Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.11.2009 13:51 - Превратности - V част
Автор: cvetnica Категория: Тя и той   
Прочетен: 4105 Коментари: 13 Гласове:
6

Последна промяна: 23.03.2010 09:02


- Ето ти още една пленителна и обаятелна гледка. Природата е виртуозен изпълнител, показвайки ни всеки ден тази красота, за да спира дъха ни..
       Живописен ландшафт, заоблените била на хребетите, тайнствени вековни гори, необятно обагрено небе, неописуем чар и загадъчност - мистерията на залеза...
Златиста, огнена, пурпурна красота, медночервеният цвят на слънцето...последните му блуждаещи лъчи, които близват върхарите с нежна ласка...Дори птиците спират песните си. Сякаш невидима магична сила покрива природното великолепие с ефирна пелена...Слънцето се прощава със земята...
Грабващо, хипнотизиращо, зашеметяващо, ослепително, най-романтичната част на денонощието...
         Орлин не можеше да повярва на очите си. Никога не беше наблюдавал залез, никой не беше му го показвал. Тази жена умееше да се наслаждава! И без да натрапва, само с няколко точни думи, възбуждаше интерес и любопитство.
- Не спираш да ме изненадваш!
- Аз?! Нееееее...Всичко, което видя и хареса го е имало и преди, просто не си му обръщал внимание.
- Уморен съм, хайде да се прибираме.
- Съжалявам, не съобразих. Боли ли те?
- Не, не физически и нищо не ме боли. Уморен съм от себе си, от глупавото ми поведение, идва ми да изтрия с гумата тези години...
- Докато пътуваме ще падне здрач и ще ти направя още един подарък, с благодарност, че ме покани с теб. Погледни! Зорницата...А, сега чуй това:

             Синя планина - вечерно време.
             Доближени, топли върхове.
             Може златни гвоздеи да вземеш
             и небето сам да изковеш.

             Може просто да погалиш хребет
             и звездите да опипаш с длан.
             Да притеглиш месеца до тебе
             по ръба на хребета огрян!
 
             Да обточиш сърмен ручей.
             И да хванеш вятъра с ръце.
             Да си спомниш детското бърдуче,
             маминото пеещо лице.

             И звездите пътя да поемат,
             като свое стадо и керван.
             Синя планина - вечерно време.
             И луна, като родопски чан! *


         "Трудно е за вярване...чувствам се ужасен от мен самия...глупак...мамка му! Тя е права, но ще се справя! Да, убеден съм, че това е проблем и то сериозен...моят проблем! Ако аз не си дам ясна сметка колко надълбоко съм потънал, дори Йоланта не може да ме измъкне...ще сложа точка на трагичната си философия...кой, по дяволите съм аз? Егоистичен подлец, без да се замислях грабвах бутилката...Съветвах големците как да водят война, съставях програми за убиване...избирах оръжията и куршумите за ужасяващата им роля...Спрях навреме! После станах синя каска, правих стратегии, тактики, как да спасявам хората по света...Трябваше да се появи тази крехка жена, без да ми размахва пръст и да ме накара да изтрезнея...пристъп на щедрост ли беше от нейна страна?! Не, едва ли! Беше искрена и много уверена, а и честна. Никой не успя да намери правилните думи...само за един миг ме направи друг...нещастник съм! Да си проиграя живота...бил съм в мизерията, унижението и болката притъпена от глътката...да вляза сам в тази бездна...Психическа компенсация на какво?! Трябва да го преглътна...Ако не беше Йоланта дали щях да разбера, че има и такива жени като нея, а не само пачаврите, с които се търкалях...да видя такава красота? А...дали ще успея да изградя нещо ново, великолепно?! Трябва да се справя! Няма да подменям повече живота си...ще вложа всичките си сили...ще бъда всеотдаен...а, устните й...
Господи, та аз съм нагъл, зъл, скандалджия...отвратителен съм...аз съм болен...Колко ли страдания съм причинил, колко ли обиди съм нанесъл...колко хора съм разочаровал...За това ми купиха фермата...Да скрият синът на главнокомандващия...неудачника...пияницата...мамка му...стига ми! Действай, Орлине! Заради мен самия, а и заради нея..."
         Не можеше повече. От гърдите му се изтръгна крясък, от очите му бликнаха сълзи, тежък товар падна от плещите му...
- Помогни ми, Господи!
Тази емоционална буря - разговорът със самия себе си, най-трудният му показа пътя.Търпение, желание да поеме контрола и най-важното - отговорност за постъпките си...Свободна воля и право на избор! Първото листче, което сложи в ковчежето на мечтите беше...изцеление.

          Малка част от разговорите им в трудните моменти...
- Орлине,надявам се да си сключил примирие с миналото си...
- Има ли те? Или те измислих...
- Развий въображението си, експериментирай!
- Копнея за прегръдката ти...
- Бъди винаги с добро настроение, събуждай се с усмивка!
- Искам да посрещна изгрева с теб...
- Открий пленителният свят на природата, тя дава благодат!
- Искам да срещна очите ти...
- Животът е кратък, не губи нито миг!
- Ти си моят живот и страстната ми радост...
- Понасяй всичко с достойнство!
- Искам да усетя душата ти...
- Агресията и ненавистта са скрит ад!
- Мисълта за теб ми дава сили за всеки нов ден...
- Открий загадъчният свят на музиката, истинска наслада са тези валсове!
- Искам да вкуся устните ти...
- Страхувай се по-малко, надявай се повече!
- Ти си моята богиня...
- Докато не се предадеш си по-силен от съдбата си!
- Ти си най-ценният подарък на съдбата...
- Ти, се смееш?! Щастлива съм!
- Ще бъда послушен, обичам те!
- Обичам те!
             Вечното, велико, чисто чувство - любовта, силата на живота!


             "Уморих се да бъда смела...тази изгаряща болка от загубата ти, момиченцето ми, мир на праха ти...Сладка моя, изплаках сълзите си по теб, в мрака на самотните нощи...виждам все още беззъбата ти усмивка...само твоето име можеше да ме стопли в този студен кошмарен свят, миличка...никога няма да се върнеш, за да те сгуша в прегръдката си...липсваш ми, детенце! Когато и баща ти ме заряза се почувствах душевно мъртва...моя слънчева принцесо, животът беше голям скъперник...още пазя твоите цветни картинки с балончетата...куклите ти Кали и Ивчо...онова огромно тъжно мече, с което заспиваше...така и не ти купих мечтаното кученце...живота изгуби цвета си, малка моя! Мили Боже, дано да си я отвел в райските си градини, тя обичаше да се смее...копнея за малките ти пухкави ръчички...тази рана никога няма да заздравее...Мълчанието на Бог...Толкова те обичам, къдрокоске...сладки и горчиви спомени...колко отдавна беше...
А, сега?! Пак се чувствам жива, макар да се люлея между надеждата и отчаянието...дали мога да обичам истиски и силно? Дали това е човека, който ще изтрие сълзите...но знам, че най-големият грях е да убиеш любовта на другия...Орлин ме обича, знам го, чувствам го...той ме кара да се чувствам специална...това е светата истина - капчицата подарена радост! Какво беше казал онзи мъдрец - духовният живот се състои в това да обичаш...Искам да опозная всички тайни на богинята Любов, тази в която се случват чудеса..."

           След една година...

          Тиха, спокойна привечер. Лъчите на залязващото слънце озаряват небето с красота... Неземен покой с полъх на вечност...
Очите му блестяха. Сърцето му трептеше събудено за нов живот, нови надежди, нови мечти.
- Йоланта, ненагледна моя искам да ти благодаря за всичко, което направи за мен. Без теб не бих се справил. Ти си моят войник на светлината, имам подарък за теб.
Той изсвири пронизително и двойка соколи излетяха! Аристократите на полета! Направиха невероятен въздушен спектакъл, кръжейки над тях. Великолепни птици, съвършена хармония, приказни и царствени...
Отново изсвирване и след миг птиците кацнаха на ръкавицата му, в клюновете си стискаха по един...пръстен!
Сякаш от небето бяха слязли ангели...
Огромни, живи бели пеперуди, пуснати в този миг полетяха около тях...вълнуваща, завладяваща романтика като в приказките!
- Обична моя, искам да остареем заедно! Искам да споделя живота си с теб!
- Нова радост за дните ми! Раздавам ти се всеки ден, обичам те ! Да разкрием малките тайни на щастието!
                Той сложи пръстена, символ на единство и цялост, вечност и безкрай, небесна сила и божествено дихание, хармония и споделена нежност...
В следващият миг се озова в прегръдките му, нейното бленувано място, там близо до сърцето му...
                 Горчиво!



*стихотворението  е на Н.Гигов




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Здравейте,Цветница
14.11.2009 14:37
Случайно попаднах на блога Ви, не знаех дори, че съществува.
Приятно съм изненадана от разказа Ви. Изчетох го на един дъх. Поразена съм от стила Ви.Явно сте много духовен човек, въображението Ви е богато. Майстор сте на описанията на природните картини, страхотно е когато четеш - в миг си там!
Героите Ви са се справили с трудностите, които преследваха и моя живот.
Желана, но не очаквана развръзка.
Пожелавам Ви успех!
цитирай
2. ivana59 - Благодаря ти, Лили!
14.11.2009 16:12
За " капчицата подарена радост"!
цитирай
3. анонимен - От Алекс
14.11.2009 16:27
Скъпа приятелко, прочетох продължението със смесени чувства.
Съжалявам за детенцето на Йоланта. Силен мъж е Орлин, изстрадал си е проблема, преборил го е.
Невероятна игра с думите си направила в трудните моменти. В началото се чудех, но...да! Страхотна подкрепа му е оказала, а и той е намерил причината да е жив!
Стихотворението е много вълнуващо, поздрави на автора.
А, краят - надмина всякакви мои представи за романтика!
Страхотна си, както винаги!
Благодаря.
цитирай
4. cvetnica - Благодаря Ви, анонимен!
14.11.2009 16:31
анонимен написа:
Случайно попаднах на блога Ви, не знаех дори, че съществува.
Приятно съм изненадана от разказа Ви. Изчетох го на един дъх. Поразена съм от стила Ви.Явно сте много духовен човек, въображението Ви е богато. Майстор сте на описанията на природните картини, страхотно е когато четеш - в миг си там!
Героите Ви са се справили с трудностите, които преследваха и моя живот.
Желана, но не очаквана развръзка.
Пожелавам Ви успех!


За мен е удоволствие, че ми гостувате.
цитирай
5. cvetnica - Добре дошла, Ваня!
14.11.2009 16:33
ivana59 написа:
За " капчицата подарена радост"!


Радвам се, че успявам да разнообразя ежедневието с моите разкази.
Аз благодаря за вниманието.
цитирай
6. cvetnica - Здравей, Алекс!
14.11.2009 16:35
анонимен написа:
Скъпа приятелко, прочетох продължението със смесени чувства.
Съжалявам за детенцето на Йоланта. Силен мъж е Орлин, изстрадал си е проблема, преборил го е.
Невероятна игра с думите си направила в трудните моменти. В началото се чудех, но...да! Страхотна подкрепа му е оказала, а и той е намерил причината да е жив!
Стихотворението е много вълнуващо, поздрави на автора.
А, краят - надмина всякакви мои представи за романтика!
Страхотна си, както винаги!
Благодаря.


Благодаря за добрите думи. Опитах се...
Успех в делата ти!
цитирай
7. priqtel12 - Да, чудесна развръзка....
14.11.2009 16:38
Любовта побеждава, лекува, връща ни живота!!!
Нека винаги да я има в живота ни!!!
Хубава вечер :) !!!

цитирай
8. cvetnica - Добра вечер, Ива!
14.11.2009 17:33
priqtel12 написа:
Любовта побеждава, лекува, връща ни живота!!!
Нека винаги да я има в живота ни!!!
Хубава вечер :) !!!




Дай Боже всекиму! Много любов да има и в твоя живот!
Поздрави твоите прекрасни принцески!
цитирай
9. priqtel12 - Дай боже!
15.11.2009 01:41
Обезателно ще предам поздравите. Благодаря!
цитирай
10. katan - Поздравления !
15.11.2009 21:40
Честно казано очаквах донякъде развоя на събитията.
Но ти си надминала себе си,Лили!
Борбата на Орлин,мъката на една майка и любовта, която върши чудеса!
Но края и за мен, макар че го очаквах донякъде е великолепен и невероятно силен и романтичен!
Да получиш предложение по този начин - в съучастието на двойка соколи - аристократите на полета - е на това му се казва полет на красивата фантазия !
НИКОГА не бих се досетила!
Поздрави - искрени и сърдечни!
цитирай
11. cvetnica - Благодаря ти, Катя!
16.11.2009 07:30
Когато човек намира мъничкото въгленче в пепелището, ще намери сили да продължи живота си, въпреки трудностите и битките по пътя си.
Достойни хора.
Още веднъж благодаря!
цитирай
12. compassion - Катан каза точно коквото исках до кажа аз
17.11.2009 13:59
Прекрасен разказ! Поздравявам те!
цитирай
13. cvetnica - Руми!
01.12.2009 17:08
compassion написа:
Прекрасен разказ! Поздравявам те!

Благодаря ти!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cvetnica
Категория: Други
Прочетен: 946822
Постинги: 127
Коментари: 2477
Гласове: 11273
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031