Постинг
22.11.2010 09:01 -
Съдбовен пъзел - ІІ
Автор: cvetnica
Категория: Тя и той
Прочетен: 11487 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 22.11.2010 14:18
Прочетен: 11487 Коментари: 28 Гласове:
24
Последна промяна: 22.11.2010 14:18
Дядо му...Николай Ростовцев имаше съдба, достойна за приключенски роман и ако някой го беше оценил приживе, би го закичил с маршалска звезда. Представител на бялата емиграция, идва в България във Варна през 1921 година. Не след дълго става художник на църковния музей. С темперамент и всеотдайност, заедно с екипа си изписва 26 български църкви. Остава верен на старата православна живопис с нейната стилизация, изящност и органична връзка с архитектурата. Изобщо не се и опитвал да я модернизира, твърдо убеден в магията на образите, които пробужда съзнанието и те карат да мислиш. Да се опиташ да бъдеш по-добър, по-мъдър.
Всички икони, които беше виждал Антоний бяха дълбоки и въздействащи с духовната си енергия и тайнство. Гордееше се, че "патриарха" е изографисал варненската катедрала "Св.Успение Богородично", а стенописите в притвора са неговият подарък за поколенията. Какво от това, че малцина знаеха този факт.
А, картините, които е рисувал...все още има някаква магия, някаква автентичност, искреност и много стаена нежност. Нещо руско, безкрайно и меланхолично, романтична смесица на епохи и култури...А, кавалетната му живопис?! С онова общуване с природата, с реалността, изпълнени със завладяващо лирическо настроение и одухотвореност...
За една малка красота - "Дивите цветя" в същност, той дойде в Рим. Искаше да я откупи преди търга на аукциона, но не успя да се свърже със собственика.
Трябваше да се подготвя, за да не закъснее. В предварителните проучвания разбра, че няма кой знае какъв интерес към нея и се надяваше да я купи бързо, дори под обявената цена, но кой знае - на тези места се появяваха сноби с непредвидимо поведение и пари...много пари. Помоли кардинал Каренца, негов добър приятел, да му осигури подставено лице, но той му отказа.
Беше разсеян, мислите му летяха в безброй посоки. Случката от сутринта го разконцентрира, обърка го.
Осмият час на деня - време за отмора, така казват тук. Слънцето бавно залязваше, оцветяваше със златна мъгла хоризонта...
Йоанна се огледа в огледалото. Този син костюм много й отиваше. Липсваха само перлите. През годините се убеди, че външният вид и нахаканото поведение отварят безброй врати. От където и да минеше, блясваше като светъл лъч. Истински празник за окото, мечта за всеки мъж. Успя да създаде своята финансова империя с далновидност и прозорливост, но и с добре пресметнати ходове. Хващаше за т.....е всеки изпречил се на пътя й. Бореше се и успяваше. Стана от онези жени, които знаят как да реализират мечтите си, да постигнат целите си. Изгради силен характер, настоятелен - мъжки, нетърпящ противоречие. Малцина биха повярвали, че тази твърда и вироглава жена може да плаче. Плака и се тръшка от болка, когато Калин я заряза. Виеше като ранено животно, но се съвзе. И не си разреши да пусне някой в душата си.
"Не искам и да чуя за любовен роман! Чувства! Любов! Дрън-дрън! При тази порнография, която ни залива отвсякъде! Мъжете са такива - бързо се влюбват и бързо забравят! как да го обясня на Ник?! Упорито дете! Все се опитва да ме наставлява!"
А, когато се роди?! Окрадна си най-скъпия подарък от Бог. Най-скъпата й звездица.
" Успях да Го излъжа и Него!"Защо ли си спомни това? О, да! Ще трябва да дава отговори...
Как гушкаше малкия преизпълнена с любов. Играеше си с ръчичките му, с крачетата му. Обезумяваше, когато вдигнеше температура. Не спеше по цели нощи, бдеше като орлица...После първото зъбче, първата плаха крачица. Дългите им разходки из парковете. А, първата думичка - топка! Посочи с малкото си пръстче, вдигна очетата и дум - думата, устничките му се закръглиха, бузките се зачервиха...Беше великолепен!
А, детската градина...и как се изненада, когато учителката му й каза, че детето има изключителен талант да рисува! Купуваше му играчки, дрешки, той предпочиташе моливите, после боите...
И онази мъдра съседка, баба Катя най-добрата й помощница...
"Момиче, дете което расте без един родител е като птица с едно крило! Не може да литне високо! Мила, или дай шанс на баща му или му намери друг! Не оставайте сами!"
" И теб опровергах, любима старице - литна високо! Ето го тук, в Рим, завърши с отличие художественото училище...Да му се чуди човек! Хайде, стига толкова, че ще закъснея!"
Когато отвори вратата на залата, изобщо не очакваше, че ще се изгуби като Алиса в страната на чудесата в погледа на един непознат. Йоанна остана като закована на мястото си...Нея нищо не можеше да я изненада, винаги беше подготвена за всякакви ситуации, винаги имаше план Б, но...
Висок, с величествена и гордо изправена глава, уверен, открит предразполагащ поглед. Забележителен мъж!
"М.... му! Приликата!"
В миг я връхлетяха емоции, мисли, горещи тръпки и раздиращ душата й въпрос...
Очите му, познатите сини езерца излъчваха топлина...Смущаващо красив...като Ник!
Двамата не сваляха погледите си един от друг...Вратата се отвори отново и влизащия я блъсна неочаквано, тя политна напред...Антоний направи само една крачка и Йоанна се озова в обятията му, вместо на пода...Тя беше самото олицетворение на объркано и безпомощно дете...и този спокоен глас...
- Всичко е наред, госпожо, всичко е наред - тя се окопити
- Кой сте Вие? И какво искате?
- Извинете ме, не съм похотлив филмов злодей, опитах се да помогна, политнахте...Казвам се Анатолий Ростовцев и искам съвсем малко от времето Ви...
- Да, бе! А аз съм кралицата на Бахрейн Савика Бинт Ибрахим ал Халифа!
- Нещо неочаквано лошо ли казах?
Тя се опита да укроти диво учестения си пулс сред този аромат на мъжко напрежение.
- Чудо голямо, щях да падна! Ето, благодаря, а сега се разкарай от пътя ми!
- Но, моля Ви! Аз само...Да не би да сме били заедно в някой лош за Вас ден?
- Днес, току що! Изпречи се на пътя ми...
- Опитвате се да обиждате интелигентността ми?!
- Брей, че докачлив! Голяма работа направил...
"Тази е гаднярка от кралска величина!"
- Разбирам, че е невъзможно да настоявам, но Ви моля за...
- А, сега ме чуй, който и да си! Благодаря, че беше на пътя ми, но от кръстница-вълшебница нямам нужда! Дойдох тук да свърша работа, а не да завързвам познанства със съмнителни...Е, гаднярка съм! Няма да получа подарък за Коледа! Ще си купя!
- Да се успокоим, може ли?! Благодаря! Това положение изисква не злонамерена риторика, а толерантност и диалог - той шепнеше, но думите му удряха като гръм.
- Желая Ви приятна вечер и успешно свършена работа! Беше ми приятно, въпреки...Ваша милост!
- Имаш ли нужда от това лустро? Не ми се прави на жертва! Такива най-не ги обичам! Жертви на съдбата, на живота, на семейството, на роднините...Дето непрекъснато се оплакват и все другите им виновни. Ако има нещо дето ме влудява е, ей това вечно хленчене! Сладките приказки и възпитаните разговори не са за мен, не съм родена лейди!
Тя го остави в пълно недоумение и се изнесе с хищната грация на стара лъвица...
- Щях да Ви поканя на вечеря...
Чу зад гърба си, потропвайки отривисто.
"Тази може да разплаче и мафиот!"
За Йоанна поведението й не беше поза. Не успя да измисли нищо като ответна реакция на случващото се. Някак спонтанно езикът й се вдърви и започна да ръси глупости и грубост, много грубост. За първи път в живота си изгуби смелост и вместо да се остави на течението, както правеше в трудни моменти, да наблюдава и при сгоден миг да пришпори обстоятелствата в своя полза, тя се издъни.
...следва...
Всички икони, които беше виждал Антоний бяха дълбоки и въздействащи с духовната си енергия и тайнство. Гордееше се, че "патриарха" е изографисал варненската катедрала "Св.Успение Богородично", а стенописите в притвора са неговият подарък за поколенията. Какво от това, че малцина знаеха този факт.
А, картините, които е рисувал...все още има някаква магия, някаква автентичност, искреност и много стаена нежност. Нещо руско, безкрайно и меланхолично, романтична смесица на епохи и култури...А, кавалетната му живопис?! С онова общуване с природата, с реалността, изпълнени със завладяващо лирическо настроение и одухотвореност...
За една малка красота - "Дивите цветя" в същност, той дойде в Рим. Искаше да я откупи преди търга на аукциона, но не успя да се свърже със собственика.
Трябваше да се подготвя, за да не закъснее. В предварителните проучвания разбра, че няма кой знае какъв интерес към нея и се надяваше да я купи бързо, дори под обявената цена, но кой знае - на тези места се появяваха сноби с непредвидимо поведение и пари...много пари. Помоли кардинал Каренца, негов добър приятел, да му осигури подставено лице, но той му отказа.
Беше разсеян, мислите му летяха в безброй посоки. Случката от сутринта го разконцентрира, обърка го.
Осмият час на деня - време за отмора, така казват тук. Слънцето бавно залязваше, оцветяваше със златна мъгла хоризонта...
Йоанна се огледа в огледалото. Този син костюм много й отиваше. Липсваха само перлите. През годините се убеди, че външният вид и нахаканото поведение отварят безброй врати. От където и да минеше, блясваше като светъл лъч. Истински празник за окото, мечта за всеки мъж. Успя да създаде своята финансова империя с далновидност и прозорливост, но и с добре пресметнати ходове. Хващаше за т.....е всеки изпречил се на пътя й. Бореше се и успяваше. Стана от онези жени, които знаят как да реализират мечтите си, да постигнат целите си. Изгради силен характер, настоятелен - мъжки, нетърпящ противоречие. Малцина биха повярвали, че тази твърда и вироглава жена може да плаче. Плака и се тръшка от болка, когато Калин я заряза. Виеше като ранено животно, но се съвзе. И не си разреши да пусне някой в душата си.
"Не искам и да чуя за любовен роман! Чувства! Любов! Дрън-дрън! При тази порнография, която ни залива отвсякъде! Мъжете са такива - бързо се влюбват и бързо забравят! как да го обясня на Ник?! Упорито дете! Все се опитва да ме наставлява!"
А, когато се роди?! Окрадна си най-скъпия подарък от Бог. Най-скъпата й звездица.
" Успях да Го излъжа и Него!"Защо ли си спомни това? О, да! Ще трябва да дава отговори...
Как гушкаше малкия преизпълнена с любов. Играеше си с ръчичките му, с крачетата му. Обезумяваше, когато вдигнеше температура. Не спеше по цели нощи, бдеше като орлица...После първото зъбче, първата плаха крачица. Дългите им разходки из парковете. А, първата думичка - топка! Посочи с малкото си пръстче, вдигна очетата и дум - думата, устничките му се закръглиха, бузките се зачервиха...Беше великолепен!
А, детската градина...и как се изненада, когато учителката му й каза, че детето има изключителен талант да рисува! Купуваше му играчки, дрешки, той предпочиташе моливите, после боите...
И онази мъдра съседка, баба Катя най-добрата й помощница...
"Момиче, дете което расте без един родител е като птица с едно крило! Не може да литне високо! Мила, или дай шанс на баща му или му намери друг! Не оставайте сами!"
" И теб опровергах, любима старице - литна високо! Ето го тук, в Рим, завърши с отличие художественото училище...Да му се чуди човек! Хайде, стига толкова, че ще закъснея!"
Когато отвори вратата на залата, изобщо не очакваше, че ще се изгуби като Алиса в страната на чудесата в погледа на един непознат. Йоанна остана като закована на мястото си...Нея нищо не можеше да я изненада, винаги беше подготвена за всякакви ситуации, винаги имаше план Б, но...
Висок, с величествена и гордо изправена глава, уверен, открит предразполагащ поглед. Забележителен мъж!
"М.... му! Приликата!"
В миг я връхлетяха емоции, мисли, горещи тръпки и раздиращ душата й въпрос...
Очите му, познатите сини езерца излъчваха топлина...Смущаващо красив...като Ник!
Двамата не сваляха погледите си един от друг...Вратата се отвори отново и влизащия я блъсна неочаквано, тя политна напред...Антоний направи само една крачка и Йоанна се озова в обятията му, вместо на пода...Тя беше самото олицетворение на объркано и безпомощно дете...и този спокоен глас...
- Всичко е наред, госпожо, всичко е наред - тя се окопити
- Кой сте Вие? И какво искате?
- Извинете ме, не съм похотлив филмов злодей, опитах се да помогна, политнахте...Казвам се Анатолий Ростовцев и искам съвсем малко от времето Ви...
- Да, бе! А аз съм кралицата на Бахрейн Савика Бинт Ибрахим ал Халифа!
- Нещо неочаквано лошо ли казах?
Тя се опита да укроти диво учестения си пулс сред този аромат на мъжко напрежение.
- Чудо голямо, щях да падна! Ето, благодаря, а сега се разкарай от пътя ми!
- Но, моля Ви! Аз само...Да не би да сме били заедно в някой лош за Вас ден?
- Днес, току що! Изпречи се на пътя ми...
- Опитвате се да обиждате интелигентността ми?!
- Брей, че докачлив! Голяма работа направил...
"Тази е гаднярка от кралска величина!"
- Разбирам, че е невъзможно да настоявам, но Ви моля за...
- А, сега ме чуй, който и да си! Благодаря, че беше на пътя ми, но от кръстница-вълшебница нямам нужда! Дойдох тук да свърша работа, а не да завързвам познанства със съмнителни...Е, гаднярка съм! Няма да получа подарък за Коледа! Ще си купя!
- Да се успокоим, може ли?! Благодаря! Това положение изисква не злонамерена риторика, а толерантност и диалог - той шепнеше, но думите му удряха като гръм.
- Желая Ви приятна вечер и успешно свършена работа! Беше ми приятно, въпреки...Ваша милост!
- Имаш ли нужда от това лустро? Не ми се прави на жертва! Такива най-не ги обичам! Жертви на съдбата, на живота, на семейството, на роднините...Дето непрекъснато се оплакват и все другите им виновни. Ако има нещо дето ме влудява е, ей това вечно хленчене! Сладките приказки и възпитаните разговори не са за мен, не съм родена лейди!
Тя го остави в пълно недоумение и се изнесе с хищната грация на стара лъвица...
- Щях да Ви поканя на вечеря...
Чу зад гърба си, потропвайки отривисто.
"Тази може да разплаче и мафиот!"
За Йоанна поведението й не беше поза. Не успя да измисли нищо като ответна реакция на случващото се. Някак спонтанно езикът й се вдърви и започна да ръси глупости и грубост, много грубост. За първи път в живота си изгуби смелост и вместо да се остави на течението, както правеше в трудни моменти, да наблюдава и при сгоден миг да пришпори обстоятелствата в своя полза, тя се издъни.
...следва...
1.
razkazvachka -
СТАВА! Поглеждаш, викаш си, чакай да му хвърля едно око преди работа и... натам е лесно - плъзга се до долу!
22.11.2010 09:22
22.11.2010 09:22
Днес, обаче, си и ядосана на някого:)))
Ще ти върви на фурия!
цитирайЩе ти върви на фурия!
Пръв тук и много любопитен за това ..."следва " :))))))))))))))))))
Страхотно се получава ;))) Направо съм като залепен ;)
цитирайСтрахотно се получава ;))) Направо съм като залепен ;)
Ау, ау, ау... пропуква се леда на Ледената кралица.... Нека да е скоро новото "следва"... моля!:)))
/даже правя мили очички/;)))
цитирай/даже правя мили очички/;)))
4.
cvetnica -
1. razkazvachka - СТАВА! Поглеждаш, викаш си, чакай да му хвърля едно око преди работа и... натам е лесно - плъзга се до долу!
22.11.2010 10:50
22.11.2010 10:50
Благодаря ти, сладкодумнице!
Не съм ядосана, просто тази Йоанна е такава грубиянкаааа. Трудно ми беше с нея, опак човек! Нали я виждаш?
На теб, денят ти да е динамичен и прекрасен!
цитирайНе съм ядосана, просто тази Йоанна е такава грубиянкаааа. Трудно ми беше с нея, опак човек! Нали я виждаш?
На теб, денят ти да е динамичен и прекрасен!
Благодаря ти, Ангел-Михаил!
Пиша, пиша! Ще задоволя любопитството.
Според ден и много здраве на Дяволийката!
цитирайПиша, пиша! Ще задоволя любопитството.
Според ден и много здраве на Дяволийката!
Да, да, ама не! Труден характер, дебела броня на тази гаднярка Йоанна! Само ако знаеш какви ги е сътворилааааа, но ще разбереш на продължението.
Знам си те аз, с тези мили очички...човек не може да ти устои. А пък ако почнеш и да потропваш с крачеееееееее...
Прекрасен ден, Наденце! Гуш!
цитирайЗнам си те аз, с тези мили очички...човек не може да ти устои. А пък ако почнеш и да потропваш с крачеееееееее...
Прекрасен ден, Наденце! Гуш!
за да създадеш тази Йоанна? Не прилича на никоя от досегашните ти героини, но действието е страхотно!
Ще чакам продължението, дано да е вълнуващо)))
цитирайЩе чакам продължението, дано да е вълнуващо)))
всичко е прекрасно, ама това " следва..." направо ми връзва очите на фльонга. Ако е така и с другите съ-четци ..... преброй колко баници трябва да омесиш за прощелната неделя :)))))))))))))))))) , защото това си е направо "грях" ;)
Аз ще си чакам, обаче, въпреки всичко.........:)))))))) Ехх съдба човешка ........
цитирайАз ще си чакам, обаче, въпреки всичко.........:)))))))) Ехх съдба човешка ........
9.
анонимен -
Забързаната
22.11.2010 12:39
22.11.2010 12:39
Прекрасно продължение, най-после нещо в мой стил. Стига сме приличали на ангелчета, е има и такива като Йоанна, ама какво от туй. Само дето леко не ти вярвам, че има такива мъже като Антоний. Любезен, та любезен! Кой знае кога ще му падне пердето и на него, че да се покаже дип какъв е.
Поздравявам те за идеята да пишеш за Николай Ростовцев.Магьосник с четка...
цитирайПоздравявам те за идеята да пишеш за Николай Ростовцев.Магьосник с четка...
Надявам се с полет, Алекс!
Такива като нея има и в живота, не само в разказите. Нали това, за което пишем е проекция от живия живот?!
Ще бъде вълнуващо - обещавам!
цитирайТакива като нея има и в живота, не само в разказите. Нали това, за което пишем е проекция от живия живот?!
Ще бъде вълнуващо - обещавам!
Стефиииииииии, това да са ми греховете! Ще меся и ще почерпя!
Ще бъде интересно, заповядай пак!
цитирайЩе бъде интересно, заповядай пак!
Нат, такъв е бил този изумителен художник! Прекланям се пред таланта му!
В момента иконописите във варненската катедрала се реставрират. Вчера постоях и се любувах на майсторството му.
Антоний е търпелив човек, може пък да те изненада!
цитирайВ момента иконописите във варненската катедрала се реставрират. Вчера постоях и се любувах на майсторството му.
Антоний е търпелив човек, може пък да те изненада!
"Успях да Го излъжа и Него!"
Много интересно твърдение от страна на героинята. Няма как да Го излъжеш Всевишния, той вижда!
цитирайМного интересно твърдение от страна на героинята. Няма как да Го излъжеш Всевишния, той вижда!
Вероятно е успяла, щом го твърди!
Ти пръв се замисли върху това и ти благодаря, но още е рано да кажа каквото и да било.
Спорен ден, Алекс!
цитирайТи пръв се замисли върху това и ти благодаря, но още е рано да кажа каквото и да било.
Спорен ден, Алекс!
Пълна загадка до края, така ли да разбирам?
цитирайБлагодаря ти за вниманието, но подсказването се наказва...в училище.
цитирайОбещаващо, живописно...
Май дълго ще се реди пъзела.
Поздрави!
цитирайМай дълго ще се реди пъзела.
Поздрави!
Благодаря ти, Люба!
Не бива да изпусна някоя съществена част от него.
Прекрасен ден!
цитирайНе бива да изпусна някоя съществена част от него.
Прекрасен ден!
със сперма банк, инвитро и самотно майчинство, или учим урока му по неестествен начин? Предчувствам, че ще поставиш важни етични и психологични проблеми и съм отворила широко вратата си за теб.
цитирайБлагодаря ти за милите думи, Руми!
Зная, че си с добро и обичливо сърце!
Винаги си добре дошла!
цитирайЗная, че си с добро и обичливо сърце!
Винаги си добре дошла!
21.
анонимен -
Чакащ
22.11.2010 19:18
22.11.2010 19:18
Страхотно продължение и съвсем неочаквано)))Има един език тази героиня, дали нямаше да е по-добре нещата да се назоват с истинските им имена, а не с ...
цитирайБлагодаря ти, Чакащ!
Е, все пак има етика на думите не мислиш ли?
Нека да останат неизречени...
цитирайЕ, все пак има етика на думите не мислиш ли?
Нека да останат неизречени...
Приятно съм изненадана, Лили! Сега разбирам, че пишеш и то доста увлекателно!
Поздрави и от мен!
цитирайПоздрави и от мен!
Миналата седмица бях във Варна и видях стенописите в катедралата. Наистина губят малко от освежаването. Оригиналите са по-живи. Можех да съпоставя, тъй като са реставрирани само от лявата страна.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Даааа...героинята е съвсем различна, но пък напълно реалистична.....
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Така е, мила Люба! Искаше ми се да изглеждат запазени като оригиналите, но май реставраторите не са от най-добрите.
цитирайМила Ива, благодаря ти!
Надявам се все по-рядко да срещаме такива жени. Надявам се, когато попаднат под благородно въздействие да се променят!
Заповадай на продължението!
цитирайНадявам се все по-рядко да срещаме такива жени. Надявам се, когато попаднат под благородно въздействие да се променят!
Заповадай на продължението!
Благодаря ти, мила Скарлет!
Опитвам се да пиша, надявам се да ти хареса и продължението!
цитирайОпитвам се да пиша, надявам се да ти хареса и продължението!
Търсене
Блогрол
1. Кръстова гора.
2. Хуморът и е заразителен.Надето!
3. Слушам с наслада!Santiment
4. Опознайте България с Иво
5. Забавлявайте с Вихра!
6. Чувствената поезия на Евчето.
7. Любимият ми сайт
8. Един вълшебен свят sphinx!
9. Още един любим сайт
10. Джулия,сърцато момиче!
11. Да обиколим света!
12. Изненадата от Ива
13. Изненадата на Стефи
14. Родопите
15. Таланливо момиче
16. Разгледайте!
2. Хуморът и е заразителен.Надето!
3. Слушам с наслада!Santiment
4. Опознайте България с Иво
5. Забавлявайте с Вихра!
6. Чувствената поезия на Евчето.
7. Любимият ми сайт
8. Един вълшебен свят sphinx!
9. Още един любим сайт
10. Джулия,сърцато момиче!
11. Да обиколим света!
12. Изненадата от Ива
13. Изненадата на Стефи
14. Родопите
15. Таланливо момиче
16. Разгледайте!