Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2009 10:21 - Не,този миг няма да се повтори...
Автор: cvetnica Категория: Тя и той   
Прочетен: 5296 Коментари: 10 Гласове:
1

Последна промяна: 22.03.2010 13:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
           "Не,този миг няма да се повтори!Тук и сега! Хайде, бъди мъж, открий и сърцето си!"
- Ема, моля те да ме изслушаш. Искам да ти разкажа нещо.
          Настани я на удобния диван, погледна я, хвана ръката й сякаш държеше крилете на пеперуда, пое си дълбоко дъх и започна от там, когато я видя за първи път на плажа...
- Ти си постоянно в мислите ми, в сърцето ми, в мечтите ми! Нуждая се от теб. Искам да усетиш душата ми, любовта ми, най-хубавото топло чувство, което изпитвам. Ти ме завладя още от първия миг, когато те зърнах. Имам чувството, че през целия си живот само теб съм очаквал. Ти си феята от сънищата ми,моята божествена русалка! Не знаех, че съм способен да обичам, но вече съм сигурен. Искам да бъда отговорът на всичките ти желания. Искам да те пазя и закрилям. Разбрах, че съдбата винаги дава втори шанс!
Обичам те, Мили! Искам да открия отново изгубеният Рай, с теб!
- Александър, чакай! Спри се! Ние сме различни, идваме от два противоположни свята и винаги ще бъде така! Ти не знаеш нищо за мен, аз за теб също! Живяла съм по друг начин, моите ористници не са били в особенно добро настроение, били са пестеливи в даровете си.
О, да! И аз искам махалото на живота ми в другата посока! Все още съм объркана от това, което преживях. Избягах от България, за да събера парчетата... Не бих искала да те разочаровам, но аз съм най-обикновенна жена...
- Не, не, не продължавай! Аз, зная, че света не е идеален, но зная също, че няма по-красиво нещо от чистото чувство, идващо от сърцето!
ЩАСТИЕТО, МОН ШЕР Е С КОГО ЖИВЕЕШ!
- Алекс, ти си изключителен мъж! Преживях с теб много красиви мигове, вкусих от нещо различно и невероятно! Но, Алекс, уважаеми скъпи Алекс, аз не те чувствам любим!
- Зная, Мили, че всичко това те свари неподготвена. Мога да си представя как се чувстваш дори, но ми дай шанс! Убеден съм, че любовта ми ще издържи на всички изпитания. Ние сме зрели, възрастни хора. Помисли си, и когато решиш, че разумът с чувствата не спори ще ми дадеш отговора си. А, сега ще ми позволиш ли да те поканя на танц - този валс на цветята от Шостакович е изключителен!
- Алекс, някъде бях чела, че русалката няма безсмъртна душа, ако не спечели любовта на мъжа...
- Ти, спечели моята, принцесо!
          Нежна нощна прегръдка под звуците на вълшебен валс...


            Емилия се прибра в хотелската си стая. Реши да отклони всички настойчиви покани на Елизабет и Алекс да остане с тях. Искаше да помисли на спокойствие.
Всичко, което се случи беше бляскаво, ново, непознато, фантастично, като в приказките!
На хаотични рояци се стрелкаха мислите й...
"Но, този мъж и неговата топла прегръдка?! И тази негова емоционална откровенност? Дали е наистина влюбен?! Не е ли стремеж да задоволи егото си на самец, ловец? Защо нея? Та той може да поиска и да получи всяка друга млада жена?! Можеше дори да си купи любов!
В место да мислиш за кошмарния вариант, защо не помислиш за оптимистичния? Стига с този страх! Рискуваш да прекараш живота си като самотник! Нали искаше умопомрачителна промяна?! А, това което ти се случи последните няколко дни, можеше ли да го изживееш преди? Можеш да си идеш и да останеш безразлична към бягащите часове! Какво пък! Изстрадах си болката, изплаках си сълзите, не е ли наистина време да хлопна вратата на миналото?! Как ще научиш най-важният си урок - да обичаш и да бъдеш обичана, ако не му дадеш шанс?
Нали искаше златното съотношение - обич за обич? Ако е поредната илюзия, измама? Нима е без значение за теб, че си докоснала звездите, макар, че си се опарила?! А, ако е валса на живота ти?
Уморих се да бъда смела!
Утре...унесе се, Хипнос бавно, но уверено я поведе в царството на сънищата...
             Събуди я познат шум на тракащи съдове. Нейната Джем идваше със закуската. Реши да хитрува, че все още спеше. Леко изщракване...леки стъпки, непознат аромат на... Мъж? - отвори очи...
- Алекс?!
- Добро утро, принцесо! Как спа? Морфей беше ли милостив към теб? Дойдох да видя как си и да те помоля да закусиш с мен.
          Стоеше насреща й усмихнат, изтънчен, царствен...
- Добро утро, Алекс! Наистина ми е приятно да те видя, но как влезе? Тук не пущат външни лица! Бях в нежната прегръдка на Хипнос, тази нощ!
Засмя се с невероятен топъл, мек и гърлен глас.
- С малък трик! Познавам мениджъра на хотела. Ще сервирам на терасата, докато ти се приготвиш.
- Ти, ме изненада, наистина - смути се от нощната си голота...
- Би ли ми подал халата? Благодаря! Ей, сега ще съм готнова.
            Алекс се зае с масата. Тя в банята, за да усмири сърцето си.
- Я, да видя ти какво си ми приготвил?
- Ето, прекрасна, сядай! Надявам се тази сутрин закуската наистина да ти хареса, помолих Мехаба да ти я приготви.
- Кой е Мехаба?
- Тя е моята готвачка.
- Алекс, ти ме глезиш. Аз не съм свикнала с такова внимание. Мисля си дори, че не ми подхожда.
- Би ли ми доставила удоволствието да забравиш с какво си свикнала и с какво не?! Ето ти кафето. Силно, черно с една капчица сметана, както го харесваш.
- Ти,з наеш?! Вече няма да се изненадвам, но искам да ти кажа и аз нещо...
- Преди да продължиш имам изненада за теб.
- Каква е?
- От теб се иска само да кажеш да, останалото е без значение.
- Ясно, не бива да питам! Изненадай ме!
- След закуска, ще се наложи да се приготвиш за дълъг път. Вземи си и топли дрехи ще нощуваме...
- Какви топли дрехи, та аз съм дошла в Тунис в жегата!
- Ок, ще се погрижа. А, сега опитай това!
- Оооо! Много вкусно, какво е?
- Арабски питки от тайните рецепти на Мехаба.
- Съвършенни, предай й моите поздравления
- О, не! Ти сама ще си ги предадеш.
- Пришпорваш ли ме?
- В никакъв случай, искаше да ми кажеш...
           Тя остави приборите, отпи глътка вода, изправи рамене си... Той я заслуша взрял погледа си в зениците й.
- Алекс, изминалите няколко часа вчера, ти ги направи вълшебни! С думите си, промени даже цветовете, които ме заобикаляха. Няма да пренебрегвам онази неизбежна среща с добрата съдба, няма да прогоня птичето, кацнало на рамото ми. Ти ми даде да разбера, че живота е един и трябва да го живеем заради нас самите. Искам да изживея този нов трепет! Знам, че си струва! Искам този свят на твоето голямо,топло, любящо сърце, там където ме вкара през парадния вход! Ти ме направи принцеса! Искам да продължа напред, с теб! Не ме интересуват приказните ти замъци, ти ме караш да се чувствам жена, сякаш целият свят е в краката ми! Чувствам се пълноценна, желана, специална! Ти си най-милия мъж, който съм срещала. Знам, че ще се опиташ да изтриеш от спомените ми, всеки миг, в който не бях щастлива. Искам да споделям с теб всяка мисъл, всяка мечта, надежда и страх! Знам, че ще е трудно понякога, но искам да се усмихвам, искам да обичам, да бъда ЩАСТЛИВА с теб!
Нека ни е съдено!
            Сърцето му препускаше като полудяло...Стана, повдигна я на ръце, завъртя я около себе си, притисна я силно до сърцето си. Пусна я само, за да опре пръстите си на пода, наклони главата си, разтвори топлите й нежни устни, в блаженна, дълго чакана, чувствена, пламенна целувка!
           Съзвучна, вълнуваща, удивителна, бленувана...
Колко време продължи, преценете сами...




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cvetnica - Скромният ми подарък за теб,мое момиченце!
30.01.2009 10:30
Бъди щастлива!
цитирай
2. ianichka - Искрено ти благодаря
30.01.2009 11:07
Вълшебно е и същевременно много истинско.Това е любовта
цитирай
3. анонимен - 4udesno...
30.01.2009 13:24
4udesno...
цитирай
4. анонимен - Dobre napisano no...
30.01.2009 14:15
Porednata trotoarna liubovna istoriika ako be6e knijka 6tqh da si q sloja v toaletnata do hartiikata kat imam zapek da si q 4eta istoriikata 6tot Tradicionno Banalno Poznata...I zajivqli 6tastlivo...Mislq 4e vse o6te leti6 v obla4etata nosena na krilata na nadejdata da otkrie6 idealnata polovinka no...leti po nisko 6tot v jivota 99% procenta ne stava taka A kogato padne6 ot visoko boli pove4e i...moje da si s4upi6 krilceto Ne, i az vqrvam v liubovta no v onaq ot koqto te boli...pri mislite lipsata kogato e dale4e Moni se kazvam Da ne s1m anonimna zatova :-)
цитирай
5. cvetnica - Към Мони!
30.01.2009 16:07
Благодаря ти за проявеното внимание!Поздравявам те и за мнението!
Дали е булевардна литература,оставям на теб да прецениш!
Но,мила моя това е история от живия живот,малко поокрасена с моите скромни възможности,за да е "добре написано".А,дали вярваш?Изборът е твой!
цитирай
6. анонимен - zabavnata съществуват. Но съще...
30.01.2009 18:21
zabavnata съществуват. Но съществуват ли такива жени ?
цитирай
7. анонимен - Ne s1m iskala da te zasegna
31.01.2009 14:18
Romantikata e hubavo ne6to no romanticite sa lesno ranimi hora Pojelavam ti samo da ne si naranqvana Moni
цитирай
8. cvetnica - За Мони
31.01.2009 14:45
Благодаря ти!
цитирай
9. анонимен - Може, може, ама не в този живот;))))
31.01.2009 16:53
Въображението е спасителната лодка на човека, който е осъзнал своята невъзможност д абъде щастлив..и не защото не може.а защото го е страх......страх да призна чувствата си, емоциите си......и и зобщо да бъде себе си.....Колко от нас могат да признаят, че са били себи си и и кога са били истински???
Всички можем, но се страхуваме!!!!!!!!
Ако някой посмее да бъде себе си...го изгарят на клада.......НЕ...Един човек го изгаря на клада, този , на когото признае, че е обичаният! Страхливци са хората! СТРАХЛИВЦИ!!!!!!!!!
А най-големите сред тях, за да прогонят страха си(страха от стихиИИИИИИИИните чувства, мисли, желаААААААААния и стРРРРРРРРРРасти) ТЕ "творят" разкази, поеми, стихчета и песнички, ЗАЩОТО НЕ ИМ СТИСКА!!!!!!!
А останалите, ДРУГИТЕ,ТЕ.............НЕ Е НУЖНО всичко ДА ЗНАЕТЕ! Те също не са безсмъртни, нито безгрешни..............САМО ЧЕ СА ИСТИНСКИ!!!!!!!!!!!
цитирай
10. анонимен - Na men mi haresva Damqn Damqnov
01.02.2009 13:58
"Zaspiva6 li mai 4e te s1budih,prosti mi 4e doidoh pri teb sega..." Predpolagam si go 4ela Ot Moni
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cvetnica
Категория: Други
Прочетен: 946767
Постинги: 127
Коментари: 2477
Гласове: 11273
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031