Ема се прибра в стаята си. Джамила остана, за да се погрижи за вечерята й. Майстор - готвачът Матсут тъкмо зареждаше сервизната количка. Разговаряше с някакъв мъж, не го познаваше. Чакай! Май го беше виждала, но къде ли? Той толкова бързо изчезна, че не успя да си спомни.
           "Брей! Нейната Мила щеше да има гала вечеря! Свещи?! Тях ги предлагаха само на отбрани гости! Рози - огромен букет от онези същите - розови! Е, не! Шампанско?! Ягоди?! Матсут беше надминал себе си!"
Така си мислеше по пътя до стаята й. Отвори вратата и какво да види!
            Ема танцуваше! Свиреха някаква музика, която не беше чувала, но й хареса!
Красива е!
- Джамила, хайде ела! Прекрасен валс! Отпусни се и се наслаждавай, тъкмо ще се облегна на теб! Представи си, че цяла градина с цветя ти се усмихват и разпръскват аромата си в твоя чест! После ще вечеряме заедно! Ето ти едно парченце щастие!
           Бяха комична гледка но се забавляваха.
Мила се изненада приятно от красивият букет, но шампанското?! Да са толкова щедри тунизийците?! Едва ли! Какво да му мисли! Ще се забавлява, тя заслужаваше да се почувства човек!
            Говориха си с Джамила, обсъждаха Илай и парфюмите му, разказваха си какво ли не до късно през нощта.
            Емилия разцъфна! Изглеждаше искряща, като шампанското, което камериерката опита за първи път в живота си. Показа й един друг свят, който не познаваше. Светът на истинското приятелство! Прие я като равна, не се срамуваше от нея, не се страхуваше да я докосва, да се показва с нея. Беше й признателна.
            Ема й предложи да остане да преспи. Не си струваше да пътува до другия край на градчето. Все пак други нрави, други обичаи.
            Двете заспаха щастливи! Колко малко му трябва на човек, да напълни сърцето си с нова емоция!

            Алекс и Илай Ал-Касим се наслаждаваха на пурите и виното.
Пурата в комбинация с изискано питие и близки приятели, може да бъде празник за сетивата. Той беше афисионадо/предан, обичащ, желаещ/. Предпочиташе, разбира се зависи от случая Чърчил, Давидофф, Кохиба, Коронас. Качествени, нежни на допир, без никакви дефекти. От онези видове, ферментацията, на които продължава с години в бъчвите на личните му торседори. Те бяха изкусни майстори.
            Пушенето на пури за него беше, не само ритуал, а наслада и страст! Една пура може да крие голямо богатство на аромати, напомнящи леко на земя, пясък, кафе. Винаги имаше няколко хумидора в специалния си шкаф.
Предпочиташе ги с вино, макар класиката на изисканият вкус да беше ром, коняк според французите.
Притежаваше една от най-добрите изби за вино. И естествено най-скъпата колекция от вина, която купи чрез поставено лице на търга в Ню Йорк за 420 хиляди долара.
            Карим Ага-Хан от Сардиния, който притежаваше половината остров, всяка година му изпращаше от лимитираната си серия - Каринано, Джиро, Наскоо, Нурагус, а Жан Пиер имаше грижата за Grands Crus - Пино ноар, Гаше от Шабли и Кот Шалонез-Франция. Не се отказваше и от Кир, но то беше за специални случаи.
Виното трябва да е хармонично, да остава дълго в устата, да стопли, да се заиграе с вкуса. Да създаде цялостно удовлетворение. Грях е да не пиеш вино.
           Тази вечер пиеха Роман конти 1990 - червено бургунско. Случаят си заслужаваше. Доставяше им истинско удоволствие. Добрият алкохол "помагаше" на пурата да разгърне всичките си аромати. Мълчаха...
            Един въпрос изгаряше мозъка на дяволития старец, но не смееше да го изрече. Ще чака! Той е търпелив!
"Кралицата на розите! Коя ли е? От къде ли е? И защо нищо не знаеше до сега? Утре ще се погрижи и ще разбере. Имаше си добре устроена агентурна мрежа, заради занаята си. Научаваше новините преди да са се случили, но този път нещо пропускаше! Обичаше Александър като син, не искаше нищо лошо да му се случи.Той заслужаваше да бъде щастлив! Дано това цвете е читава женица! Латиф Ал-Дулкан! Само той можеше да разбере...Беше му длъжник, магарето му ни едно! Слепешката беше заложил на куца камила! Обичаше надбягванията с камили, но последното състезание му изяде главата до кльощавите му рамене! Хаярсъзин! Едвам го оттърва от гавазите! Умът му щракаше като вълчи капан, как се беше подвел и до сега не успя да разбере."
           В душата на Алекс бушуваха непознати чувства. На времето, когато Анна го напусна си мислеше, че я обича. Трябваше да се появи от нищото тази непозната, за да разбие всичките му розови илюзии. Ожениха се млади, живота ги понесе, той правеше кариера, имаха съвсем малко време за тях двамата...И тя го напусна... Интересно!? Вече не изпитваше болка. Не се чувстваше смазан! За Емилия успя да разбере, че е от България и след два дни щеше да навърши 50 години. А изглеждаше много по-млада.
Като лилия! Беше в Балчик преди няколко години и там видя това прекрасно цвете...