Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2009 14:06 - Елизабет с...
Автор: cvetnica Категория: Тя и той   
Прочетен: 750 Коментари: 6 Гласове:
2

Последна промяна: 22.03.2010 13:08


            Елизабет с младежката си припряност отново ги спаси от неловкото мълчание.
- Хайде, да тръгваме, че път ни чака! Е, не е много, но си струва.
Салим, Джамила и Амал бяха инструктирани. Те тръгнаха с първата кола. Лизи се настани до дядо си, а Алекс и Мили седнаха в лимузината.
- Така и не успях да вдигна тост във ваша чест. Ще ми позволите ли да го направя сега, Емилия?
- Александър, много мило, но този разкош не ми е познат! Не съм живяла по този начин! Чувствам се като в приказката за Пепеляшка и се страхувам да не удари 12-я час! И каляската да не се превърне в тиква!
- Мили, ще ми позволите ли това обръщение? - тя кимна
- Благодаря! Не мислете така, просто се наслаждавайте! Празникът е Ваш!
- Мислех си, че искам прекалено много от Всевишния! Повярвайте ми, само преди няколко дни, всичко около мен беше различно! Тъжно, гадно! Но...да - това е минало!
- Животът е сега! Да му се радваме!
            Алекс издърпа един плот, извади две чаши. Отвори бутилката с шампанското и разля искрящата буйност.
- За Ваше здраве, Мили! Сбъднете всичките си мечти! Живейте със страст, вярвайте! Бъдете щастлива!
- Благодаря Ви, Александър! Благодаря и на Бог, че се срещнах с всичките тези хора, новите ми приятели. А, за Елизабет Ви поздравявам! Тя е изключително момиче! Сигурна съм, че сте много горд с нея!
- Най-естественото ми състояние! Но ще Ви помоля, хайде да забравим "Вие"! Не е неглижиращо, нали?
- Разбира се, че не! И за теб, Алекс!
            Двете кристални чаши звъннаха. Започнаха непренуден разговор, темите бяха незначителни наглед, но на Мила и трябваше време, за да се опомни, да се съвземе от поредната изненада на съдбата.
             За тези няколко дни, тя преживя колкото за един човешки живот. Търсеше отговори, но не беше сигурна, че момента е подходящ.
Каквото има да става, то ще се случи!
             За пореден път се запита кой е този мъж, седнал до нея! Изглеждаше сериозен, уверен. Опитваше се да го прецени, наблюдавайки го скришом. Струваше й се, че го беше виждала някъде. Не,не...Едва ли! И къде би могла да го срещне? Там горе, в нейната планина? Или пък тук някъде? Не,техните светове са различни, начина им на живот също.
А, дали не е странен сноб, вглъбен в себе си и подчинен на егото си?
Но, защо го чувстваше толкова близък и топъл?
Близостта се постигаше с искренност, а топлотата изискваше време. И въпреки всичко?! Вярно е, че на една жена и е нужно съвсем мъничко, за да се почувства специална...
Поеми си дъх, миличка и кажи друга молитва!
Беше заинтригувана, а много трудно се впечатляваше. О, не от парите му и неограничените му възможности. Знаеше историята му от Лизи. На всеки може да се случи! Нима на нея и се размина?!
"Хайде, стигат ти толкова драми, сключи примирие с миналото си. Забрави го и гледай напред! Всеки човек има своята вълнуваща драматична история, но нали на края завесата пада?"
             Алекс и се стори различен. Дали заради общата им орисия?! С поведението и с появяването си той събуди непознат трепет в сърцето й...
            Александър се чувстваше превъзходно! Дишаше един въздух с Мили, беше близо до него, чувстваше я! Искаше да я прегърне, но...ще почака. Притежаваше търпението на шахматист и спокойствието на свещенник.

           Лимузината спря до някакъв кей. Той излезе от колата, отвори вратата, подаде галантно ръка, Емилия се облегна и се почувства цветно човече!
           Тя се огледа. Преди няколко часа реши, че няма да пропуска никаква красота, на която може да се наслаждава. Ето я другата хубост! Яхтено пристанище! До където можеше да види, големи и по-малки, бели красиви яхти. На всяка запалени лампички. Истинска феерия от светлини! А повърхността на морето беше като сребърна! Гладка, спокойна, усмирена!
            Качиха се на една от тях. Бърза килова яхта, флагманът на серия Атлантик 50. Превъзходна комбинация от ветроходни, мореходни качества и лукс. На борда, под невероятно красива бяла тента, наредена трапеза. Лека, приятна музика се разнасяше наоколо.
Щраусовият оркестър на Андре Рийо!
Емилия за кой ли път се запита дали всичко се случваше с нея. Дали не сънува?! Реалност или илюзия?!
Оглеждаше новите си приятели, радваше им се!
Елизабет направи чудесата да се случат...
            Тостове, наздравици, благословии, смях, шеги, закачки - палитрата на нейния празник-юбилей!
             Точно в 22.00 след залп от брега, невероятна, шеметна, многоцветна, искряща заря! И всичко в нейна чест! Благодаря ти Господи!
Като по даден знак, Салим, Джамила, Амал, Илай, Елизабет си намериха благоприлични извивения, за да оставят двамата сами.
             Алекс напълни две чаши с шампанско, доближи до Ема, която стоеше с гръб към него, съзерцавайки красотата наоколо!
- Мили, доволна ли си?
            Тя се извърна, плачеше. Сълзите й се стичаха неконтролируеми...
- Алекс, не зная какво да кажа. Истиска приказка! Даже не съм знаела, че можеш да мечтаеш за нея! Благодаря ти!
- Не плачи, мила! - той я гледаше с възхищение! Чаровница! Когато усетиш заразителното й присъствие и останеш под влиянието на лъчезарната й усмивка, трудно можеш да повярваш, че е страдала. Дори  да виждаш сълзите й. Вероятно така постъпват ведрите хора, преживели драматични емоции.
- Исках нови предизвикателства, срещи с непознати хора, любопитни и непознати изживявания! И ето ги на куп! Мислех си, че искам прекалено много от Твореца!
- Надявам се, че вече разбра, Бог има грижата за всичко! Когато съдбата е взела решение, нищо не може да й се противопостави.
- Може би! Дано да си прав! Знаеш ли, да срещнеш някой случайно, който явно ти дава да разбереш, че си чудесна, е доста впечатляващо събитие! Тук се запознах с всички ви! За това се чувствам така, развълнувана и повярвай ми, наистина щастлива!
"Искам те до мен, Мили! Ти си изключителна жена!" Алекс повтаряше в мислите си непрекъснато тези две изречения...
- О, Емилия щях да забравя! И аз съм много развълнуван днес. В тази суматоха...
Той бръкна в джоба си и извади малка кутийка.
- Подаръка ти за празника!
             Ема го погледна изненадано. Сведе поглед към ръцете му, пое прекрасно украсената кутийка и я отвори. Остана безмълвна от това, което видя. Извади предмета с треперещи пръсти, ококори се!
- Алекс, та това е Фаберже! Много е красиво! Боже мой и вероятно много...
Той я спря с повдигане на веждите си
- Не, стига, спри се, не продължавай! Ти го заслужаваш! Но...това не е всичко! Виж какво има вътре!
Едва удържаше сълзите си, сърцето й заби учестено, на гърлото й застана една бучица...
- Това е парфюм!
- Да! Кралицата на розите! Най-новото творение на Илай. И както казва той розата-подаръкът на Аллах, символът на божествената тайна и пречистваща сила! Прекрасен аромат, изразяващ радост! Небесната защитница на добрите дела и съвършенство! Току що вижда света за първи път и ти, прекрасна ще му го покажеш!
           Мили внимателно отвори стъкленичката, разнесе се невероятен аромат!
- Това, Емилия е първата му въздишка!
Асоциативно си представи България - Розовата долина, когато се берат розите на сутрешната роса...
         ...Свеж ветрец на разсъмване, сълзите на Зорницата, премесени с прясно откъснат цвят, току що окосена планинска ливада, полъх на зрели плодове, избледняващия аромат на тиха нощ, когато звездния прашец посипе влюбените и нежният смях на пеленаче...
Омайност непозната!
- Ема, не плачи, моля те! Ела...
            Алекс нежно я придърпа към гърдите си. Прегърна я...Те се сляха в едно цяло...
- Този, който може да обича е щастлив и Бог му дава щастието рано или късно. Вечното, велико нещо - любовта, силата на живота...





Гласувай:
2
0



1. compassion - Който може да обича....
29.01.2009 17:12
лесно е да обичаш красив, фин, умен и богат човек.
Познаваш човека, който може да обича по това, че той може да обича и жаба (колко нежно зелени са прекрасните й устни);
той може да обича и глупака (колко е прелестна наивната му доверчивост);
той може да обича и дънер (какво величествено дърво е бил някога, пълно с живот);
той може да обича и Бог (не те виждат очите ми, не те докосват ръцете ми, но тръпне душата ми като струна на лира, докосната от тишината ти)
Хубавата ти приказка ме наведе на тези мисли. Благодаря ти за описаната красота. За къде сме без нея? Така като затворим очи пак ще я "виждаме", защото сме я пуснали в душите си.
цитирай
2. cvetnica - Скъпи,мили момичета!
29.01.2009 17:22
Благодаря за добрите думи.Днес ме направихте много щастлива!
...защото сме я пуснали в душите си.
А,ти лудетино прекрасна?Фея съм била!
Прегръщам ви.
цитирай
3. katan - "Кралицата на розите!"
30.05.2009 20:53
"...розата-подаръкът на Аллах,символът на божествената тайна и пречистваща сила!Прекрасен аромат,изразяващ радост!Небесната защитница на добрите дела и съвършенство!"
По-добре не бих го казала! В тези думи видях теб,Лили!
цитирай
4. cvetnica - Благодаря ти!Много мило!
30.05.2009 21:02
Благодаря ти!Много мило!
цитирай
5. priqtel12 - Чудесна история, Лили,
30.01.2010 22:21
"за силата на живота"!!! БЛАГОДАРЯ!!! Толкова ме развълнува, прочетох го на един дъх .
цитирай
6. cvetnica - Благодаря ти, Ива!
31.01.2010 11:16
Този, който може да обича, Бог Го благославя!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: cvetnica
Категория: Други
Прочетен: 643809
Постинги: 127
Коментари: 2477
Гласове: 11271
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031