Постинг
28.07.2009 08:00 -
Светът е малък-ІV част
Автор: cvetnica
Категория: Тя и той
Прочетен: 4885 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 17.01.2010 10:59
Прочетен: 4885 Коментари: 14 Гласове:
6
Последна промяна: 17.01.2010 10:59
Иво писа на всички приятели по света за състоянието й. Заваляха един след друг имейли. Не искаше нищо, само да изпратят цветя в деня на завръщането им. Организира всичко до последната подробност.
Когато я прибра у дома й ,жилището приличаше на цветен оазис. Букетите бяха наслагани на всякъде, само малка пътечка, за да мине носилката.
-Добре дошла, сияйна!
-Благодаря ти, Иво!
-Честит рожден ден!
-Какъв рожден ден, та той беше...о ,да, когато не знаех къде се намирам.
-Наркотична блудница, такава! Изкара ми всичките ангели!
-Благодаря ти, чудотворецо! Не зная какво повече да кажа. Ти ми спаси живота.
-Аз? Не! Двамата успяхме! Време ти е за Рая, принцесо!
-Хей, ти какво?! Отписваш ли ме вече?
-Много докачлива си станала, сияйна! Гледай колко много хора те обичат! Имаш цветя от цял свят, миличка. Имах предвид, че твоят Рай, тук на земята тепърва започва. Хайде да прочетем поздравителните картички.
Охо, Маргрет Уилсън - ООН ,колегите ти от клиниката. Виж ти, Самюел! -"Прекрасна, лейди! Непрекъснато си в молитвите ми! Целувам те горещо! Обичам те!" Брей, ти да не би да го...
-Стига де, той ми е приятел, знаеш!
-Джон Стивънсън и Лий до Хан от мисиите. Ле-ле-ле що посланници си впечатлилааааа...Кой е този Силвестър - въпросът увисна във въздуха.
На вратата се позвъни. Спогледаха се. Не очакваха никого.
Иво отиде да отвори.
-Добър ден. Тук ли живее Зорница Бориславова?
-Да, но кой сте Вие?
-Казвам се Филип, приятел.
-Влезте тогава! Тя все още не може да става, но ще Ви се зарадва...
-Знаех си, че нещо се е случило! Не ми отговаряше месец и половина. Притесних се. Не можех повече да стоя в неизвестност и реших да я потърся .Знаех, че е от Варна, лекар убедих се много известна. А и с тези технологии ,не е трудно да намериш ня...
Той спря на половин дума, когато влезе в хола. Почти не забеляза цветната феерия. Видя снимката! От нея го гледаше усмихнатото лице на приятеля му Карло от Ню Йорк...В пълно недоумение само с питащ поглед...
-Синът й.
-Не може да бъде! Къде е тя? Изи?!
-Филип, какво правиш тук?!
-Мила, скъпа приятелко...той прескочи с един скок до нея. Сграбчи я, отривисто по младежки. Сълзите му...тези издайнически капчици...
-Не мога да повярвам! Защо не ми каза? Не ми отговори, притеснявах се. Мълчанието ти ме побъркваше! Ама нали всичко е наред...Ще ми разкажеш...Обърках се! И на всичкото отгоре си майката на Карло - добряка!Боже, мили! Колко е малък света!
-Хей, бързак! Пощади болната възрастна дама! Нали те учих на обноски?!
Очите и засияха, сякаш виждаше детето си...
-Майната им на обноските, ела да те прегърна! Ти си ме търсил? И ме откри!Дойде само заради мен? Без да мислиш?
-А, не! Търсих старата си шапка! Иза, теб приятелко! Теб! Сърцето не мисли, Из то чувства! Обичам те! А на добряка ще му смръзна усмивката. Не ми каза...
-Лудо магаре, такова! И аз те обичам! Нямах време да му разкажа...
"Каква жена?! - мислише си Иво. Само няколко часа с нея и пребръщаше сърца, правеше хората по-добри. Но не беше истински щастлива. Пак се сети за онзи глупак и стисна юмруците си...
-Повече не ме карай да те търся! Ще ми пишеш всеки ден, обещай! Ще говорим по скайп. Оздравявай бързо и ще ми дойдеш на гости!
-Хо-хо-хо! Може ли веднага? Филип, благодаря ти, момчето ми. Ти ми направи най-големия подарък! Черешката в мартинито си ми ти !И да не забравиш да купиш от любимите ми пури! Нали запомни Фуенте опус Х, че да запалиш една...
-Беше страхотна изненада, нали Иво? Сега и духът от бутилката да излезе, приказен дворец да ми донесе, няма да го забележа. Тя му разказа за случайното им запознанство.
Зорница се възстановяваше бавно. Дните минаваха в леки упражнения, масажи, лекарства, прегледи, изследвания. Правеше и кратки разходки с болногледачката, която намери Иво. Той не я изпускаше от поглед. Бдеше като сокол. Опастността все още не беше преминала. От седмица на седмица свежестта и се възвръщаше, енергичността, усмивката, лъчезарността, но очите и...нямаха блясък. Последните изследвания бяха относително добри. Надяваше се, че ще се справи. Толкова много хора я обичаха и подкрепяха. Молеха се за нея.
Всяка сутрин се отбиваше за кафето, превърнаха го в ритуал. Преди заболяването се виждаха често, може би 2-3 пъти седмично, бяха близки, но изпитанието ги сплоти още повече.
Когато си мислеше, че не я наблюдава, говорейки по телефона или отпивайки от чашата, тя поглеждаше през прозореца и въздишаше.
"Липсва и", хрумна му нещо...
...следва...
Когато я прибра у дома й ,жилището приличаше на цветен оазис. Букетите бяха наслагани на всякъде, само малка пътечка, за да мине носилката.
-Добре дошла, сияйна!
-Благодаря ти, Иво!
-Честит рожден ден!
-Какъв рожден ден, та той беше...о ,да, когато не знаех къде се намирам.
-Наркотична блудница, такава! Изкара ми всичките ангели!
-Благодаря ти, чудотворецо! Не зная какво повече да кажа. Ти ми спаси живота.
-Аз? Не! Двамата успяхме! Време ти е за Рая, принцесо!
-Хей, ти какво?! Отписваш ли ме вече?
-Много докачлива си станала, сияйна! Гледай колко много хора те обичат! Имаш цветя от цял свят, миличка. Имах предвид, че твоят Рай, тук на земята тепърва започва. Хайде да прочетем поздравителните картички.
Охо, Маргрет Уилсън - ООН ,колегите ти от клиниката. Виж ти, Самюел! -"Прекрасна, лейди! Непрекъснато си в молитвите ми! Целувам те горещо! Обичам те!" Брей, ти да не би да го...
-Стига де, той ми е приятел, знаеш!
-Джон Стивънсън и Лий до Хан от мисиите. Ле-ле-ле що посланници си впечатлилааааа...Кой е този Силвестър - въпросът увисна във въздуха.
На вратата се позвъни. Спогледаха се. Не очакваха никого.
Иво отиде да отвори.
-Добър ден. Тук ли живее Зорница Бориславова?
-Да, но кой сте Вие?
-Казвам се Филип, приятел.
-Влезте тогава! Тя все още не може да става, но ще Ви се зарадва...
-Знаех си, че нещо се е случило! Не ми отговаряше месец и половина. Притесних се. Не можех повече да стоя в неизвестност и реших да я потърся .Знаех, че е от Варна, лекар убедих се много известна. А и с тези технологии ,не е трудно да намериш ня...
Той спря на половин дума, когато влезе в хола. Почти не забеляза цветната феерия. Видя снимката! От нея го гледаше усмихнатото лице на приятеля му Карло от Ню Йорк...В пълно недоумение само с питащ поглед...
-Синът й.
-Не може да бъде! Къде е тя? Изи?!
-Филип, какво правиш тук?!
-Мила, скъпа приятелко...той прескочи с един скок до нея. Сграбчи я, отривисто по младежки. Сълзите му...тези издайнически капчици...
-Не мога да повярвам! Защо не ми каза? Не ми отговори, притеснявах се. Мълчанието ти ме побъркваше! Ама нали всичко е наред...Ще ми разкажеш...Обърках се! И на всичкото отгоре си майката на Карло - добряка!Боже, мили! Колко е малък света!
-Хей, бързак! Пощади болната възрастна дама! Нали те учих на обноски?!
Очите и засияха, сякаш виждаше детето си...
-Майната им на обноските, ела да те прегърна! Ти си ме търсил? И ме откри!Дойде само заради мен? Без да мислиш?
-А, не! Търсих старата си шапка! Иза, теб приятелко! Теб! Сърцето не мисли, Из то чувства! Обичам те! А на добряка ще му смръзна усмивката. Не ми каза...
-Лудо магаре, такова! И аз те обичам! Нямах време да му разкажа...
"Каква жена?! - мислише си Иво. Само няколко часа с нея и пребръщаше сърца, правеше хората по-добри. Но не беше истински щастлива. Пак се сети за онзи глупак и стисна юмруците си...
-Повече не ме карай да те търся! Ще ми пишеш всеки ден, обещай! Ще говорим по скайп. Оздравявай бързо и ще ми дойдеш на гости!
-Хо-хо-хо! Може ли веднага? Филип, благодаря ти, момчето ми. Ти ми направи най-големия подарък! Черешката в мартинито си ми ти !И да не забравиш да купиш от любимите ми пури! Нали запомни Фуенте опус Х, че да запалиш една...
-Беше страхотна изненада, нали Иво? Сега и духът от бутилката да излезе, приказен дворец да ми донесе, няма да го забележа. Тя му разказа за случайното им запознанство.
Зорница се възстановяваше бавно. Дните минаваха в леки упражнения, масажи, лекарства, прегледи, изследвания. Правеше и кратки разходки с болногледачката, която намери Иво. Той не я изпускаше от поглед. Бдеше като сокол. Опастността все още не беше преминала. От седмица на седмица свежестта и се възвръщаше, енергичността, усмивката, лъчезарността, но очите и...нямаха блясък. Последните изследвания бяха относително добри. Надяваше се, че ще се справи. Толкова много хора я обичаха и подкрепяха. Молеха се за нея.
Всяка сутрин се отбиваше за кафето, превърнаха го в ритуал. Преди заболяването се виждаха често, може би 2-3 пъти седмично, бяха близки, но изпитанието ги сплоти още повече.
Когато си мислеше, че не я наблюдава, говорейки по телефона или отпивайки от чашата, тя поглеждаше през прозореца и въздишаше.
"Липсва и", хрумна му нещо...
...следва...
Знаех си, че е силна...
Нетърпелива съм за по-нататъшния развой, но пък мога да си мисля какво ли не...
Желая ти прекрасен ден и вдъхновение, Лили!
цитирайНетърпелива съм за по-нататъшния развой, но пък мога да си мисля какво ли не...
Желая ти прекрасен ден и вдъхновение, Лили!
ivana59 написа:
Знаех си, че е силна...
Нетърпелива съм за по-нататъшния развой, но пък мога да си мисля какво ли не...
Желая ти прекрасен ден и вдъхновение, Лили!
Нетърпелива съм за по-нататъшния развой, но пък мога да си мисля какво ли не...
Желая ти прекрасен ден и вдъхновение, Лили!
Благодаря ти!Това беше и целта!Да ви предоставя възможност да предизвикате въображението...Радвам се,че съм успяла.
А твоят ден да бъде невероятен като приказка!
Както си започнала, подозирам, че ще продължиш с тях. Става все по - интересно. Прегръщам те.
цитирайще кажа,че не съм изненадана!
На добрите хора им се полагат добрини.
А Изи и Фил определено са добри хора,/както и Иво/.
Само очаквам развръзката,защото има няколко пътечки,по които може да кривне нашата сладкодумница...:)))
Но която и да избереш,Лили, сигурна съм, че ще е най-интересната!
Поздравявам те за сетен път!
цитирайНа добрите хора им се полагат добрини.
А Изи и Фил определено са добри хора,/както и Иво/.
Само очаквам развръзката,защото има няколко пътечки,по които може да кривне нашата сладкодумница...:)))
Но която и да избереш,Лили, сигурна съм, че ще е най-интересната!
Поздравявам те за сетен път!
ianichka написа:
Както си започнала, подозирам, че ще продължиш с тях. Става все по - интересно. Прегръщам те.
Надявах се да е интересно!
katan написа:
ще кажа,че не съм изненадана!
На добрите хора им се полагат добрини.
А Изи и Фил определено са добри хора,/както и Иво/.
Само очаквам развръзката,защото има няколко пътечки,по които може да кривне нашата сладкодумница...:)))
Но която и да избереш,Лили, сигурна съм, че ще е най-интересната!
Поздравявам те за сетен път!
На добрите хора им се полагат добрини.
А Изи и Фил определено са добри хора,/както и Иво/.
Само очаквам развръзката,защото има няколко пътечки,по които може да кривне нашата сладкодумница...:)))
Но която и да избереш,Лили, сигурна съм, че ще е най-интересната!
Поздравявам те за сетен път!
Благодаря за поздравите!Радвам се,че си била уверена в развоя на събитията!Но...изненади ще има!Гарантирам!Пътечки?!Нееееееее магистрали!
7.
анонимен -
От Алекс
28.07.2009 18:22
28.07.2009 18:22
Доволен съм!И щастлив!Благодаря ти,отдъхнах си.
Ще се осмиля да направя едно предположение,дори с риск да ти разваля изненадата!Ще го потърси май оня?Поне така искам да бъде!
цитирайЩе се осмиля да направя едно предположение,дори с риск да ти разваля изненадата!Ще го потърси май оня?Поне така искам да бъде!
анонимен написа:
Доволен съм!И щастлив!Благодаря ти,отдъхнах си.
Ще се осмиля да направя едно предположение,дори с риск да ти разваля изненадата!Ще го потърси май оня?Поне така искам да бъде!
Ще се осмиля да направя едно предположение,дори с риск да ти разваля изненадата!Ще го потърси май оня?Поне така искам да бъде!
Искай!Нямам представа все още,но ще се опитам...
Доволна съм и аз, ама... има 'следва':)
Давай следващата част:)
цитирайДавай следващата част:)
martito написа:
Доволна съм и аз, ама... има 'следва':)
Давай следващата част:)
Давай следващата част:)
Прояви малко търпение-продължението утре!
Обещавам изненада!
защото коварно го закова на това "Липсва и" И сега - върви си блъскай главата! Милост!!!
цитирайtili написа:
защото коварно го закова на това "Липсва и" И сега - върви си блъскай главата! Милост!!!
Утре сутрин в 8.00 ще имаш възможноста да прочетеш продължението.
кеф, тъкмо за кафето ;-)))
цитирайХубав ден, Лили!
цитирайТърсене
Блогрол
1. Кръстова гора.
2. Хуморът и е заразителен.Надето!
3. Слушам с наслада!Santiment
4. Опознайте България с Иво
5. Забавлявайте с Вихра!
6. Чувствената поезия на Евчето.
7. Любимият ми сайт
8. Един вълшебен свят sphinx!
9. Още един любим сайт
10. Джулия,сърцато момиче!
11. Да обиколим света!
12. Изненадата от Ива
13. Изненадата на Стефи
14. Родопите
15. Таланливо момиче
16. Разгледайте!
2. Хуморът и е заразителен.Надето!
3. Слушам с наслада!Santiment
4. Опознайте България с Иво
5. Забавлявайте с Вихра!
6. Чувствената поезия на Евчето.
7. Любимият ми сайт
8. Един вълшебен свят sphinx!
9. Още един любим сайт
10. Джулия,сърцато момиче!
11. Да обиколим света!
12. Изненадата от Ива
13. Изненадата на Стефи
14. Родопите
15. Таланливо момиче
16. Разгледайте!