На вратата се почука.
Фрау Маргарита.Какво ли е приготвила за днес?
-Гутен морген,Елица!
-Гутен морген,фрау Маргарита!
-Само Маргарита,може ли?Тази сутрин си искряща,мила моя!И много по-красива от вчера!Какво ли е направил с теб Флориан?!
-Маргарита,много съм щастлива!Той е невероятен!
-Знам,познавам го от толкова дълго време.Сега слез от облаците и хайде да те нагласим!Донесла съм ти разни неща.Ще пътувате,така че си харесай нещо удобно.А за вечерта ще ти сложа червената рокля.Мисля,че ще е подходяща за случая.
-А,знаеш ли къде ще ходим?А ще ми кажеш ли?Явно-не!Няма да питам.
    Елица погледна подвижния гардероб.Намери тъмносиня пола,която падаше на невероятни годета.Хареса и една финна мохерна блуза.При вида на белите ботушки,направо ахна!Облече се бързо,заоглежда се на огледалото.
Видя и удобрителният поглед на Маргарита.Подредиха и прическата.Избра си малка перлена огърлица с обеци.
Маргарита извади невероятно кожено палто!На връхчетата на косъмчетата леко сивееше.
Имаше вкус Флориан!А и знаеше как да я поглези,сякаш подозираше за бляновете и!
Ели облече палтото,беше леко,почти ефирно!И много,много красиво!
     Вратата се отвори със замах.Флориан онемя при вида и.Знаеше колко е хубава,но това което видя го смая!
-Принцесо моя,ти си прекрасна!Великолепна,красива като цвете!
Прегърна я свойски и нежно я хванапод лакътя.
-Ти цъфтиш!Вече се страхувам да не те изгубя от поглед си!Сега как ще ми завиждат!
-Обичам те,миличък!
     Маргарита ги гледаше с възхищение.Тя обожаваше Флориан като син.Искаше да го види щастлив!От няколко месеца го наблюдаваше.Усещаше със сърцето си,че нещо става,но не го питаше.Изненада се,когато един ден я помоли да се погрижи за вече случилото се.Но беше готова да мине през огъня за него.
Най-после!Синът,който никога нямаше да има,но него отгледа като свой получи това,което заслужаваше!
Тя ги благослови,пожела им лек път.Сълзите и закапаха."Нека да си мислят каквото си щат-тя не е студената австрийка,безсърдечната,безкомпромисната фрау!"
Те излязоха навън.Колата ги чакаше.Преди да попита каквото и да било,Флориан каза:
-Не мисли за децата.Те ще се забавляват!Погрижил съм се.А,ние-напред към Залцбург!
-Залцбург?!Ще сбъднеш още една моя мечта?
-Няколко!
-А,имам ли право на възражение?
-Не,никакво!Дори и не си помисляй!
Само въображение не е достатъчно,за да си представите,какво преживяха през тези няколко дни.

ZALCBURG..

ZALCBURG..

izvinqvai , hvrakna mi saob6tenieto..... mai se dose6tam kakvo 6te se slu4i tam....... sega 6te ti pro4eta i drugata 4ast i 6te vidim dali e tova za koeto si mislq...

когато мечтите се сбъдват!

Благодаря ти за вълшебството, което ми подари!