Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2009 13:18 - Разкъсаната броня-5
Автор: cvetnica Категория: Тя и той   
Прочетен: 3650 Коментари: 8 Гласове:
2

Последна промяна: 21.01.2010 16:55


           Франческа не успя да хване Морфей за ръката цялата останала нощ. Не мигна до сутринта, анализирайки всичко, което преживя. Думите, които й казаха Уилям и Хрипсиме кънтяха като камбани в съзнанието й, но сърцето й..., а дали не се заблуждаваше?
"Ставам и си заминавам, да помисля на спокойствие. Не съм готова!" Дори не слезе в трапезарията за кафето, трескаво заприготвя багажа си. Ули се качи да я покани.
- Каква правиш ,за Бога?!
- Тръгвам си!
- Ще избягаш?! От кого мислиш, че ще избягаш, сестричке? От нас? От Едуард? От себе си? Пак ли ще се самоотлъчиш?!
- Какво за Едуард?
- Снощи говорихме.Той е завладян, ти си го пленила. Но не можеше да си намери място от думите, които си му казала на сбогуване. Попарила си го!
- И какво трябваше да направя, да му се хвърля в обятията? На първия мъж, който се е държал мило?
- Че ти беше там, лошо ли ти беше? Май не разбираш или се правиш, че не разбираш! Би следвало да си пораснала в страданието си през тези пет години! В ръцете ти е най-блестящата възможност и ти не искаш да използваш шанса си за щастие?! Какво му липсва? Аз му се възхищавам като мъж! С тази харизма,  обаяние, ерудиция, интелект. Можеш да разчиташ за всичко на него! Той те боготвори и те приема като принцеса от приказките!
- Уилям, успокой се!Не ми викай!
Риданията я разтърсиха и се хвърли на врата му, стенейки.
- Извинявай, мила моя. Хайде да се успокоим и двамата. Може би съм нетърпелив да те видя отново сияйна и щастлива. Опитай се да ме разбереш, не те пришпорвам, но наистина ти е време. Седни и ми разкажи поне, как се чувстваше снощи? Вие изглеждахте неземно в шеметното танго!
- Ули, не мога да се позная. Объркана съм! Снощи докато се борех с безсънието си задавах хиляди въпроси. Защо продължавам да нося бронята на страданието?Разбрах, че искам да съм щастлива! Искам да изпитам отново любовта ,вечната, великата любов, силата на живота. И ... се уплаших! Не съм ли егоист? Защо се увлякох и се поддадох на чара на Едуард? Защо тръпнех от докосванията му, защо изпитвах неистова нужда от прегръдата му? Съвестно ми е, заради...Как да затворя тази страница и да превъзмогна всичко, но той ме гледаше в очите и сякаш потъвах в тях, сякаш ме галеше по-нежно от морски бриз! Накара ме да се чувствам специална!  Довършваше изреченията ми,все едно четеше мислите ми! И този глас-разлисти душата ми! Харесвам го!
- Най-после! Почувствала си се жена! И жива! Не бягай! Прибирай съвестта в джоба си и не мисли! Приготви се за срещата си с него...след два часа!
Полети, моя бяла пеперудо!

           Вървеше към мястото на срещата и не стъпваше по земята, разпръскваше слънчево ухание! Зърна го, разхождаше се нервно, държеше огромен букет с червени рози.
Застана срещу него развълнувана. Няма преструвка, с която да можеш да скриеш истинските си чувства.
- Едуард, дойдох! Здравей!
- Франческа, благодаря ти, скъпа моя. Не успях да мигна цялата нощ. Когато затварях очи виждах лицето ти, усмивката ти, нежността и човечността ти. Как се движиш, как говориш. Искам да бъдеш щастлива и да ми го разкажеш! Когато те боли - да се оплачеш. Искам да ти покажа света и да го сложа в крака ти. Искам да слушаме нашата музика! И най-силно от всичко, желая да прекарам остатъка от живота си с теб! Готов съм на всичко!
- Аз, аз не зная какво да кажа. Дълго време живях на пауза и най-неочаквано получих този ценен подарък от съдбата - срещата с теб! Ти ме омагьоса и ми даде благодат, събуди сърцето ми за живот. И го преобръщаш от вълнение! Усетих онази близост - цветната, истинската, безумната, необяснимата...Дъх не мога да си поема!
          Той подаде розите, обгърна я...
Нежният допир на устните им, трепета на сърцата, вечната милувка за интимност, ласка, доверие, красота и НАДЕЖДА!


P.S. Разказът посвещавам на моята кръстница В. С много обич!


Тагове:   броня,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cvetnica - Благодаря ти!
31.05.2009 13:30
Успях,май се получи!За книга?Знам ли,ще си помисля!
Невероятен ден и за теб!
цитирай
2. анонимен - От Алекс
31.05.2009 14:03
Права е zabavnata!Сътворила си отново вълшебна приказка!Защо ли ставам толкова сантиментален като те чета?
Успех със следващият разказ,Лили-Шехерезада!
цитирай
3. cvetnica - Скромно свеждам глава с благода...
31.05.2009 14:24
Скромно свеждам глава с благодарност!
цитирай
4. анонимен - prekrasna prikazka
31.05.2009 15:46
prekrasna prikazka
цитирай
5. katan - Чудесна си,Лили!
31.05.2009 20:54
"Полети,моя бяла пеперудо!"
цитирай
6. cvetnica - Всеки има нужда от насърчаване в ...
01.06.2009 08:27
Всеки има нужда от насърчаване в подходящият момент,Катя!
цитирай
7. priqtel12 - Поредната вълшебна приказка
30.01.2010 23:41
си ни дарила тук, Лили!!!! Чудесна е!!!!
цитирай
8. cvetnica - Благодаря, Ива!
31.01.2010 11:31
Тя е и реална!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cvetnica
Категория: Други
Прочетен: 946603
Постинги: 127
Коментари: 2477
Гласове: 11273
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031