Била съм на много места по света,всяко място ме е впечатлявало с хубостта си!
  Повярвай ми никъде не видях толкова синьо небе,такива красиви,едри като елмази звезди!И онези вълшебни аромати и звуци на Родопите.
  Това е моята планина!
В началото на живота ми тук,стръмнините и камъните ме притискаха.Но,когато започнах да я откривам-тя стана моята страст!
  Преходът,който направихме днес беше около 6 часа.Имахме за водач един истински родопчанин./останали са съвсем малко истинските/.Сърцат човек!Преведе ни през невероятни места!Няма път,няма пътека,даже и такива,от където да са минавали животни.Почти през цялото време намразваш тези думи/за път и пътеки/,но повярвай ми беше невероятно!
Наклонът,по който вървяхме се движеше между 45-70 градуса.
Изумително преживяване!Току си се разкаял за постъпката си и в следващия момент пред очите ти-приказна картина!Заоблените била на хребетите,ширнали те се ливади!
Цветовете-пролетно зелени!Нюансите различни,заради дърветата.Тъмнозелени борове,високи като катедрали и по върховете им сребристи отблясъци,заради новите им филизчета!
Буковете с невероятните си клони,като разлюляно море,по-светло зелени,по-нежни!Толкова много сливи,ябълки,диви череши нацъфтели!От далеч приличат на кадели!А подухне ли онзи характерен родопски вятър,който те погалва сякаш,листчетата им се разпиляват на хиляди посоки.Оставаш с впечатлението,че си на празника на вишневия цвят в Япония.
 Красота и вълшебство!
Когато стигнахме на върха-О,небеса!
Виждаш прелестите на планината!Тя ти ги показва малко по малко,като срамежлива невеста,защото знае,че този който има сетива да и се наслаждава,има нужда от време,за да може да си поеме дъх от хубостта и!
Пеперудите наизлезли,жужат пчелите,щурците в бясна надпревара...Видяхме и сърничка от далеч.Тя,милата,искаше да ни повярва,че няма да и причиним болка,но бързо се разколеба и избяга!
Виждаш в далечината две птици,сякаш появили се от нищото.Соколи-любимите ми!На такъв танц неосъзнат се любувах!Искаше ми се да вярвам,че те са влюбени и изразяваха чувствата си в небесата!
Небето започна да се пълни с облачета,като раздърпани кълбета!Редуваше се слънце,облаче...Нацъфтели онези люляци-един от ароматите на планината!
А,какви песни пях с цяло гърло!!!Пея от сърце,не мога правилно даже,но гледките те провокират и на теб не ти пука как звучиш...