Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2009 15:51 - Телефонен звън
Автор: cvetnica Категория: Тя и той   
Прочетен: 2948 Коментари: 10 Гласове:
4

Последна промяна: 22.03.2010 13:39


             Телефонен звън...
Алекс не искаше първият им миг на близост да свършва, но този телефон...
- Хайде, обади се.
- А...
- Татенце, миличък! Извини ме ,че ви притеснявам, но не можем да чакаме повече. Нетърпеливи сме да научим, казвай!
Той бутна телефона в ръцете на Ема.
- Ти й кажи!
- На кого какво да кажа?!
- На Елизабет!
- Ало?
- Мили, исках само да разбера...
- Че, ела детенце...
- Но не съм сама, аз...
- Хайде, качвайте се, доколкото ви познавам, сигурно вече сте в асансьора!
- Не, във фоайето! Идваме!
- Алекс, ти ги посрещни, аз да се облека.
Набързо грабна кафтана, който си купи, едва успя да се среше и нагизди. Хвана Алекс за ръката, придърпа го, настани се в прегръдката му и...вратата се отвори.
              Елизабет и Илай се ококориха насреща им. Думите бяха излишни. Това, за което дойдоха беше изписано на лицата им. Пълни сърца с любов! Божествената пропорция на хармония и красота!
- Заповядайте, влезте! Не стойте на вратата! Нали за това дойдохте!
             Лизи подскочи като газела. Прегърна ги двамата, в очите й напираха сълзички!
- Щастлива съм! Обичам ви! Толкова се надявах! Ще се грижиш за нея, нали? А, ти ще го направиш щастлив, нали? И ще дойдете с мен на изложбата в Париж!
- Ах, лудетино такава! Благодаря ти, момичето ми!
            Те се прегърнаха.
- А, защо ми миришеш на татко?!
            Смях, много пламъчета и искри наоколо.
- Някой ще ме види ли, че съм дошъл?
- Селям алейкюм, Илай!
- Ема, Алекс! Хайр дуа етмек, севгили! Аллах е велик! Моята посребряла надежда да го видя щастлив!
Само светлина да огрява пътя и душите ви! Ти, сине бъди търпелив, а ти дъще само го обичай, той може и планина да повдигне...
Хайде, шекерим да се махаме от тук!
          Той хвана Лизи, подбутна я към вратата, че каквато е неудържима и любопитна...
- Прекрасна моя, хайде приготви се, докато  се погрижа за останалото.
- Господи, благодаря ти!
         Джамила доприпка да й помогне
- Мили, какво ти е? Хайде да побързаме. Защо си толкова отнесена?
- Не мога да повярвам, миличка! Та това е като сбъднат вълшебен сън!
- Повярвай, ти го заслужаваш! Не пропускай нито миг от него! Убедена съм, че Алекс знае как да те направи щастлива.
- Салим ми разказа живота му, битките му, и той е страдал твърде дълго. Така, че обличай се и тръгвай! Навън вече те чака новият ти живот!

               Пред хотела беше паркиран Хамър. Алекс току що слизаше, за да я посрещне и да качи багажа.
- Хайде, прекрасна! Ще те поразходя из Тунис. Ако имаш късмет довечера ще те запозная с някого. Макар винаги да знае, че ще се видим, за всеки случай му изпратих Хор. Приготви се за дръзко приключение!
- Алекс, оставям се в ръцете си!
След няколко часа пътуване навлязоха в пустинята. До където им виждаха очите, пясък и огнено слънце.
- Още малко и сме там, принцесо! Макар, че би следвало да те заведа в замък, ще ти предложа само скромен оазис. Виждаш ли вече миражи?
- Не съм и предполагала, че само пясък и жега могат да ми харесат! Невероятна е пустинята! Гледката е внушителна и респектираща! Завладяваща свирепа хубост!
- О, виж! Животни тук? Бягат, подплашихме ги!
- Това означава, че вече наближаваме!
- Нетърпелива съм! За първи път ще видя оазис. Това Хор ли е? Виж го как кръжи.
- О, да! Доволен е, забавлява се! Виж, чакат ни!
              Алекс намали, бавно спря пред висок мъж със светла кожа, бял бурнус и сари. Носеше дълъг меч, кама и щит от бяла антилопа.
Като тайнствен войн,току що слязъл от колесницата. Миришеше на древност.
- Ема, позволи ми да ти представя Тавар,той е мой приятел туарег. Потомък на това издържливо племе, което от векове кръстосва пустинята. Казват им сините хора, но той е различен. Не случайно е облечен в бяло.
- Тавар, приятелю! Очите ми се разват да те видят!
           Те се прегърнаха по мъжки,потупвайки се по раменете.
- Алекс, за малко да ме изпуснеш. Бях на път. Добре, че ми изпрати Хор.
- Тавар, това е Емилия.
- Няма да питам, изписано е на лицето ти,т я прилича на сахарска роза, приятелю!
           Той ги поведе към импровизираната врата на оазиса, заобиколен от палмова гора. Тук там в широкото пространство, построени бели, много кокетни къщички. Около тях зелени тревни лехи. Много и различни по вид кактуси.
Започна да се здрачава. Дневната светлина, бавно започна да отстъпва на ноща. Върху кадифеното синьо на здрача, една по една заблестяха звездите.
- Ема, прекрасна моя, как си?
- Чудесно, благодаря!
- Ей сега ще ни сервират вечерята.Тя е традиционна в тази част на пустинята. Донесох и една бутилка шампанско. То е в твоя чест!
- Алекс, но това е същото, което...
Той се усмихна.
- О, сега ще ми разкажеш. Няма да те питам, така че започвай.
Той наля чашите. Вдигна тост, пожелания и започна с онези детайли, които спести при предишното си откровение.
- Подозирах, че има нещо, но получавах все логични отговори на въпросите си.
Сервираха им и Тавар се присъедини към тях. Разговаряха за какво ли не. Отново тост и техния домакин каза:
- Алекс, Ема, с камилата, която е нашият най-добър помощник можеш да прекосиш пустинята, а с жената - прекосяваш целия си живот. Алекс, ти си направил своя избор. Ема, бъди му негова спътница. Очи в очи! Ръце в ръце! Душа в душа, защото любовта е най-важното чувство в живота ни. Бъдете щастливи!
- Благодаря,Тавар! Ти си много мъдър!
- А сега ви оставям, за да наспоря път и да застигна кервана.
- До нови срещи, приятелю, благодаря ти.
              Той им помаха за сбогуване, качи се на камилата, и се изгуби в мрака.
- Мили, ще можеш ли да ходиш след няколко часа, боли ли те глезена?
- Ще се справя. Искам да разбера защо дойдохме тук.
- За да получиш следващия си подарък!

             Двамата се бяха настанили на една висока пясъчна дюна. Небето тъмно, теменужено, звездите една по една намаляваха блясъка си. Синкаво бели парцаливи облачета! Постепенно, бавно сливащи се, обагрени от преливащи се розови, меднобакърени, огнени,з латни отблясъци!
Мистерията на изгрева...и съненият все още аромат на Сахара! Пурпура на зората!
        Изумително, чисто, радостно слънце! То блесна с цялото си великолепие и колоритност, разказвайки им своята вечна приказка!
        Започваше новият ден, светъл, топъл, пълен с неизвестност...
Неописуема красота! Ярък житейски спомен, премесен със силата на пламенната молитва на Мили за щастие...
Една кристална сълзица се търколи по бузата й...
    "И аз искам моят откраднат миг от безкрая...Цветен, шарен, пъстър, ясен, задъхан, забързан...с Алекс!"

     "...ПРИ ИЗГРЕВА НА ТУЙ БОЖЕСТВЕНО НАЧАЛО-
           ПРЕДВЕСТНИК НА ЩАСТЛИВИЯТ БЕЗКРАй..."



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Приказно!
31.01.2009 18:07
Много романтична душа си, сигурно всичко ти е наред? Аз не мога да се похваля само с красиви неща около мене за съжаление!
Пожелавам ти хубава вечер!
цитирай
2. cvetnica - Благодаря и на двете!
31.01.2009 18:45
Прекрасни мои,всеки може да напише своята приказка,тази,която ще го направи завършен и цял.
Всеки може да усети и да изживее любовта на живота си!Да реализира мечтите си!
Живейте със страст,поемайте рискове,вярвайте!
Целувам Ви!
цитирай
3. glarus - tolkova hubavo razkazva6
02.02.2009 19:19
a moje bi na glas e o6te po dobre...
Moqt sin su6to miri6e na ba6ta mi kogato go usetih be6e mi edno edno strahotno hubavo...
Be6e mi priqtno tuk!
цитирай
4. morenos - Поздравления, cvetnica!:)
02.02.2009 20:48
Чудесен разказ.
цитирай
5. cvetnica - Благодаря!
02.02.2009 21:04
Заповядайте отново!
За мен е удоволствие,че ми гостувахте!
цитирай
6. анонимен - От Алекс
04.02.2009 12:45
Невероятен край!Иска ми се да намеря отново моята Кралица...
цитирай
7. ivana59 - :)))
14.07.2009 14:03
Отронвам въздишка... , но зная, че чудото може да се създаде с вяра!

Благодаря!
цитирай
8. cvetnica - Чудесата са около нас!
14.07.2009 14:12
ivana59 написа:
Отронвам въздишка... , но зная, че чудото може да се създаде с вяра!

Благодаря!

И зависят от нас!Да повярваме,да ги сътворим и да им се наслаждаваме!
От сърце ти пожелавам ЧУДОТО!
цитирай
9. priqtel12 - Какво чудесно определение за любовта:
30.01.2010 22:43
"Очи в очи!Ръце в ръце!Душа в душа,защото любовта е най-важното чувство в живота ни."
цитирай
10. cvetnica - Само ще помълча
31.01.2010 11:19
Благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cvetnica
Категория: Други
Прочетен: 947022
Постинги: 127
Коментари: 2477
Гласове: 11273
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031