Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.10.2009 09:00 - Превратности - ІІІ част
Автор: cvetnica Категория: Тя и той   
Прочетен: 4058 Коментари: 26 Гласове:
13



- Добро утро, докторе!
- Моето е такова, а твоето? - тя бързо се съвзе от нямото си възхищение.
- Идвам с мир! А, сега все пак ще ме приемеш ли?
- Влез, но...
- Знам, че си свободна до обяд. Ще ти отнема съвсем малко време. Май ще ми е   трудно да избягам от репутацията си на грубиян, но враждебността ми е защитна реакция...
- Знам, слушам те.
- Йоланта, докторе моля те да ме извиниш за снощи. Знаех какво правя и повярвай ми беше за последно. Вероятно съм те изплашил, почти съм сигурен, но това беше моят начин да сложа началото. Свикнал съм аз да давам заповеди, а не да ги получавам. Ти ме постави там, където ми е мястото. Можеш да направиш събрание, да повикаш всички, да ме порицаеш, дори да ме изпишеш дисциплинарно, няма да ми е за първи път. От вчера ти ме накара да се замисля. Разбрах, че това е моята битка и искам да я спечеля, но ми трябва помощ. За първи път моля за помощ. Моля те, помогни ми не ми отказвай.Имам, не зная дори как да го нарека, в едно село в Родопите къща с голям двор. Там са ми направили ферма за отглеждане на соколи. Дори са наели един от най-добрите соколари от емирствата. Скоро му изтича договора, а аз дори не успях да се запозная с него. Виждал съм всичко това между два запоя, срамувам се...Разказвали са ми, че мястото е великолепно. Каня те за почивните ти дни. Обещавам да се държа прилично. Не искам много, нали?Ще се погрижа да ни откарат...
- И...защо да ти вярвам?
- Навремето думата ми тежеше, много държах на нея. Искам да опитам отново вкуса на мъжествеността.
- Да държиш на думата си не е привилегия само на мъжете.
      Тя го гледаше безкрайно изненадана.
- И защо реши, че аз съм твоя човек? Извини ме, това беше грубо, ще попитам отново. Защо аз?На теб ти трябва специалист не съм психолог или психиатър.
- Опитаха се един-два пъти, но не ме мотивираха. Не бяха сърцати, не притежаваха тази воля, твоята. Не ми се сопваха като теб, а ти...Как да го кажа? Не ме стреснаха...
- Кой, в същност си ти, Орлин Караданов?
- Сам не знам, помогни ми да разбера.
- Ще си помисля. Отговорът ще ти дам след дежурството.

          Йоланта беше смутена, любопитна, ядосана и...обезоръжена. Не беше виждала смирен молещ мъж за помощ.Той...той...
"Какво ми става, по дяволите?! Само една дума и съм готова да тичам да помагам! Та той е алкохолик! Пък и кой знае на къде ще ме завлече!Ферма за соколи, дрън-дрън! Защо на мен никой нищо не ми е купувал ей така, дори на шега? И Родопите...Не, не, не...Този прекали със съблазните! А, дали знаеше, че и планината и птиците са ми слабост? На никого не съм казвала. Пристрастих се към тях след като...А, правилата? Това е суров свят, всичко ти е на показ, няма място за...Ще поговоря със Стойчев!"
- Чудесна идея, доц.Попова. Тъкмо ще си отдъхнете от многото дежурства и работата, а и на Караданов ще му се отрази добре. Ако се появят проблеми, ще сте наблизо. Заминавайте и приятно изкарване!
         Тя погледна слушалката неразбиращо.
"Този сухар! Да я поущрява за такава лудост!? Та той не допущаше никакви волности, никакво нарушаване на правилниците и заповедите му...какво му ставаше? Какво става тук, по дяволите?"
Времето за отговора наближаваше, а тя се раздираше от противоречиви  чувства...не, не, ще откажа...
Той се появи на вратата...усмихнат и чакащ...с питащ поглед.
- Искам да спечеля уважението ти. За първи път от години насам искам! Моля те...
Дланите му се събраха в молитвен жест.
  
               Пътят се извиваше покрай реката. Утрото свежо от падналата роса. Слънцето едва близваше с лъчите си върховете на билата. Въздухът кристално чист, сякаш искреше. Планината на безвремието, приказна и мистична! Тук всичко е спокойно, никой не бърза за никъде. Тишина, мир и покой. Малко селце, сгушено в пазвите и. Стари каменни къщици с тиклени покриви, калдъръмени стръмни улички, подредени нацъфтели прекрасни градинки. Хора не се виждаха, само тук там се чуваше по някой чан...
Йоланта съзерцаваше красотата наоколо. Действаше и успокояващо. Хубост ненагледна!
- Защо имам чувството, че ти познаваш това място, докторе?
- Аз познавам много места тук, Орлине. Много често си правя бягства от града. Тук, в планината можеш да се скриеш, да отпочинеш, да се заредиш и да хукнеш обратно към трудното ежедневие.
- Разкажи ми за това село, моето село.
- Да потегляме и ще разказвам.Носиш бинокъл, нали?
 Домакине, това е най-древното селище в Родопите. Има много дълга 3300 годишна интересна история, пази традиции, спомени, тайни. Всяка педя земя тук пази спомена за Орфей. Хората все още помнят и онези времена на пожарища и гонения. Знаеш ли, че Стоян войвода е бил превърнат в безпощаден еничар? Чувал ли си, че тук е починал патриарх Евтимий? Я, погледни над онези вълнисти била, виждаш ли онези три върха? Това са Голям Персенк, Орфей и Турлата. Имат толкова красиви скали, които въображението може да определи на различни форми. Ерозията, въздействието на вятъра, слънцето и водата са ги превърнали в уникални каменни образувания!Ей,там е Момата, според легендата това е млада българка, която се е вкаменила, за да се спаси от потурчване. Истинското чудо тук по тези места е онзи силует- на Евридика! А, онези феноменални скални рисунки? Виждаш ли? Мъж в цял ръст и две бягащи животни - страхотни са!
Знаеш ли за онова цвете, там на скалата? Орфеевото цвете, символът на планината, ако го докоснеш ще узнаеш тайната му. Охо,виж ти какъв късмет само! Това е силивряк! Уникално цвете! Изпада в анабиоза. Ако си го сложиш в хербарий за няколко години, за да му се радваш, а после го засееш отново, то ще се събуди за  нов живот! Виж ги онези смърчове, боровете...вековни са!
Погледни надолу! Малките езерца - неповторима, красива, омайна гледка! Обвити в този полупрозрачен воал на изпаренията, заобиколени от дърветата...Всичко е като илюстрация на вълшебна приказка, нали?
Ето ти я и онази малка безименна пещера, но в нея ще влезеш някой друг път, образувана е заради тектонски вдижения, а водата е подхванала с буйната си игра скалите и е изваяла изумителен пещерен свят! Има скално водопадче, бисерни перлички... * Виждаш ли какви гледки само, прекалих ли?
- О, не! Красиво е!
 -Уникално място! Но...ми липсва ...гайда! Тя създава звуковият фон, хармонията става цялостна! Когато чуеш ручилото, сърцето ти сякаш замира и те залива мека топлина! Харесвам гайда! Харесвам и мъжете, когато пеят тези песни, може би заради силата на гласа им. Онзи силен мъжки глас може да предаде по-запомнящо се болката и мъката, радостта и удовлетворението...Има някаква необяснима тържественост и достолепие...
- Отдавна не съм се чувствал толкова добре!
- Нима?! А с алкохола?
- Различно е, не е същото...
- О, ето го и дървото на желанията!
- Ти си романтичка!
- Не, не съм! Хайде, прегърни го и си пожелай нещо...
- Ако можех, бих купил мир за света...
... следва...
             * Опитайте се да познаете селото.Надявам се да съм Ви предоставила добро описание.




            
            



Гласувай:
13
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. compassion - Много хубаво описание
21.10.2009 11:19
За мой срам, никога не съм била в Родопите. Вечно тичане и гонене на успехи беше живота ми. Сега се оглеждам в какъв прекрасен свят живеем...
Личи любовта ти към онова място (както и да се нарича то).
цитирай
2. cvetnica - Благодаря ти,Руми!
21.10.2009 11:25
България е невероятна страна! Има места, които като ги съзерцаваш те оставят без дъх! И това е едно от тях.
цитирай
3. анонимен - Жълтурчето
21.10.2009 11:51
Хех :) Не мога да се сетя за селото, защото още не съм ходила в Родопите. Освен това мислех, че Патриарх Евтимий е починал в Бачковския манастир.
С малко Гугъл обаче намерих едно село... село Гела. Това ли е?
цитирай
4. cvetnica - Добре дошла,Жълтурче!
21.10.2009 11:57
Благодаря ти за гостуването!
Не, Патриарха не е починал в Бачковският манастир. Има неоспорими доказателства за неговата кончина.
Все още не бих искала да дам отговора за името на селото, малко търпение...
Благодаря ти!
цитирай
5. stix - Хубав разказ. . . Почти почувствах ...
21.10.2009 12:25
Хубав разказ... Почувствах душата на Родопите с боров мирис на смола...
цитирай
6. ianichka - Прекрасно описание, както винаги.
21.10.2009 12:25
Може би селото е Манастир, макар да не съм много сигурна. Благодаря ти, че макар и за кратко ме пренесе отново в любимата ми планина. Вярвам, че нейната магия ще помогне на Орлин и Йоланта.
цитирай
7. cvetnica - Добре дошла, stix!
21.10.2009 15:35
stix написа:
Хубав разказ... Почувствах душата на Родопите с боров мирис на смола...

Благодаря ти!
Родопите се чувстват с душата и със сърцето, тогава ти отвръщат със същото. Дават ти това, от което имаш нужда и най-вече свободата на духа.
цитирай
8. cvetnica - Благодаря ти,ianichka!
21.10.2009 15:37
ianichka написа:
Може би селото е Манастир, макар да не съм много сигурна. Благодаря ти, че макар и за кратко ме пренесе отново в любимата ми планина. Вярвам, че нейната магия ще помогне на Орлин и Йоланта.

Както винаги ти си пристрастна!Но - да!Планината е вълшебна! Дали ще помогне на героите? Ще видим!
цитирай
9. анонимен - От Алекс
21.10.2009 17:46
Здравей,Лили!
Благодаря ти! Първо за това, че си описала с такава любов моето родно село. Няма как да не го разпозная.
Второ, че си усетила мястото! Разказът ти е великолепен!
Трето, бях леко изненадан от езика, който ползваше в предните две части, толкова нехарактерен за твоя стил. Но сега разбирам защо си била толкова "остра" на някои места.Това е друг герой, може би от нашето ежедневие.
Страхотно продължение, чакам с нетърпение следващото.
Адмирации!
цитирай
10. cvetnica - Здравей,Алекс!
21.10.2009 17:53
Ти както винаги си много ласкав в оценката си за моите разкази. Благодаря за това.
Много интересно - ти си родопчанин?!Поздравявам те!
Да, разказът е в резултат на една истинска история, на която попаднах случайно. Имената на героите са сменени.
цитирай
11. анонимен - От Алекс
21.10.2009 17:58
Защо си изненадана?
Да, но за мое съжаление все по-рядко имам възможността да ходя там.
Знаех си,героят ти звучи така, като истински дивак!Моля за извинение за израза.
цитирай
12. cvetnica - Благодаря ти, Алекс!
21.10.2009 18:04
Това беше целта, да видим дали ще успея да променя мнението ти за Орлин.
О, не съм изненадана. Само малко смутена, дали съм успяла да вдъхна "живот" с несъвършенството на думите, за истинската хубост на планината.
цитирай
13. анонимен - От Алекс
21.10.2009 18:07
Да, не се съмнявай успяла си!
С малко неудобство го казвам, че дори се просълзих.
И за да не ти липсва гайдата ето моят подарък за теб.
С благодарност!
http://www.youtube.com/watch?v=5H297-_nIWA&feature=related
цитирай
14. cvetnica - Алекс
21.10.2009 18:10
Благодаря ти за вниманието!
Каба гайдите на Орфеевата планина!
Желая ти прекрасна вечер.
цитирай
15. yuliya2006 - ЖЕНА В БЯЛО, ТИ РИСУВАШ С БАГРИ, С ЕМ...
21.10.2009 23:13
ЖЕНА В БЯЛО, ТИ РИСУВАШ С БАГРИ, С ЕМОЦИЯ, С ЛЮБОВ И БЛАГОДАРЯ!

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/07/26/rodopska-idiliia.369629

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

цитирай
16. veninski - После ще го чета... Поздрави!
22.10.2009 07:10
После ще го чета...
Поздрави!
цитирай
17. iliada - Добро утро,cvetnica!:)
22.10.2009 07:51
Била съм преди много години в Родопите,но спомена още е жив и все пак и аз не се сетих за името на селото.
Хубаво разказваш!
Поздрав от равнината!:)
цитирай
18. cvetnica - Добър ден,Джулия!
22.10.2009 09:21
yuliya2006 написа:
ЖЕНА В БЯЛО, ТИ РИСУВАШ С БАГРИ, С ЕМОЦИЯ, С ЛЮБОВ И БЛАГОДАРЯ!

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА.

НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/07/26/rodopska-idiliia.369629

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ



Благодаря ти за милите думи!
Лесно е да покажеш красотата на България в снимки, лесно е да нарисуваш, ако имаш талант.
Аз се опитах с несъвършенните думички да я "нарисувам".Можеш с любов, с душа, с преклонение!
С удоволствие ти казвам - да покажем хубостта на Родината на повече хора!
Благодаря ти!С обич Лили
цитирай
19. cvetnica - Според ден,Васко!
22.10.2009 09:23
veninski написа:
После ще го чета...
Поздрави!


Поздрави твоята вълшебна планина!
цитирай
20. cvetnica - Добър да е и твоят ден,мило момиче!
22.10.2009 09:26
iliada написа:
Била съм преди много години в Родопите,но спомена още е жив и все пак и аз не се сетих за името на селото.
Хубаво разказваш!
Поздрав от равнината!:)


Името не е толкова съществено, важното е че си запазила в сърцето си невероятната приказка,творецо на хубост!
Благодаря ти!Щастливи бъдни дни!
цитирай
21. priqtel12 - Здравей, Лили!
22.10.2009 21:36
Никога не съм била в Родопите, но винаги съм се възхищавала на красотата на тази планина. Мечтата ми е да я посетя, а след твоето описание-още повече.....Смятам, че твоите герои ще открият верния път пред себе си именно под въздействието на тази вълшебна планина....
Поздрави!
цитирай
22. veninski - Тишина, мир и покой. Малко селце, ...
23.10.2009 05:16
Тишина, мир и покой. Малко селце, сгушено в пазвите и. Стари каменни къщици с тиклени покриви, калдъръмени стръмни улички, подредени нацъфтели прекрасни градинки...

Хареса ми. Чакам продължението.


Иначе съм писал разни неща под името Силивряк Родопски...

П.П. Не е честно аз да вземам отношение за селцето...
цитирай
23. cvetnica - Здравей,Ива!
23.10.2009 09:36
priqtel12 написа:
Никога не съм била в Родопите, но винаги съм се възхищавала на красотата на тази планина. Мечтата ми е да я посетя, а след твоето описание-още повече.....Смятам, че твоите герои ще открият верния път пред себе си именно под въздействието на тази вълшебна планина...
Поздрави!


Благодаря за добрите думи. Мечтите се сбъдват, а и твоята е лесноосъществима.Ей я къде е Родопа планина!
цитирай
24. cvetnica - Успешен и според ден, Васко!
23.10.2009 09:52
veninski написа:
Тишина, мир и покой. Малко селце, сгушено в пазвите и. Стари каменни къщици с тиклени покриви, калдъръмени стръмни улички, подредени нацъфтели прекрасни градинки...

Хареса ми. Чакам продължението.


Иначе съм писал разни неща под името Силивряк Родопски...

П.П. Не е честно аз да вземам отношение за селцето...


Благодаря за гостуването и мнението ти!
Убедена съм, че ти разпозна селцето!
цитирай
25. katan - Много красиво описание!
29.10.2009 18:33
Такова описание на Родопите,на селото,което не разпознах,но имам предположения...
Така се пише само с любов!
А твоята е истинска и голяма,Лили!
Но ме впечатли и промяната в поведението и на двамата герои.
А този силивряк! Струва ми се, че Орлин,благодарение на Йоланта ще се окаже точно такова цвете - след 3/три/ години затворено в хербарий...
Поздравления отново и очаквам развръзката!
цитирай
26. lotos16 - Подаряваш нежност...
31.10.2009 20:31
Чакам продължението...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: cvetnica
Категория: Други
Прочетен: 634802
Постинги: 127
Коментари: 2477
Гласове: 11271
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930