Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2009 12:35 - Разкъсаната броня-2
Автор: cvetnica Категория: Тя и той   
Прочетен: 2770 Коментари: 11 Гласове:
2

Последна промяна: 21.01.2010 17:07


- Ако държиш ще ти кажа, но недей да ми вярваш. Нали не мислиш,че...
- Нищо не мисля, сигурен съм. Страдално! Твоята безплатна дрога е самотата.
- Ние бяхме едно цяло, Уилям. Знаеш! Любовта ни беше толкова силна. Толкова ми липсва...
- Да, беше - преди три години! Защо не искаш да разбереш, че животът е сега и е прекрасен, а не преди три години? Ти си изключителна жена, защо не позволиш на света да те има отново?
- Тук съм спокойна и в хармония. Усъвършенствам се в рисуването.
- Можеш ли да понесеш истината, която ще ти кажа? Живееш като отшелница, като монахиня без манастир! А, на колко си години?
- Знаеш.
- А, мечтаеш ли ,Франческа? - само в редки случаи той я наричаше така.
- Време ти е да тръгнеш на свой ход, мила моя! Надживей миналото, излез от него. Вдишай неземното ухание на свободата. Ти си усмирена в този ад на страданието. Разбери, ти си емоционална и завладяваща. Топла и истинска! Мир на праха му! Но, той едва ли иска да те вижда от горе нещастна!
- Май ми е време да започна отначало.
- Хайде, Франи заживей отново, мила моя сестричке. Дай на съдбата още един шанс!
         Сълзите й потекоха. Имаше нужда от тези разтърсващи думи. Както винаги Ули беше тук и той пое отговорността да ги каже.
Придърпа я към себе си, стисна я силно в прегръдката си и...заплака с нея. Пречистващи, освобождаващи сълзи.
Тъмночервеният огнен слънчев диск бавно заслиза по водите на езерото.
- Ето, погледни! Нали знаеш за нашето поверие, когато слънцето е във водата ще срещнеш любовта?!
- Луната, глупчо! Луната...
- Хей, ти се усмихна! Имаш ли специална причина?
О, щях да забравя за поканата.Тази година и аз съм в организацията на традиционният ни бал. Ще бъде благотворителен и в хотел "Принцес". За предишните ти два отказа те разбрах, но трети няма да позволя. Знаеш какви весели и пищни тържества стават.
- Уилям, ти си побъркващо инатлив, но аз...
- Не, не, не този път не се приема отказ!
- Исках да кажа, че нямам рокля.
- С Елмаз ще се погрижим. А таксата за входа сама ще си я платиш - задължителна голяма, прекрасна усмивка! Още нещо, което нямаш?
- Как ще дойда сама? Всички ще бъдат по двойки?
- Ще измислим!
- Ти, пишираджи/сватовник/ли го играеш? Знам ви аз арменците като си наумите нещо.
- О, не! В никакъв случай!
Той вдигна ръце да се предпази от нежните й юмручета по гърдите му. Само до там стигаше. Така и не порасна кой знае колко, приличаше на статуетка до него. Но...тези дяволски искрички в очите му...
- Имаме три дни. Утре сутрин тръгваме за Пловдив. Хрипсиме и Ванухи ми заръчаха да не се прибирам без теб.
- И леля Ванухи?! Става сериозно! Включил си и тежката артилерия. Не мога да си представя какво ме чака.
- Погледни! Светулки! Сякаш твоят и моя Бог са пуснали фойерверки в наша чест!
   Тайнственият час между светлината и мрака, времето на пробудените надежди...

- Франи, момичето ми, колко си бледа! И колко дълго не те виждаха старческите ми очи.
- Мамо Симе, ела да те прегърна и ти ми липсваше. Ули беше много настойчив и не успях да му се противопоставя както винаги.
Треперещите топли длани я загалиха по лицето, разроши косите й както някога и бурно я притисна до сърцето си.
- Никакви бягства повече, момиченце! Време ти е да поемеш отново отговорност за живота си, а не да се оставяш на течението. Светът е необикновен, защото е удивителен и страшен, тайнствен и неразгадаем. Знаеш, че сме за кратко на тази земя, за да  станеш свидетел на всичките му чудеса. Ще се родиш ли отново? Някой обещал ли ти е? Не мисля! Зная, че раната ти е дълбока и болезнена, белезите й ще останат, но ги покрий с розов цвят! Хайде да поемем дъх и да отправим друга молитва към Всевишния!
...следва...
 






Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Мечти Лили.....
28.05.2009 12:48
Шанс в живота.Това е истината.Понякога думите болят.Но е време за усмивки.
Поздравления Лили,очароваш ме с тези разкази:)
цитирай
2. cvetnica - Всеки го получава рано или късно, ...
28.05.2009 13:01
Всеки го получава рано или късно,мила моя!
Аз благодаря за добрите думи!
цитирай
3. katan - Лили, скъпа!
28.05.2009 13:26
На места виждах себе си, но при мен има и щастливо продължение!
Моля те, напиши го!:)
цитирай
4. cvetnica - Катенце!
28.05.2009 13:31
Почти съм го написала,надявам се да те изненадам !
цитирай
5. анонимен - Завладяваща, вълнуваща, плени...
28.05.2009 13:37
Завладяваща,вълнуваща,пленителна история.Поздрав!
И аз чакам продължението с нетърпение.
Пишеш страхотно!
цитирай
6. cvetnica - Благодаря за оценката,анонимен!
28.05.2009 13:52
Заповядай отново.
цитирай
7. ianichka - Вълнуващ и много чувствен разказ.
28.05.2009 14:27
Добра поука и за мен,за което ти благодаря. Ти знаеш какво имам предвид
цитирай
8. cvetnica - Благодаря ти!
28.05.2009 14:51
Пиша продължението,дано да ти хареса и то.
цитирай
9. анонимен - От Алекс
29.05.2009 08:57
Не спираш да ме изненадваш!Каква ли ще е кулминацията?
цитирай
10. priqtel12 - Удивителна история,
30.01.2010 23:30
удивителна песен....Благодаря за породените емоции!!!!
цитирай
11. cvetnica - Ива,
31.01.2010 11:30
аз благодаря за празника, който ми направи!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cvetnica
Категория: Други
Прочетен: 946000
Постинги: 127
Коментари: 2477
Гласове: 11273
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031