Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03.2009 15:32 - Шанс-продължението
Автор: cvetnica Категория: Тя и той   
Прочетен: 1812 Коментари: 7 Гласове:
2

Последна промяна: 22.03.2010 18:42


             Какво правя?! Защо се оставих да ме убеди?!
Когато след броените бягащи минути, слезе и се отзова на улицата и...го видя - загуби почва под краката си.
Беше се облегнал на предницата на колата. Видът му уж небрежен - дънки, синя риза, разрошени коси, усмихнат...Изглеждаше невероятно!
Тръгна към нея да я посрещне и вземе чантата й.
- Ева, радвам се, че се съгласи! Очарователна си, още по-красива от вчера!
- Здравей, благодаря! Много си любезен!
          Лек смут от близостта им, наведе се и я целуна по бузата. Ухаеше на праскова!
- Пришпорваш ме, но видя веселите искрящи пламъчета в магнетичните му очи.
- Хайде, каляската те очаква, принцесо!
"Не, не, не! Това не се случва с мен!"
          Градско движение - трафик. Но той беше виртуоз на волана. Някакъв нахалник натисна клаксона да побърза, но Иво му махна и извика:
- Внимавам, возя скъпоценност!
          Най-после на магистралата.Тиха, приятна музика, непренуден разговор...
          Ева се отпусна, необяснимо защо я обзе спокойствие.
- Ето, на там сме. След няколко минути ще видиш нещо наистина изключително!
          Пътят се виеше по планината. През очите им "бягащи", ширнали се лозя, подредени с невероятно старание. Истински лозов безкрай !А, от среща - къщички във възрожденски стил, високи еркери и чардаци. Пъстроцветни лехи, зелени поляни, разположени стъпаловидно между плочниците. Гледка внушителна и респектираща!
Дърветата с напъстряла премяна, заради задаващата се есен.Тичащите пухкавобели, безразборно разпръснати по небесната шир, облачета! Усмихнато, укротено от огнения августовски зной слънце! Песента на птиците, щурците...Красота и вълшебство!
Райското място за романтиците и ценителите на виното!
- Какво ще кажеш?
- Невероятно! Красива е България! Не може да се опише с несъвършенството на думите!
         Ева го наблюдаваше скришом. Ивайло! Висок, едър, разрошен от ветреца, изискан с обноски.

- Ето те най-после! Реши се да дойдеш!
- Изненадах те, нали?
Силно приятелско ръкостискане и прегръдка.
- Идваш тъкмо на време !Днес ще имаме празник на виното. През седмицата започна гроздобера.
- Доведох ти още един гост.
- Иво, ти с момиче?! Най-после! Страхотна е!
- Хей, долу ръцете! Затваряй очите! Още не зная дали ще ми каже - да!
Но, аз съм влюбен!
- Приятелю, щом любовта влезе в живота ти, грабвай я, сложи я да стои здраво в сърцето ти!
Отивайте да се настанявате! Щом си я довел тук, значи искаш да я впечатлиш. Ще се погрижа. Ей, онази къща е за вас. Останалото, надявам се да си го знаеш! Или батко ти да ти направи бърз курс на обучение...
- Стига де! Хайде ела да ви запозная..
- Ева, това е моят приятел Мартин. Марто, Евелина.
- Ева, истиски щастлив съм, че най-после се намери жена, която да размърда кръбообръщението му.Той е добър човек, дай му шанс и през целия си живот ще береш само рози - гарантирам ти го! Повярвай ми! А и аз ще го държа на къса каишка !Настанявайте се и ви чакам довечера на тържеството.
- Иво, благодаря ти! Тук наистина е прекрасно!
- Не бързай, още нищо не си видяла. Имаме време. Сега малка почивка и ще те заведа някъде, за да ти подаря едно истинско вълшебство. Миналата година, когато бях тук...но да не ти разказвам, сама ще се убедиш. Малко ще походим, така че обувай маратонките.


         Пътеката към върха на планината, лъкатушеше през великолепна буйна растителност. Горди, столетни дъбове, провесили клоните си над нея, образуваха невероятен пъстроцветен тунел. Тишина, която изпълва съществото...Лек порив на вятъра...Чува се лекото шумолене на падащите листа...Това заприличва на започващо сбогуване, а звукът е целувката на гората.
Последни стъпки. Тя ахна!
          Небето теменужено синьо. Лека, нежна, златисто бяла мъглица покрила билата в далечината...Притихнал вятър, безвремие...Птиците стаени в очакване...
Огромно, бакърено червено, сякаш мъничко сънливо слънце...Последните му лъчи все още галят нежно и ласкаво...Жълто, оранжево, огнено, пурпурно - впленени един друг цветове - майсторлъка на природата...Бавно огненият кръг "потъва"в далечината, в прегръдката на опаловия час, сякаш казваше - животът е кратък, пълен с илюзии и заблуди. Човешките дела са преходни...Тази хубост остава завинаги, като хапче за душата...
Мистерията на залеза...
         Останаха още няколко минути загледани в невероятния спектакъл, слети с покоя на времето...
         Плясък от крилете на внезапно излетяла птица ги върна в действителността.
Ева го погледна, протегна ръка и го хвана свойски. Очите й му благодаряха, а неговият поглед я прониза и разтрпери коленете й...
        Той не издържа,грабна я в силната си прегръдка,завъртя я около себе си...
- Влюбен съм! И съм готов на всякаква лудост!
        Пленителна, трепетна, тръпнеща, сияйна, първа истинска целувка...


Тагове:   шанс,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. candysszzz - Прекрасно, както винаги! Поздр...
13.03.2009 15:47
Прекрасно, както винаги! Поздрав!!!
цитирай
2. анонимен -
13.03.2009 15:49
Най-после!Толкова ми липсвахте!
Поздравления!Продължението е наистина много добро!
цитирай
3. marinella - Красиво и вълнуващо:)
15.03.2009 20:44
Жълто,оранжево,огнено,пурпурно...
цитирай
4. compassion - Страх ни е да сме щастливи
15.03.2009 21:52
Друга би си забранявала такива неща поне месец...
Хайде, давай смело продължението, мила!
цитирай
5. tearsofthedragon - Благодаря ти!
16.03.2009 11:49
Невероятно както винаги! Чак сега ми остана време да отворя блога!
цитирай
6. анонимен - "...животът е кратък,пълен с илюзии...
22.03.2009 12:43
... и заблуди.Човешките дела са преходни...Тази хубост остава завинаги,като хапче за душата...
Мистерията на залеза..."
Поздравления!
цитирай
7. cvetnica - Б Л А Г О Д А Р Я!
22.03.2009 13:05
Б Л А Г О Д А Р Я!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cvetnica
Категория: Други
Прочетен: 946692
Постинги: 127
Коментари: 2477
Гласове: 11273
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031