Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2009 14:00 - Кралицата на розите-продължението в 13 част....
Автор: cvetnica Категория: Тя и той   
Прочетен: 3857 Коментари: 15 Гласове:
2

Последна промяна: 22.03.2010 12:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
            Телефонът иззвъня. Кой ли е толкова рано?
- Честит рожден ден, мамо! Пожелавам ти здраве! Много пътешествия и прекрасни изживявания! Бъди щастлива!
- Благодаря, миличък! И ти да си щастлив, много рано си станал?
- Още не съм лягал! Тук е 12 посред нощ!
- Ох, обърках се! Току що гледах нещо изумително красиво! И тя му разказа за нейният сутрешен спектакъл.
- Благодаря ти, че се обади. Хайде лягай, желая ти успех утре! Голяма обърквация е този часова разлика...
- И да празнуваш! Забавлявай се!
- Ще го направя! Непременно!
           Беше малкият й син. Работеше на Уолстрийт. Бяла якичка, правеше кариера като анализатор. Завърши трети по успех магистратура в Колумбийския унивърсити. Мила беше на дипломирането му. Много се гордееше с него. Той успя! Хвърли много труд, но спечели пълна стипендия, дипломира се. Намери си работа, такава каквато му доставяше удоволствие. После пак изпити! И ето ти го - гони върховете! Обичам те, миличък!
           Въпреки, че беше унесена в мислите си, чу че вратата се отключи...Джамила! Скри се зад завесата, за да я изненада!
- Мили?! Къде ли е отишла? О, телефонът е тук... Влизайте!
- Кого каниш без мен? Олеле!
           Насреща й бяха Амал ибн Алахмар и ...Салим. Усмихнати, дружелюбни, приветливи!
- Честит рожден ден, Мили! Наслаждавай се на живота, радвай се на дните си, бъди щастлива!
Наобиколиха я, Салим поднесе огромен букет пурпурно-червени рози!
- Лейди, последният път, когато се видяхме не успях да те почерпя. Достави ми това удоволствие днес! Сигурно си имаш планове за празника, но не ми отказвай, моля те!
Амал и Джем я поущриха.
- Аз и без друго съм на работа до 14 часа, а Амал трябва да поправи рикшата, така че ще скучаеш. Отивай, Мили. Тъкмо малко разнообразие. Пък после ще видим, ти нямай грижа за нищо.
             Ема беше много развълнувана от тяхното внимание. Така я изненадаха! Новите й приятели!
- Добре, Салим! Къде ще се черпим? И гледай този път да не ме зарязваш!
- На брега. Нали там се срещнахме за първи път. В 10 часа!
- Ще дойда! А, сега се измитайте от тук! Гледайте си работата, не се залисвайте с мен!
Със смях и закачки се разделиха.Тези добряци!
           Телефонът звънна отново. Каква приятна лудница още от сутринта - панаирна въртележка!
- Я, да видим как е юбиляра? Честито! Да си ни жива, здрава! Много вода да изтече край тебе, много бури да усмириш, много изгреви да посрещнеш и много залези да изпратиш!
Мамо, бъди щастлива!
- Бабче! Много те обичам! И те целувам! И те прегръщам!
- Благодаря ви, децата ми те! И аз ви обичам много, много целувки и за вас.
- Ще пием днес в твоя чест! Забавлявай се! Весел празник!
           Големият й син! Хубавец! Приличаше на икона! Удохотворен, честен,  работяга!Завърши образованието си и живота го грабна. Ожени се, роди му се момченце - бабината гордост! Справяше се добре!
           Кой ли не и позвъни днес. Кръстницата й, приятелите...Всичките добри хора. Беше щастлива с тях, но...беше ли щастлива жена? Няма да мисли за това точно днес!
           Облече се. Нагизди се, нали е нейният празник. Да вървим да се черпим! На излизане, погледна розите. Бяха невероятно красиви и ароматни! Огромен букет - колко ли са? 1,2...49! Четирдесет и девет?!
           През живота си не беше получавала толкова, камо ли наведнъж! От къде Салим е взел тези цветя? Необяснимо! Но колко бяха трогателни в искренноста си!
Да беше се сетила и как да празнува...Ще и хрумне нещо!
          Много приятно е навън... Не бързаше, искаше да се наслади на кратката разходка.
           Лек морски бриз разроши косите й. От далеч забеляза жената. Беше се настанила на пясъка, ситен и чист като пудра захар. Облечена небрежно, тя...рисуваше. Кавалетна живопис? Дали е тукашна? Едва ли. С тези руси коси...Приближи - та тя е момиче! Гледай ти!
         Елизабет наистина рисуваше, но не това, което я заобикаляше. Впечатли се от сравнението, което направи баща й за тайнствената непозната - "прилича на лилия". Това й хрумна да нарисува докато чакаше знака на Салим, че е пристигнала.
         Ема застана зад гърба на момичето и надникна любопитно. Искаше да разбере дали има прилика между реалност и картина. Изненада се! Цвете? Лилия?
- Извинете ме, млада госпожице, че надникнах без разрешението Ви.
         Лизи вдигна глава. По двете й бузи се стичаха сълзи, невероятно красивите й очи бяха зачервени.
         Мила се стъписа! Не знаеше какво да каже повече.
- Плачете?! Но, какво Ви е? Как да помогна? Какво се е случило?
Нямаше и спомен от онази щастлива лудетина от сутрешната езда. Лизи играеше! Трябваше да спечели Мила, не искаше да губи време. Няма жена на този свят, освен майка й разбира се, която би останала равнодушна към плачещо момиче!
Ах, тази хитруша! А, как го направи, само тя си знаеше!
- Не зная! Много ми е мъчно! Извинете ме, не искам да разстойвам и Вас!
Хвърли четката и се разтресе от ридания...
- Миличка, не плачи!
           Мила се наведе и я прегърна. Започна да я успокоява, да я гали, да й шепне...
- Не плачи, детенце! Едва ли е толкова тъжно, не се поддавай на страданието! Нека да поговорим, успокой се! Не е възможно красива принцеса като теб да е нажалена...
          Лизи се разплака наистина.Как може?! Една непозната да седне на колене срещу ти, да ти говори мили думи, да те утешава...А, майка й?! Студена.....! Толкова й беше хубаво в тази чужда прегръдка, толкова нежна! Миришеше на интимност, близост и на невинност...
- Хайде, мила моя! Стани! Успокой се! Не бива така! Я, се виж! Сега ще те почерпя, имам повод.Чакам и мой приятел. Ще бъде забавно! Ако искаш ще ми разкажеш, но после, сега се успокой!
          Ема подхвана Лизи, помогна й да стане. Извади кърпичка, избърса лицето й, сълзите й. Погали я, прегърна я...Двете тръгнаха към една крайна маса на чайната.
- Обичаш ли цитросов фреш? Тук е превъзходен! А, ето го и Салим...
- Салим?! Вие имате среща със Салим?
- Да, разбира се. Той е мой приятел!
- Здравей, лейди! Още веднъж честит рожден ден!
- Лейди?! Рожден ден?! Вие сте благородничка?!
- Не, мила моя! Той ми го прикачи. Но, да имам празник днес! Казвам се Емилия.
- Елизабет, много ми е приятно. Бъдете щастлива!
Нямаше време, нито възможност от театъра, който разигра, превърнал се в последствие на истина, да я разгледа и да я прецени.
Ема будеше възхищение. Беше наистина впечатляваща. Нежна, мила, открита. Топла! Уханна!
- Не, няма да сядаме тук. Отиваме у нас! Салим, погрижи се... Ема, Вие сте очарователна жена!
- Не, не съм! Ти просто си любезна - нали имам празник.
- Не е така! Никоя непозната не ме е прегръщала с такава топлина! Не ме е галила като майка! Не ми е нашепвала толкова окуражителни думи!
           През цялото време, докато траеше всичко, Алекс ги наблюдаваше от верандата. Прекрасни са и двете! Лизи - хитруша такава! Виж я ти, води я у дома! Ами сега? Изчезвам - в конюшнята...





Гласувай:
2
0



1. victoriavselena - Впечатляващо
26.01.2009 14:53
чакам продължение. Просто ме заплени с живия и картинен разказ и подробните ти и разноборазни знания. Благодаря ти че публикяваш в блог и ни даваш възможност да се наслаждаваме.
цитирай
2. jessy - Хубав разказ !!
26.01.2009 15:25
И аз имам днес рожден ден и ще чакам вечерта позвъняване от чужбина ... за съжаление ....
цитирай
3. cvetnica - Благодаря,Виктория!
26.01.2009 15:27
За добрите думи и оценката!
О,да!Продължение ще има,надявам се и то да ти хареса...
За мен е удоволствие!
цитирай
4. cvetnica - За Джеси!
26.01.2009 15:34
Бих искала да получиш най-прекрасния си подарък за днес от това позвъняване!Ако ти хареса празника на Емилия,подарявам ти го !
Бъди щастлива!
цитирай
5. cvetnica - Имай малко търпение!
26.01.2009 16:11
Може да те изненада!
цитирай
6. compassion - Привет, cvetnica!
26.01.2009 18:12
Чакам продължението. Това части от книга ли са?
цитирай
7. cvetnica - compassion
26.01.2009 19:23
Благодаря!Малко претенциозно звучи за книга,но да части от повест,може би!
Има продължение...
цитирай
8. compassion - Много се надявам да ме изненадаш
26.01.2009 22:19
За съжаление много често като чета нещо веднага разбирам как ще завърши...също и с филмите. Дъщеря ми винаги подозира, че вече съм ги гледала затова "познавам" какво ще стане. Дете.
До скоро.
цитирай
9. bovari - Каква жена?
26.01.2009 23:42
Стихия!!! ........другите образи сякаш са допълнение;)
цитирай
10. cvetnica - До compassion
27.01.2009 09:11
Здравей,би ли ми подсказала един изненадващ край,още не съм го написала.
цитирай
11. cvetnica - За bovari
27.01.2009 09:13
Благодаря!Имаш невероятен усет за хората!
цитирай
12. compassion - Разбира се
27.01.2009 11:37
Но си мисля дали в лични трябва да го направя, за да остане изненада за другите, или се будалкаш..... Аз не искам да обидя никого. Пък и ти си автора. Приемам, че се шегуваш и полушеговито ти отговарям: ако това ще остане приказка, тогава приказен край най-ще му отива : Той и Тя щастливи, но след драматични препятствия (изненадата ще бъде ... знам ли... в някаква арабска магия с парфюма, например или модерно нещо с извънземен произход....свързано с шампанското, например и поддържане на здраве), а ако ще е в реалистичен стил, този мъж трябва да се вземе в ръце (не е правдоподобно (50+) човек, бизнесмен с толкова капитал и контакти да се крие в конюшнята, "уплашен" от срещата с жена. Малко трагизъм няма да навреди. Я го разболей. Толкова години негативизъм трябва да са му докарали някоя болест. ха-ха-ха, добре де, виждам ти си романтична, няма тука беди (даже навехнатия глезен мина и замина като дим, а мен 6 месеца ме боля) Добре тогава, това може да е сън...прилича ми.... иначе тя какви ги търси в този скъп хотел сама...българка в арабска държава... и всички тези успехи на децата (бели и добри, а бившата жена по-черна и от дявола). Образите са полярни и затова ми изглеждат непълнокръвни, нереалистични. Остани в приказка......мечта, прокарваща идеята за разлика от обикновените приказки, където Те са млади, че и след 50 годишна възраст любовта може да бъде прекрасна (душата не остарява). Ще стане балсам за раните на читателките. Точка. Край на майтапа и на "мъдрите" съвети на един взискателен читател.
Нямам търпение да видя какво ще решиш. Всички обичаме приказки... и поуката е важна. Пиши по-бързо Цвети, но забавлявай се и ти... пишеш за удоволствие, нали? Насила хубост не става.
цитирай
13. cvetnica - Благодаря ти!
27.01.2009 15:26
Разбирам те!
цитирай
14. katan - Лили!
30.05.2009 20:27
Възможно ли е толкова много съвпадения на едно място?!
Сега и децата...
Продължавам нататък!:)
цитирай
15. cvetnica - Няма невъзможни неща, май на този ...
30.05.2009 21:00
Няма невъзможни неща,май на този свят!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: cvetnica
Категория: Други
Прочетен: 682686
Постинги: 127
Коментари: 2477
Гласове: 11273
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930