Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2010 09:01 - Съдбовен пъзел - ІІ
Автор: cvetnica Категория: Тя и той   
Прочетен: 11364 Коментари: 28 Гласове:
24

Последна промяна: 22.11.2010 14:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                  Дядо му...Николай Ростовцев имаше съдба, достойна за приключенски роман и ако някой го беше оценил приживе, би го закичил с маршалска звезда. Представител на бялата емиграция, идва в България във Варна през 1921 година. Не след дълго става художник на църковния музей. С темперамент и всеотдайност, заедно с екипа си изписва 26 български църкви. Остава верен на старата православна живопис с нейната стилизация, изящност и органична връзка с архитектурата. Изобщо не се и опитвал да я модернизира, твърдо убеден в магията на образите, които пробужда съзнанието и те карат да мислиш. Да се опиташ да бъдеш по-добър, по-мъдър.
Всички икони, които беше виждал Антоний бяха дълбоки и въздействащи с духовната си енергия и тайнство. Гордееше се, че "патриарха" е изографисал варненската катедрала "Св.Успение Богородично", а стенописите в притвора са неговият подарък за поколенията. Какво от това, че малцина знаеха този факт.
                 А, картините, които е рисувал...все още има някаква магия, някаква автентичност, искреност и много стаена нежност. Нещо руско, безкрайно и меланхолично, романтична смесица на епохи и култури...А, кавалетната му живопис?! С онова общуване с природата, с реалността, изпълнени със завладяващо лирическо настроение и одухотвореност...
За една малка красота - "Дивите цветя" в същност, той дойде в Рим. Искаше да я откупи преди търга на аукциона, но не успя да се свърже със собственика.
                   Трябваше да се подготвя, за да не закъснее. В предварителните проучвания разбра, че няма кой знае какъв интерес към нея и се надяваше да я купи бързо, дори под обявената цена, но кой знае - на тези места се появяваха сноби с непредвидимо поведение и пари...много пари. Помоли кардинал Каренца, негов добър приятел, да му осигури подставено лице, но той му отказа.
                 Беше разсеян, мислите му летяха в безброй посоки. Случката от сутринта го разконцентрира, обърка го.


                 Осмият час на деня - време за отмора, така казват тук. Слънцето бавно залязваше, оцветяваше със златна мъгла хоризонта...
                 Йоанна се огледа в огледалото. Този син костюм много й отиваше. Липсваха само перлите. През годините се убеди, че външният вид и нахаканото поведение отварят безброй врати. От където и да минеше, блясваше като светъл лъч. Истински празник за окото, мечта за всеки мъж. Успя да създаде своята финансова империя с далновидност и прозорливост, но и с добре пресметнати ходове. Хващаше за т.....е всеки изпречил се на пътя й. Бореше се и успяваше. Стана от онези жени, които знаят как да реализират мечтите си, да постигнат целите си. Изгради силен характер, настоятелен - мъжки, нетърпящ противоречие. Малцина биха повярвали, че тази твърда и вироглава жена може да плаче. Плака и се тръшка от болка, когато Калин я заряза. Виеше като ранено животно, но се съвзе. И не си разреши да пусне някой в душата си.
"Не искам и да чуя за любовен роман! Чувства! Любов! Дрън-дрън! При тази порнография, която ни залива отвсякъде! Мъжете са такива - бързо се влюбват и бързо забравят! как да го обясня на Ник?! Упорито дете! Все се опитва да ме наставлява!"
А, когато се роди?! Окрадна си най-скъпия подарък от Бог. Най-скъпата й звездица.
" Успях да Го излъжа и Него!"Защо ли си спомни това? О, да! Ще трябва да дава отговори...
               Как гушкаше малкия преизпълнена с любов. Играеше си с ръчичките му, с крачетата му. Обезумяваше, когато вдигнеше температура. Не спеше по цели нощи, бдеше като орлица...После първото зъбче, първата плаха крачица. Дългите им разходки из парковете. А, първата думичка - топка! Посочи с малкото си пръстче, вдигна очетата и дум - думата, устничките му се закръглиха, бузките се зачервиха...Беше великолепен!
А, детската градина...и как се изненада, когато учителката му й каза, че детето има изключителен талант да рисува! Купуваше му играчки, дрешки, той предпочиташе моливите, после боите...
И онази мъдра съседка, баба Катя най-добрата й помощница...
               "Момиче, дете което расте без един родител е като птица с едно крило! Не може да литне високо! Мила, или дай шанс на баща му или му намери друг! Не оставайте сами!"
" И теб опровергах, любима старице - литна високо! Ето го тук, в Рим, завърши с отличие художественото училище...Да му се чуди човек! Хайде, стига толкова, че ще закъснея!"


                  Когато отвори вратата на залата, изобщо не очакваше, че ще се изгуби като Алиса в страната на чудесата в погледа на един непознат. Йоанна остана като закована на мястото си...Нея нищо не можеше да я изненада, винаги беше подготвена за всякакви ситуации, винаги имаше план Б, но...
                  Висок, с величествена и гордо изправена глава, уверен, открит предразполагащ поглед. Забележителен мъж!
"М.... му! Приликата!" 
В миг я връхлетяха емоции, мисли, горещи тръпки и раздиращ душата й въпрос...
Очите му, познатите сини езерца излъчваха топлина...Смущаващо красив...като Ник!
Двамата не сваляха погледите си един от друг...Вратата се отвори отново и влизащия я блъсна неочаквано, тя политна напред...Антоний направи само една крачка и Йоанна се озова в обятията му, вместо на пода...Тя беше самото олицетворение на объркано и безпомощно дете...и този спокоен глас...
- Всичко е наред, госпожо, всичко е наред - тя се окопити
- Кой сте Вие? И какво искате?
- Извинете ме, не съм похотлив филмов злодей, опитах се да помогна, политнахте...Казвам се Анатолий Ростовцев и искам съвсем малко от времето Ви...
- Да, бе! А аз съм кралицата на Бахрейн Савика Бинт Ибрахим ал Халифа!
- Нещо неочаквано лошо ли казах?
Тя се опита да укроти диво учестения си пулс сред този аромат на мъжко напрежение.
- Чудо голямо, щях да падна! Ето, благодаря, а сега се разкарай от пътя ми!
- Но, моля Ви! Аз само...Да не би да сме били заедно в някой лош за Вас ден?
- Днес, току що! Изпречи се на пътя ми...
- Опитвате се да обиждате интелигентността ми?!
- Брей, че докачлив! Голяма работа направил...
 "Тази е гаднярка от кралска величина!"
- Разбирам, че е невъзможно да настоявам, но Ви моля за...
- А, сега ме чуй, който и да си! Благодаря, че беше на пътя ми, но от кръстница-вълшебница нямам нужда! Дойдох тук да свърша работа, а не да завързвам познанства със съмнителни...Е, гаднярка съм! Няма да получа подарък за Коледа! Ще си купя!
- Да се успокоим, може ли?! Благодаря! Това положение изисква не злонамерена риторика, а толерантност и диалог - той шепнеше, но думите му удряха като гръм.
- Желая Ви приятна вечер и успешно свършена работа! Беше ми приятно, въпреки...Ваша милост!
- Имаш ли нужда от това лустро? Не ми се прави на жертва! Такива най-не ги обичам! Жертви на съдбата, на живота, на семейството, на роднините...Дето непрекъснато се оплакват и все другите им виновни. Ако има нещо дето ме влудява е, ей това вечно хленчене! Сладките приказки и възпитаните разговори не са за мен, не съм родена лейди!
Тя го остави в пълно недоумение и се изнесе с хищната грация на стара лъвица...
- Щях да Ви поканя на вечеря...
Чу зад гърба си, потропвайки отривисто.
 "Тази може да разплаче и мафиот!"
                    За Йоанна поведението й не беше поза. Не успя да измисли нищо като ответна реакция на случващото се. Някак спонтанно езикът й се вдърви и започна да ръси глупости и грубост, много грубост. За първи път в живота си изгуби смелост и вместо да се остави на течението, както правеше в трудни моменти, да наблюдава и при сгоден миг да пришпори обстоятелствата в своя полза, тя се издъни.
...следва...



Тагове:   пъзел,


Гласувай:
24



Следващ постинг
Предишен постинг

1. razkazvachka - СТАВА! Поглеждаш, викаш си, чакай да му хвърля едно око преди работа и... натам е лесно - плъзга се до долу!
22.11.2010 09:22
Днес, обаче, си и ядосана на някого:)))
Ще ти върви на фурия!
цитирай
2. karambol5 - Пръв тук и много любопитен за това. . ...
22.11.2010 09:25
Пръв тук и много любопитен за това ..."следва " :))))))))))))))))))
Страхотно се получава ;))) Направо съм като залепен ;)
цитирай
3. martito - Ау, ау, ау. . . пропуква се леда на ...
22.11.2010 10:34
Ау, ау, ау... пропуква се леда на Ледената кралица.... Нека да е скоро новото "следва"... моля!:)))
/даже правя мили очички/;)))
цитирай
4. cvetnica - 1. razkazvachka - СТАВА! Поглеждаш, викаш си, чакай да му хвърля едно око преди работа и... натам е лесно - плъзга се до долу!
22.11.2010 10:50
Благодаря ти, сладкодумнице!
Не съм ядосана, просто тази Йоанна е такава грубиянкаааа. Трудно ми беше с нея, опак човек! Нали я виждаш?
На теб, денят ти да е динамичен и прекрасен!
цитирай
5. cvetnica - 2. karambol5 - Пръв тук и много любопитен за това
22.11.2010 10:52
Благодаря ти, Ангел-Михаил!
Пиша, пиша! Ще задоволя любопитството.
Според ден и много здраве на Дяволийката!
цитирай
6. cvetnica - 3. martito - Ау, ау, ау. . . пропуква се леда на ...
22.11.2010 10:55
Да, да, ама не! Труден характер, дебела броня на тази гаднярка Йоанна! Само ако знаеш какви ги е сътворилааааа, но ще разбереш на продължението.
Знам си те аз, с тези мили очички...човек не може да ти устои. А пък ако почнеш и да потропваш с крачеееееееее...
Прекрасен ден, Наденце! Гуш!
цитирай
7. samuraj - Чудя се, какво въображение трябва да имаш,
22.11.2010 11:24
за да създадеш тази Йоанна? Не прилича на никоя от досегашните ти героини, но действието е страхотно!
Ще чакам продължението, дано да е вълнуващо)))
цитирай
8. aida - Мила Лили ......:)
22.11.2010 12:32
всичко е прекрасно, ама това " следва..." направо ми връзва очите на фльонга. Ако е така и с другите съ-четци ..... преброй колко баници трябва да омесиш за прощелната неделя :)))))))))))))))))) , защото това си е направо "грях" ;)
Аз ще си чакам, обаче, въпреки всичко.........:)))))))) Ехх съдба човешка ........
цитирай
9. анонимен - Забързаната
22.11.2010 12:39
Прекрасно продължение, най-после нещо в мой стил. Стига сме приличали на ангелчета, е има и такива като Йоанна, ама какво от туй. Само дето леко не ти вярвам, че има такива мъже като Антоний. Любезен, та любезен! Кой знае кога ще му падне пердето и на него, че да се покаже дип какъв е.
Поздравявам те за идеята да пишеш за Николай Ростовцев.Магьосник с четка...
цитирай
10. cvetnica - 7. samuraj - Чудя се, какво въображение трябва да имаш
22.11.2010 13:23
Надявам се с полет, Алекс!
Такива като нея има и в живота, не само в разказите. Нали това, за което пишем е проекция от живия живот?!
Ще бъде вълнуващо - обещавам!
цитирай
11. cvetnica - 8. aida - Мила Лили ......:)
22.11.2010 13:24
Стефиииииииии, това да са ми греховете! Ще меся и ще почерпя!
Ще бъде интересно, заповядай пак!
цитирай
12. cvetnica - 9. анонимен - Забързаната
22.11.2010 13:27
Нат, такъв е бил този изумителен художник! Прекланям се пред таланта му!
В момента иконописите във варненската катедрала се реставрират. Вчера постоях и се любувах на майсторството му.

Антоний е търпелив човек, може пък да те изненада!
цитирай
13. samuraj - Върнах се за нов прочит, че нещо ме впечатли, а забравих да питам.
22.11.2010 13:34
"Успях да Го излъжа и Него!"
Много интересно твърдение от страна на героинята. Няма как да Го излъжеш Всевишния, той вижда!
цитирай
14. cvetnica - 13. samuraj "Успях да Го излъжа и Него!"
22.11.2010 13:36
Вероятно е успяла, щом го твърди!
Ти пръв се замисли върху това и ти благодаря, но още е рано да кажа каквото и да било.
Спорен ден, Алекс!
цитирай
15. samuraj - Пълна загадка до края, така ли да ...
22.11.2010 13:40
Пълна загадка до края, така ли да разбирам?
цитирай
16. cvetnica - 15. samuraj -Алекс
22.11.2010 13:42
Благодаря ти за вниманието, но подсказването се наказва...в училище.
цитирай
17. cornflower - Прочетох с удоволствие
22.11.2010 13:51
Обещаващо, живописно...
Май дълго ще се реди пъзела.
Поздрави!
цитирай
18. cvetnica - 17. cornflower - Прочетох с удоволствие
22.11.2010 13:59
Благодаря ти, Люба!
Не бива да изпусна някоя съществена част от него.
Прекрасен ден!
цитирай
19. compassion - Лъжем ли Бог
22.11.2010 14:38
със сперма банк, инвитро и самотно майчинство, или учим урока му по неестествен начин? Предчувствам, че ще поставиш важни етични и психологични проблеми и съм отворила широко вратата си за теб.
цитирай
20. cvetnica - 19. compassion - Лъжем ли Бог ...
22.11.2010 17:48
Благодаря ти за милите думи, Руми!
Зная, че си с добро и обичливо сърце!
Винаги си добре дошла!
цитирай
21. анонимен - Чакащ
22.11.2010 19:18
Страхотно продължение и съвсем неочаквано)))Има един език тази героиня, дали нямаше да е по-добре нещата да се назоват с истинските им имена, а не с ...
цитирай
22. cvetnica - 21. анонимен - Чакащ
23.11.2010 18:59
Благодаря ти, Чакащ!
Е, все пак има етика на думите не мислиш ли?
Нека да останат неизречени...
цитирай
23. ckarlet - Приятно съм изненадана, Лили! Сега ...
28.11.2010 14:29
Приятно съм изненадана, Лили! Сега разбирам, че пишеш и то доста увлекателно!
Поздрави и от мен!
цитирай
24. cornflower - Лили,
07.12.2010 18:27
Миналата седмица бях във Варна и видях стенописите в катедралата. Наистина губят малко от освежаването. Оригиналите са по-живи. Можех да съпоставя, тъй като са реставрирани само от лявата страна.
Поздрави!
цитирай
25. priqtel12 - Интересно развитие.....Успя пак да ме изненадаш.
12.12.2010 22:50
Даааа...героинята е съвсем различна, но пък напълно реалистична.....
Поздрави!
цитирай
26. cvetnica - 24. cornflower - Лили...
16.12.2010 11:11
Така е, мила Люба! Искаше ми се да изглеждат запазени като оригиналите, но май реставраторите не са от най-добрите.
цитирай
27. cvetnica - 25. priqtel12 - Интересно развитие.....Успя пак да ме изненадаш...
16.12.2010 11:13
Мила Ива, благодаря ти!
Надявам се все по-рядко да срещаме такива жени. Надявам се, когато попаднат под благородно въздействие да се променят!
Заповадай на продължението!
цитирай
28. cvetnica - 23. ckarlet - Приятно съм изненадана, Лили! Сега ...
16.12.2010 11:17
Благодаря ти, мила Скарлет!
Опитвам се да пиша, надявам се да ти хареса и продължението!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cvetnica
Категория: Други
Прочетен: 946608
Постинги: 127
Коментари: 2477
Гласове: 11273
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031