!
3. Слушам с наслада!Santiment
4. Опознайте България с Иво
5. Забавлявайте с Вихра!
6. Чувствената поезия на Евчето.
7. Любимият ми сайт
8. Един вълшебен свят sphinx!
9. Още един любим сайт
10. Джулия,сърцато момиче!
11. Да обиколим света!
12. Изненадата от Ива
13. Изненадата на Стефи
14. Родопите
15. Таланливо момиче
16. Разгледайте!