Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2009 16:11 - Разкъсаната броня
Автор: cvetnica Категория: Тя и той   
Прочетен: 2932 Коментари: 14 Гласове:
2

Последна промяна: 21.01.2010 17:14


- Франческа, здравей сестричке! Къде те намирам с позвъняването си?
- Уилям, колко се радвам да те чуя, толкова ми липсваше! У дома, на езерото.
- Не си решила да ходиш никъде, нали? - макар въпросът да беше излишен. Пристигам след час, чакай ме.
           Уилям Ованес Сароян, нейният духовен и астрален брат. Силен, привлекателен, борбен, понякога мистичен, но винаги реалист и справедлив. Добър ънгернер/приятел/,честен и искрен.
Родили са се в един и същи час, но той по-голям от нея с 10 минути, вечно се фукаше,че е батко! Майка му Хриспиме дълги години не е имала рожба и прие раждането им като знак на съдбата. С Ованес помогнаха на Рени и Никола да си купят къща в близост до тяхната, за да могат децата им да израстнат като истински брат и сестра.
Какво ли не преживяха заедно. Детските им лудории, разкървените колена, училището, първите им сърдечни трепети. После се разделиха за кратко, защото избраха различни университети. Уилям завърши успешно международния бизнес университет в Ереван. Присъства на дипломирането му и изживяха една прекрасна седмица разглеждайки Армения - неговата прародина. Кандидатства във Външно министерство. Приеха го при голяма конкуренция. После стана бизнес аташе, консул.
Дълго време носеше ергенското знаме, но срещна Елмаз. Харесаха се. В ход влезе умишленото и преднамерено благородно сводничество на родителите им. Взеха разрешение от майка й. И по стар арменски обичай -"хоск гап"/връзваща дума/ се ожениха.
Елмаз беше сърцата дама и красавица. Дари го с двама сина. Вечно се шегуваше,че ще се сродят още повече с Франческа заради дъщеря й Рената.
          Франческа срещнаЛюбомир, любовта на живота й в последния курс на университета. В продължение на 21 години живяха щастливи. Принадлежаха си, пребориха се с всички житейски трудности. Имаха и неосъществени желания и стремежи, но вярваха,че един ден...Когато се появи проблем, който нямаше своето разрешение.
Тя се бори за живота му цели две години, забравяйки за себе си. Намери най-добрите специалисти, дори издействаха с Уилям прием в Парижката болница"Петие Салпетриер"при проф. Карпентие.
Но...Бог беше решил друго. Любомир издъхна в прегръдката й, когато наблюдаваха един невероятен пурпурен залез над езерото.
Последните му думи - "бях щастлив с теб, Франи, обичам те"...
Толкова бавно минаваха дните.Три години. Можеше да го усети и докосне дори във въображението си - топъл, честен, непринуден, обичлив...
Франческа изпита истинската болка от страданието си по него. Като камък, хвърлен във водата. Кръговете и вълните следват постоянно. Едничката й утеха беше Рената ,но тя беше далеч от безкрайно дългото й ежедневие. И семейството на Уилям, които я приласкаха, обгърнаха я с още внимание и обич, Серчо, Нерсес ,Елмаз, Хрипсиме.
"Пак ще ми се накара."

- Хей, сестричке, ела да те прегърна!
- Сутикти/добре дошъл/  ,Уилям! Толкова се радвам да те видя! Ела близо до сърцето ми. Приготвила съм ти и вечеря, нали ще останеш?
- Разбира се, толкова много ми липсваше последните два месеца. Онези толма и пишли кюфта, които научи да правиш от Хрипсиме?!
- Не оставяш човек да те изненада! Сядай и разказвай! Ето тук на верандата, че да погледаш любимото ми езоро. Наздраве!
- За твое и мое, Франи! От къде да започна? О, да. Не спирам да се влюбвам в Елмаз, от както я срещнах. Помечтах да успея да я заведа на Златните храмове в Бирма.
Устоях на едно изкушение, предложиха ми друг пост в министерството, но прецених,че не съм подготвен за него. Бях в Тайланд по покана за рожденния ден на краля Бумидол Адуля - дей Рама ІХ и кралица Сирикит.
На идване насам, на едно кръстовище дадох пари на просяк. Знаеш какъв съм. Трогва ме безпомощността и се чувствам задължен. Грижа се и за построяването на параклиса ти в онова малко родопско селце, което си избра.
Продължавам да плащам образованието на Олег, който си харесахме с теб. Изпратих ти последния финансов отчет на фондацията, която учредихме в памет на Любо. Ако забеляза, преведох пари за лечението на едно дете и видях благодарността в очите на майката. Толкова се развълнува и зарадва.
Ти, мила моя ме научи да раздавам душата си без жал и мигом да забравям кому какво съм дал. Чувствам се късметлия!
- Не аз! Хайго. Знаеш,че това е негова песен.
- Той я изпя, но ти ме научи. Сега разказвай ти. Какво е ежедневието ти тук в тази пустощ...
...следва...





Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Цветенце!
26.05.2009 16:22
Сигурна ли си,че имаме някъде такъв политик?
Или е с пожелателен характер описанието на героя ти?
Разказа е страхотен!
цитирай
2. cvetnica - Анонимен!
26.05.2009 16:26
Благодаря за оценката.Поласка ме.Надявам се да има някъде.
цитирай
3. анонимен - ot Sisi
26.05.2009 16:33
Neverojatno kakto vinagi.Mnogo poznania.Pozdrav.4akam prodalzenieto.
цитирай
4. анонимен - От Алекс
26.05.2009 18:10
Пак ме изненада!Има ли нещо,което не знаеш?Сега и арменци!
Но,скъпа моя Лили,поведението на политикът е само в твоето въображение.Съгласен съм с анонимния!Въпросът е резонен.
Успех с продължението,чакам го с интерес.
цитирай
5. cvetnica - Добре дошъл,Алекс!
26.05.2009 18:20
Благодаря ти за ласкавата оценка.Имам приятели арменци,невероятни хора.Можем само да се поучим от тях във всяко едно отношение.
Зная,че май тук не се срещат такива политици,но бих искала.
Правя лека препоръка към сегашните и бъдещите-нали предстоят избори.Да знаят!
цитирай
6. анонимен - Алекс
26.05.2009 18:25
Лили,едва ли ще те разберат дори и да прочетат!
Как ти хрумна?
цитирай
7. cvetnica - Надявам се, че и между тях има читави ...
26.05.2009 18:29
Надявам се,че и между тях има читави хора,но май не сме попадали на такива.
Целта на разказа е и тази,да внимаваме с избора си.
Благодаря ти за вниманието,много си любезен.
цитирай
8. анонимен - Алекс
26.05.2009 18:31
За мен е удоволствие да чета твоите приказки.Особенно на чаша хубаво вино!
Беше ми приятно.
цитирай
9. анонимен - Tи си царица на тези разкази:)))
27.05.2009 10:21
Tи си царица на тези разкази:)))
цитирай
10. cvetnica - Благодаря ти,Жанче!
27.05.2009 10:29
Много си мила!
цитирай
11. анонимен - Отново изненада, страхотна си. Поздравления
27.05.2009 15:33
Началото звучи много обещаващо за един страхотен разказ. Чакам с нетърпение продължението. Кой знае може пък да въздейства на някой политик, а защо само на тях ?!.... Поздрави от морето. прегръщам те :))
цитирай
12. cvetnica - Анонимен 11
27.05.2009 16:21
Благодаря ти!Продължението утре!Заповядай отново!
Прегръщам те!
цитирай
13. katan - cvetnica, ЛИЛИ!
28.05.2009 13:21
Прочетох разказа ти три пъти и всеки път откривах нещо ново!
Невероято разказваш! Настръхвах и ... няма да си кривя душата поплаках малко!
Толкова много човешки чувства описваш...
А на ПОЛИТИКА,на който наблягат в предишните коментари едва обърнах внимание, защото в него видях преди всичко ЧОВЕКА!
Как ми се иска всички да сме ЧОВЕЦИ!
Поздравявам те и бързам към продължението!
цитирай
14. cvetnica - Благодаря ти,Катя!
28.05.2009 13:29
Ти разбра моето намерение.Да покажа ЧОВЕКА с всичките му усещания,намерения и действия!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: cvetnica
Категория: Други
Прочетен: 634868
Постинги: 127
Коментари: 2477
Гласове: 11271
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930