Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.10.2009 09:00 - Превратности
Автор: cvetnica Категория: Тя и той   
Прочетен: 3605 Коментари: 19 Гласове:
10

Последна промяна: 20.03.2010 09:50


       "Защо съм жив?! Толкова ли съм труден за убиване?! И каква е тази важна, проклета причина да съм жив?! Дамата с пъстрите очи...тази ли зла вещица се намери този път да ме спасява..."
          Орлин пак се унесе в наркотичния си сън, пълен с кошмара на миналото му...
Бяло-синя, ослепително чиста болнична стая на ВМА - отделение по ортопедия и травматология. Приглушена светлина, идваща от включените монитори. Тихи звуци, които отчитаха ударите на сърцето му.
Доц. Йоланта Попова за пореден път влезе при пациента, за да прегледа показателите му. Операцията мина успешно. Сложи всичко костици по местата им. Появи се тромб, но повика по спешност съдовия хирург и избягнаха емболията. Направи гипсовата превръзка като по учебник. Рентгеновата снимка потвърди добрата работа.
- Знам, че ми мислиш доброто, но...не си губи времето с мен - дори не беше си отворил очите.
- Охоо, нашият трикратен пациент се е събудил. Това е добър знак. Знам за отвратителният ти нрав и непристойното ти поведение от предишните ти пребивавания, но не се хаби. На мен тези не ми минават.
- Хващам се на бас, че в къщи те чакат. Хайде, заминавай си и ме остави да умра!
- Колко си мил!
- Да бе, обзема ме безкрайна радост, че си ме вързала и все се вреш да ми помагаш!
- Аууу, какъв слънчев човек!
- Защо не си размахваш ангелските крила другаде?
- Да беше казал поне благодаря! Я, стига си мърморил!
- Извини ме, че съм в сакралното ти място, спокойно като в манастирска килия и тихо като в гробница, СВЕТИНЯ ТИ!
- Теб, какво те кара да ставаш сутрин?
- Не ставам, остави ме на мира, че да ми провърви следващият път.
- Брей, че намусено дружелюбие! Можеше да умреш!
- Исках! Стига, аз съм просто статистика, остави ме на спокойствие!
- Чудя се как се гледаш в огледалото?!
- Не се гледам.
- А, знаеш ли какъв е вкусът на живота?
-  Горчив!
- Какво ти липсва, бе човече?
- Младостта - да се застрелям!
- И защо ще го правиш?
- В нов трагичен филм не ми се играе.
- Ти навсякъде ли виждаш врагове?
- Никой не е добре дошъл в опит да ме отърве от тежките ми мисли.
- Озлобено мрънкало!
- Прибери ме в онзи склад за ковчези!
- Не зная каква е причината за лошото ти настроение, но да си го изкарваш на мен или на персонала няма да стане! Като излезеш от тук намери си други жертви!
- Ти какво?! Искаш да ме пратиш на аудиенция при папата ли?
- Ако продължаваш ще ме оставиш без избор!
- Смело решение!
- Да, зъбатко! А сега ме чуй!
Тя позвъни за санитарите.
- Имам много чувствителен нос и не понасям смрад! Снощи докато те оперирах едва издържах. Но се благодари, че бях в добро настроение и с безкрайно желание да нареждам пъзели от счупените ти кости.
"Пепелянка, как ме клъвна само".
- Обръснете го, подстрижете го! В банята!
- С гипса?! Ти, няма ли да дойдеш да ми държиш сапунчето или поне шампоанчето?!
         Йоланта се обърна отривисто на високите си токчета вбесена.
- Уф, най-после ще ми се махнеш от главата.
- Чух те!
- Защо не вземеш да се запишеш в някоя скаутска организация?
- Обадете ми се като сте готови!
          Тя беше поразяваща красавица, косата й бе прибрана. Имаше фина шия, заоблени рамене, изящни уши, нежна извивка на брадичката, подчертани скули, огромните й очи блестяха от гняв. Лицето - сякаш изваяно от непокътнат планински сняг. Снагата й налята като зряла ябълка. Работеше по 12-14 часа. Беше най -квалифицираният хирург във военната клиника. Отдаде се изцяло на работата си след развода и за няколко години стана най - добрата в занаята.
Беше достатъчно възрастна, за да е истинска жена и достатъчно млада, за да е съвършена.
Избра си това поприще, за да помага на хората в беда. Не й се нравеше, че е под пагон на висш офицер, но с годините и с това свикна. Тогава...тогава угоди на баща си. Какво да се прави, беше послушна дъщеря.

         Орлин се остави в силните ръце на мъжете. Какъв смисъл имаше да  се съпротивлява. Онзи цербер...
Докато подстригваха три годишната му грива и бръснеха едногодишната му брада си мислеше за нея с яд. За първи път някой си позволи да му се противопостави. И то тази жена!
"Ама, че е зла! Ледена кралица! Пфууу!"
          Той беше отличен войник. Наричаха го "джентълмена на оръжията". Имаше точна стрелба, изрядно поведение. Дисциплиниран. Високият, снажен мъж притежаваше много качества - чар, дарба за езици. Владееше пет до съвършенство, без акцент. Умееше най-неочаквано да пронизва събеседника си със сивото на очите си. Гласът му хипнотизираше. Суровият покорител на Северна Осетия, Ирак, Нагарни Карабах, Афганистан и още и още. Участва във всички умиротворителни мисии по света. Спаси много животи, предотврати много безмислени трагедии.
Но...на един обход в пустинята, с патрулиращите се натъкнаха на труп на дете с изрязано лице от брадичката до челото. Беше виждал какво ли не, но от тази гледка потръпна от отвращение. Дълго, много дълго време тази страховита картина го преследваше. Превърна се в кошмар. Събуждаше се посред нощ с див крясък, плувнал в студена лепкава пот. Не беше страхливец или малодушен, но това го сломи и прекърши. Преобрази го. Започна да пие. На няколко пъти генерала го усещаше. Орлин беше отличен офицер, но...
За три дни го отзоваха от служба. Качиха го на първият самолет за България.
Ужасяващата бойна машина рухна. Синдрома на войната. Пенсионираха го набързо. Връчиха му и акт за собственост на имот някъде в Родопите, за да отглежда соколи. Жена му не понесе краха му от елитен командир до жалък пенсиониран, психически неустойчив индивид и го напусна преди три години. От тогава искаше да умре, но и гадния Бог не го прибираше. Намрази дори светлината на деня, предпочиташе мрака - неговото благословенно време, където да скрие изгорялата си, изпепелена душа...
...следва...



Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. veninski - Хубава история. Чакам продълже...
04.10.2009 09:06
Хубава история. Чакам продължението.
Поздрави от Родопите.
цитирай
2. mamas - Интригуващо.
04.10.2009 09:17
И аз чакам.
Поздрави!
цитирай
3. cvetnica - Благодаря ти,Васко!
04.10.2009 10:24
veninski написа:
Хубава история. Чакам продължението.
Поздрави от Родопите.

Ще се постарая да бъде вълнуваща!
цитирай
4. cvetnica - Славе!
04.10.2009 10:24
mamas написа:
И аз чакам.
Поздрави!

Благодаря!Оценката ти ме задължава.
цитирай
5. ivana59 - Благодаря ти, Лили!
04.10.2009 11:48
Ех, как ми липсваше това твое разказване - ненатрапчиво, леко и с финес увличаш четящия и го караш да тръпне в очакване...
цитирай
6. cvetnica - Аз, благодаря!
04.10.2009 12:20
ivana59 написа:
Ех, как ми липсваше това твое разказване - ненатрапчиво, леко и с финес увличаш четящия и го караш да тръпне в очакване...

За добрите думи.
цитирай
7. ianichka - Радвам се, че отново чета твоя история
04.10.2009 13:18
Тази е много тъжна, дано по-нататък стане по- ободряваща.
цитирай
8. cvetnica - Благодаря!
04.10.2009 13:28
ianichka написа:
Тази е много тъжна, дано по-нататък стане по- ободряваща.

Не обещавам!
цитирай
9. mrazekoff - Лили,
04.10.2009 13:39
да видим продължението....
цитирай
10. cvetnica - Ще има!
04.10.2009 13:42
mrazekoff написа:
да видим продължението....

Но...се колебая.Чудя се дали да е обвита в розови облачета или да продължа с драматизъм.
цитирай
11. mrazekoff - само,
04.10.2009 13:54
да няма идиотщини , защото това ме отвращава... Обичам да чета добронамерени неща, останалото го има във вестниците и в новините по телевизиите......
цитирай
12. cvetnica - Стефане,
04.10.2009 14:01
mrazekoff написа:
да няма идиотщини , защото това ме отвращава... Обичам да чета добронамерени неща, останалото го има във вестниците и в новините по телевизиите......

не мисля, ще си позволя от тях.Само малки случки от ежедневието ни, на които ставаме свидетели.
Благодаря за предложението.
цитирай
13. priqtel12 - Добър ден! Радвам се, че си започнала поредната история.....И то каква.....
04.10.2009 14:35
За вкуса на живота ни......за нещата, които ни карат да се събуждаме сутрин..... Чакам продължението с нетърпение, за да разбера дали развръзката ще бъде каквато си мисля.....Поздрави!
цитирай
14. cvetnica - Твоят да бъде по-добър,Ива!
04.10.2009 14:59
priqtel12 написа:
За вкуса на живота ни......за нещата, които ни карат да се събуждаме сутрин..... Чакам продължението с нетърпение, за да разбера дали развръзката ще бъде каквато си мисля.....Поздрави!

Надявам се този път да те изненадам, може пък да не съм толкова предсказуема...
Благодаря ти за гостуването и любезността, приятелче!
цитирай
15. анонимен - От Алекс
04.10.2009 17:08
Лили!
Поднасяш ни нещо различно този път, пак успя да ме изненадаш. Диалогът е накъсан на места, но явно си търсила този ефект и си го постигнала.
Е, да в живота се срещат какви ли не съдби.
Поздравявам те.
цитирай
16. cvetnica - Добра вечер, Алекс!
04.10.2009 20:02
анонимен написа:
Лили!
Поднасяш ни нещо различно този път, пак успя да ме изненадаш. Диалогът е накъсан на места, но явно си търсила този ефект и си го постигнала.
Е, да в живота се срещат какви ли не съдби.
Поздравявам те.

Благодаря за поздравленията, дано да ги заслужа и с продължението.
цитирай
17. compassion - падам си по психологичните описания
06.10.2009 14:23
хареса ми
цитирай
18. cvetnica - Благодаря!
06.10.2009 17:15
compassion написа:
хареса ми

цитирай
19. katan - Лили,
29.10.2009 18:06
Завладя ме с началото.
Какво ли да очаквам по-нататък?
"Намрази дори светлината на деня, предпочиташе мрака - неговото благословенно време, където да скрие изгорялата си, изпепелена душа..."
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: cvetnica
Категория: Други
Прочетен: 634802
Постинги: 127
Коментари: 2477
Гласове: 11271
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930