Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10.2009 09:00 - Превратности-ІІ
Автор: cvetnica Категория: Тя и той   
Прочетен: 3077 Коментари: 17 Гласове:
12

Последна промяна: 23.03.2010 09:17


             Докторката отвори със замах вратата. Мъжът на другото легло...изключително привлекателен, широки рамене, изсечени черти, сочни устни, паднали смолисточерни коси над високо чело, изписани вежди, волева брадичка, очите...тъмносини с лек сив отблясък. Безупречно творение на природата. Приличаше на василевс.
- Къде е, Орлин?
-Тук съм, къде да бъда, какво музика ли да ти пусна?! Голяма изненада, а майка Терезо?
             Тя бързо се съвзе от стъписването си.
- Брей, ти си се кротнал като монах!
- Я, ме виж как съм се барнал с тази сатенена пижама!
- Това твоето ми прилича на реалити шоу, но си го играй сам. Сега ще те вържа отново за монитора, да не си посмял да гъкнеш и да тормозиш сестрата. Кажи ми дали те боли някъде?
- Душата. В този тъжен стар свят всичко е възможно и нищо не е такова каквото изглежда...
- Престани да мърмориш!
- Ако шегичките ми те притесняват ще гледам да си трая.
- Знаеш ли какво искам да ти кажа?
- Изобщо не те питам.
- Някой казал ли ти е, че имаш посттравматично разстройство на личността? С какво се занимаваш след като си се уволнил от служба?
- Искам да умра!
- Не зная какво ти се е случило и какво си преживял, но запомни от мен. Най-доброто отмъщение е да живееш добре! Ти трябва да се включиш в живота и да поемеш това предизвикателство.
 Хайде, войнико имаш втори дубъл!
- Лесно ти е на теб! - той сведе очите, които я пронизваха.
- Аз не търся лесното, а правилното!
- Какво знаеш ти за страданието?! Като те гледам, потънала си в уреденият си животец. Сигурно имаш някой глупак, който да те боготвори, едно-две деца, на които си горда майка, че си им бърсала сополите...
- Спри! Не обсъждаме мен! Аз ли не знам нищо за страданието?!
Той се вцепени, стоеше като каменна статуя.
"Ле-ле! Какъв характер!"
          Тя прошепна тези няколко думи, а на него му се стори, че ги изкрещя като бойна команда в лицето му.
В този момент тя притежаваше почти мистична привлекателност. Сви изящно раменете си, скръсти ръце пред гърдите си.
- Прищевките на съдбата са невероятни и непредсказуеми, от нас зависи как ще се справим с тях. А, ти си страхливец от най-злите! Не си се борил - предал си се! Не се ли намери някой да ти каже, че ще боли?! И защо не си го приел като поредната операция?! Ножът на хирурга е безпощаден, но изрязва гнилото място, за да заздравее по-бързо здравата плът.
            Той я гледаше като омагьосан. Не вярваше на никого, може би само на Велин най-добрият му приятел, но и той се умори да го спасява. Изключителната  някогашна интуиция му подсказваше, че тя е права, но замътеният от прекомерната употреба на уиски, разум отказваше да приеме правотата й. Искаше му се да й се противопостави отново с някоя пиперлия забележка, но се отказа.
- Не се намери.
- Приятен престой и да мируваш!
- Имаш ли си име, докторе?
- Както повечето хора - Йоланта. Отивам на дежурство.

           Заваля.Топъл, приятен, кротък дъжд. Капките заудряха по стъклата и постепенно се сляха във вадички. Светлините отвън блеснаха и водата захвърля причудливи отблясъци по тавана. Орлин обичаше дъжда в едно друго време, когато...излизаше и танцуваше сиртаки, но сега го подтискаше. Скръцна със зъби. Из главата му рояци хаотични мисли...пороища от въпроси...
"Мамка му!" Извади скритата бутилка изпод дюшека, навдигна я.Той усети уискито да си проправя огнена пътечка по гърлото му, а след това да се разполага като жива твар в празния му стомах...Заспа трудно, въпреки алкохола, мяташе се в неспокойния си сън и отново онзи кошмар...
          Доц.Попова реши да го нагледа преди да отиде в стаята за почивка. Операцията беше рутинна, въпреки спешността й. Бързо успя да намери куршума, отстрани го. Заши внимателно тъканите. Нейната перфектна бродерия, както казваше генерала.
Бързо се изми, преоблече се. Когато наближи стаята, чу стон. Влезе почти безшумно, после още един...
Орлин плачеше в съня си, сълзите му се стичаха на едри капки. Във всеки стон имаше ярост, болка, гняв, мъка, страх и ужас. Гласът му беше напрегнат до истински вик. Лицето му фосфоресцираше на слабата светлина. Юмруците му бяха стиснати, ноктите се забиваха в плътта.
Пипна го, хвана пулса...сърцето биеше учестено, видя няколко екстрасистолии в монитора, кръвното беше високо.Прегледа системата, вливаше се нормално. Когато се надвеси над него след минута, усети дъха му...
"Пил ли е? Това вече е прекалено, утре ще го изпиша дисциплинарно! Да го правят каквото си искат. Тук има правила!" Ядоса се. Прие поведението му като личен провал.
             Докато пиеше кафето, пишеше рапорта си. Изчака да стане осем и се обади на завеждащият Стойчев.
Обясни му снощният инцидент, но той бързо я прекъсна и нареди "Изчакай"! Сега се чудеше какво става. Другите случаи се решаваха на секундата без много да му мислят, спазвайки правилника.
- Доц.Попова поговорете с Орлин, скарайте му се и не пишете в рапорта. Друг не го е видял, нали? Само Вие, може да Ви се е сторило...и затвори.
"Кой, все пак е този дивак, че шефът така любезно ме отряза?!"
            Предаде смяната си и влезе в кабинета да се подготви за тръгване.След обяд имаше прием в амбулаторията, а после по график три дни почивка.
"Ще се махна от Пловдив за малко. Едва ли ще издържа и трите дни, но поне ще опитам."
             На вратата се почука.
- Влез!
Гладко избръснат,освежен пред нея застана Орлин. Изящната му глава беше наклонена в страни, усмихваше се...усмихваше се виновно. Изглеждаше внушителен с този ръст и елегантен с тази тъмносиня пижама. Очите му я хипнотизирваха.
Изненадващо я обля руменина, бузите и заприличаха на праскови. Устата й беше като пъпка, готова да разцъфне в усмивка, през прозореца нахлу ветрец и разроши косите й...
Сякаш някъде от дъното на пепелището заблестя въгленче...
"Красива е. И не е ледена..."



Гласувай:
12
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. compassion - Първото впечатление е определящо,
07.10.2009 12:10
но не е решаващо. Усещам, че ще го докажеш. Чакам продължението.
Поздрав!
цитирай
2. priqtel12 - "Сякаш някъде от дъното на пепелището заблестя въгленче..."
07.10.2009 14:57
Ех, знаех си....и чаках да се появи въгленчето в тази история.......Удовлетворена съм.....и нетърпелива да прочета нататък.
Поздрав с усмивка, Лили!
цитирай
3. ivana59 - "Най-доброто отмъщение е да ...
07.10.2009 21:08
"Най-доброто отмъщение е да живееш добре!"

Но душата боли...
цитирай
4. cvetnica - Добър вечер, мила Руми!
07.10.2009 21:35
compassion написа:
но не е решаващо. Усещам, че ще го докажеш. Чакам продължението.
Поздрав!

Благодаря ти,надявам се!
цитирай
5. cvetnica - Ива, приятелче!
07.10.2009 21:37
priqtel12 написа:
Ех, знаех си....и чаках да се появи въгленчето в тази история.......Удовлетворена съм.....и нетърпелива да прочета нататък.
Поздрав с усмивка, Лили!

Благодаря ти за гостуването!Вечният оптимист!Зареждат ме твоите обичливи усмивки!
Желая ти невероятна вечер!
цитирай
6. cvetnica - Скъпа, Ваня!
07.10.2009 21:39
ivana59 написа:
"Най-доброто отмъщение е да живееш добре!"

Но душата боли...

Вярвам в твърдението на героинята!
Ще намерим подходящото хапче за душата!Надявам се!
Красиви бъдни дни, миличка!
цитирай
7. veninski - Сега нямам време - отивам на работа. ...
08.10.2009 07:32
Сега нямам време - отивам на работа. После ще чета. Знам, че ще ми хареса. Поздрави!
цитирай
8. veninski - Интригуваща втора част! И обеща...
08.10.2009 10:50
Интригуваща втора част! И обещаващо трето продължение... И май и ново... начало?
Поздрави!
цитирай
9. cvetnica - Васко!
08.10.2009 18:05
veninski написа:
Сега нямам време - отивам на работа. После ще чета. Знам, че ще ми хареса. Поздрави!

Надявам се работата ти да е била лека и приятна!
И благодаря!
цитирай
10. cvetnica - Благодаря ти!
08.10.2009 18:07
veninski написа:
Интригуваща втора част! И обещаващо трето продължение... И май и ново... начало?
Поздрави!

Ще разберем на следващото продължение...
С пожелание за невероятна и приказна вечер в твоята планина!
цитирай
11. lagrima - Много е хубаво!Прочетох и двете ...
08.10.2009 18:52
Много е хубаво!Прочетох и двете части на един дъх и чакам с нетърпение продължението! :)
цитирай
12. ianichka - Хубаво продължение.
09.10.2009 11:15
И все пак най - добрия лек за душата е любовта, надявам се и Орлин да я получи.
цитирай
13. cvetnica - Благодаря ти,lagrima!
10.10.2009 10:36
lagrima написа:
Много е хубаво!Прочетох и двете части на един дъх и чакам с нетърпение продължението! :)

Надявам се да успея с продължението тези дни.
цитирай
14. cvetnica - Благодаря ти!
10.10.2009 10:36
ianichka написа:
И все пак най - добрия лек за душата е любовта, надявам се и Орлин да я получи.

Знам ли?!Ще видим!
цитирай
15. анонимен - От Алекс
10.10.2009 16:14
"Прищевките на съдбата са невероятни и непредсказуеми, от нас зависи как ще се справим с тях. А, ти си страхливец от най-злите! Не си се борил - предал си се! Не се ли намери някой да ти каже, че ще боли?!"
Позволявам си да те цитирам, Лили. Колко много си права! Отново! Разказите ти са пълни с мъдрост.
Трябва да се справяме с тези съдбовни капризи.
Благодаря ти. Приятен уикенд.
цитирай
16. cvetnica - Благодаря ти, Алекс.
11.10.2009 09:40
анонимен написа:
"Прищевките на съдбата са невероятни и непредсказуеми, от нас зависи как ще се справим с тях. А, ти си страхливец от най-злите! Не си се борил - предал си се! Не се ли намери някой да ти каже, че ще боли?!"
Позволявам си да те цитирам, Лили. Колко много си права! Отново! Разказите ти са пълни с мъдрост.
Трябва да се справяме с тези съдбовни капризи.
Благодаря ти. Приятен уикенд.

Прекрасен да е и твоят уикенд.
цитирай
17. katan - "Сякаш някъде от дъното на пепелището заблестя въгленче..."
29.10.2009 18:20
"Най-доброто отмъщение е да живееш добре!"
Тези думи ми направиха най-силно впечатление, защото може би са най-близки до мен самата...
Поздравления,Лили!
Продължавам нататък!:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: cvetnica
Категория: Други
Прочетен: 634802
Постинги: 127
Коментари: 2477
Гласове: 11271
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930