Блогът на cvetnica :: Разкъсаната броня-4

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.05.2009 17:58 - Разкъсаната броня-4

Автор: cvetnica Категория: Тя и той

Прочетен: 4002 Коментари: 6 Гласове:

Последна промяна: 21.01.2010 17:01

       А гласът му - нежно кадифе, дълбок и тих ала Бари Уайт.
Той се наведе и галантно целуна дланта й. Усети парфюма - ухаеше на нежна страст, тайнственост, топъл дъжд, изтънченост.
"Какво ми става?"
- Много съм слушал за вас, госпожо. Но никога не предположих, че сте толкова красива, за мен е чест и удоволствие!
- Благодаря Ви, много сте любезен - смутена, смутена, смутена...
- Уилям, ще ми разрешиш ли, аз да поема отговорността да бъда блед придружител на Франческа?
- Тъкмо щях да те помоля за това, но както винаги прочете мислите ми.
Тя го погледна с широко отворени питащи очи.
- Мила моя, гарантирам за Едуард. Ще ти бъде интересен събеседник. И той като теб обожава Верди. А, сега ме извинете, дългът ме зове. А, Вие скъпи приятели се забавлявайте.
- Ули, моля те наведи се! Какво правиш?! Нали щях да бъда с Нерсес? Защо ме поставяш в неловка ситуация?
- Успокой се, спри да трепериш! Усмихни се! Забавлявай се!
Хораций - наслаждавай се на момента...
Целуна я по челото и се изгуби в множеството.
           В този миг зазвуча...валс. Едуард протегна ръка и с нежност, на която сам се очуди, приласка все още смутената Франческа. Много плахо го допусна до себе си. Сърцето й биеше учестено, едва преглъщаше объркването и стеснението си.
Но Еди беше изключителен кавалер и танцьор. Завъртя я във вихъра му .Успя да й придаде настроението си.
Тя заприлича на пеперуда с разперени крилца в обятията му.
А...страстното аржентинско танго, в топлата му сигурна прегръдка беше...невероятно!
За първи път в живота си Франческа танцуваше завладяна от музиката.Тя нахлу в кръвта й, отприщи емоциите и чувствата си. Повярва му, остави се на ръцете му със затворени очи. Чувстваше го, следваше го. Магическият диалог на телата -съблазън и близост, радостни трепети и тъга, всеотдайност и копнеж, нежност, страст и романтика!
Звучеше й като танго - песента на живота! Естествена, спонтанна, загадъчна и красива песен, която докосва душата!
Докато танцуваха, двойките една по една напущаха дансинга. Образуваха кръг около тях. Гледаха ги, наслаждаваха им се, окуражаваха ги. Отдадени на магията, дори не забелязаха,че са център на внимание. Последни акорди и ... аплодисменти.
Франческа сякаш сънуваше с отворени очи. Благодариха на всички с поклон и се оттеглиха към пищно наредената трапеза.
      Разговорът с Едуард започна непренудено и леко.Той й разказа за себе си. За впечатленията от местата, на които е бил. Китай и Забраненият град, Япония със старите столици Едо и Нара. Красотата и величието на Индия и още и още...Водеше диалогът брилянтно и умело. Спокойно и деликатно. Франи също се отпусна, разказа му живота си. Не знаеше защо го прави, но се почувства освободена.
Прав беше Уилям, че тя е изключителна жена. В главата му се въртеше една мисъл: "Любовта не е измислена заради поетите и не е плод на психическа умора. Сладката лудост, шепота, ласките, пълното участие в живота на другия."
С тази жена разбра какво му липсваше, въпреки бляскавата кариера и всичко друго, което беше постигнал. Нямаше с кого да сподели стремежите, очакванията и победите си.
      Приятната шумотевица, тостовете и наздравиците. Танците, песните...Кулминацията с огромната торта...Вечерта се изниза като перлена огърлица.
- Франческа, благодаря ти за невероятното преживяване. Не помня от кога не съм се забавлявал и разговарял така. Ти си невероятен събеседник! Ще те видя ли отново?
- Аз, благодаря, Едуард но не мисля. Едва ли, пътищата ни се разделят. За мен беше удоволствие! Желая ти успех!
...следва...