Постинг
18.11.2010 08:14 -
Съдбовен пъзел
Автор: cvetnica
Категория: Тя и той
Прочетен: 9993 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 18.11.2010 14:22
Прочетен: 9993 Коментари: 28 Гласове:
25
Последна промяна: 18.11.2010 14:22
"Ако нещата можеха да бъдат други, те щяха да бъдат други" - Ошо
Зората се превръщаше в истинско утро. Небето беше бледо, лъскаво синьо, нямаше облаци.
Един прекрасен ден на късното лято в древната столица на света - Рим.
Могъщ, благоденстващ, бързоразвиващ се. Отворено, космополитно място! Самоуверен и процъфтяващ!
В този град всичко е без мярка - изумителни сгради за чудо и възхита, солидни храмове, епични паметници - невиждано строителство. Сърцето на цивилизованият свят!
Улиците му пълни със спомени на имперски скандали, богати и могъщи сенатори, гладиаторски боеве, горещи клюки, опустошителни пожари, безпощадни убийства, войни и божествени управници.
Забързан град - към бъдещето! И всеки иска да е част от него.
В малко кокетно кафене срещу фонтана на нимфите, напук на сутрешния хлад, седеше мъж с прекрасна стойка, идеално изражение на физическа сила и самоувереност. Личен магнетизъм с онази неуловима енергия, която излъчваше тялото му. В красивите му сини очи проблясваха весели пламъчета, съзерцавайки красотата наоколо. На чувствените устни играеше загадъчна усмивка, която му придаваше щедър и великодушен вид. Високите скули, малкият белег на брадичката му, еталон за мъжественост, горд орлов профил, величествена стойка на главата, престореното равнодушие за ставащото около него...
Сурова аристократична хубост!
Антоний Ростовцев притежаваше силен характер и изключителна добродетелност. Чувстваше превъзходството си, но без излишна показност и явно нямаше кой да го разубеди в това. Той успяваше да извлича удоволствие от всичко, с което се захващаше. Човек с висок и силен дух, способен да увлича всеки във вихъра на своето въодушевление.
"Мили Боже!" - не можеше да повярва на очите си. На около десети метра пред него стояха младеж и жена, бяха близки, личеше им. Явно майка и син, но...младежът...Та те си приличаха като две капки вода!
"Не може да е истина! Двойник?! Но...той изглеждаше на 17 или 19, не повече! Съвпадение?! Случайност?! И то тук в Европа?! "
Анто притихна на мястото си. Искаше да се скрие в яката на якето си, защото двамата се запътиха към кафенето.
Сложи бързо очилата, грабна вестника с разтрепераните от вълнение ръце...изпусна няколко листа...наведе се да ги събере...Изведнъж изпадна в необяснима паника и недоумение. Явната прилика с този красив млад мъж го изуми!
"Съдбата си прави нелепа шега! Как може, той преди 25 години?! Дали пък...Не, не познаваше жената, дори не беше я виждал през живота си!" Имаше феноменална памет за физиономии.
Тя беше средновисока, но изключително красива. С порцеланова кожа и толкова фини черти, че приличаше на Рафаелов портрет. В очите й блестеше интелигентност, движенията й бяха плавни и грациозни...Чаровна жена с мъжка храброст и сила на духа, хладен и бърз ум и безскрупулна воля. Енергична, самоуверена и дръзка, но...твърде много високомерие! У нея говореше нейно величество гордостта!
"А, защо се вълнуваш? Защо изгуби почва под краката си?"
Чу зад гърба си
- Да седнем тук, миличък - мелодичен, но леко дрезгав глас.
- Е, момчето ми, дипломира се! Вече имаш билет към големия живот, към големия свят, към големите предизвикателства, изпитания и отговорности! Честито! Ти избра целта си много рано и аз се гордея с теб! Знам, че по някога бях сурова, но си заслужаваше. Ти ще успееш, убедена съм! Но, радвай се на живота, ако подходиш правилно към него, той може да е и славно приключение!
- Мамо, знам!
- Съжалявам само, че подаръка, който искам да ти направя ще закъснее с един ден, но...
- По-добре ми кажи, не ме дръж в напрежение.
- О, не! Ще проваля изненадата! - майка му го глезеше като крал.
- Знаеш какво искам да науча.
- И на това ще му дойде времето...
- И още един подарък ще ме направи щастлив!
- О, я стига! Все още не съм срещнала г-н Съвършенния, след като позволих на един тъп задник да се опита да провали живота ми...
- Това го слушам през последните 10 години! Ти нямаш елементарен подход към мъжете! Забравила си да бъдеш жена, мамо!
- Добре де, предавам се! Чакам инструкции...и адреса, на който да си подам СВ - то...Ха - ха - ха...
- Винаги, когато започнем темата, ти я объщаш на шега!
- Ок, ок! Сега да се прибираме, ти да си четеш дебелите книги за университета, а аз да се подготвя за довечера...
В очите й отново заискриха хазартните пламъчета.
Антоний едва успя да усмири лудия ритъм на пулсиращото си сърце. Подчинявайки се на някакъв див вътрешен импулс, стана, хвърли монети на масата за кафето и ги последва. От неговия трезв ум, който работеше като добре смазана машина нямаше и следа. Успя да ги наблюдава за кратко, докато се качиха в таксито...
"Довечера, какво е това за довечера?! Къде да я намеря, Боже милостиви? Та Рим е огромен град! Тя е българка, какво прави тук? За какво е дошла? И младежът...все едно видях себе си...тези сини очи! Тези изправени рамене, брадичката като на древен римски патриций, осанката, премерените движения, въпреки младостта, типични за неговия патриарх... Така го наричаше на времето майка му, ще ги разпозная навсякъде по света. Нали го помниш дядо ти какъв хубавец беше! Той е предал на всички мъже в рода нещо типично, само негово. Убедена съм, че до девето коляно момчетата ще приличат на него!
Но, аз не мога да си спомня на младини да съм виждал тази жена, камо ли да съм спал с нея! Не е възможно! Оженихме се млади с Габриела, но така и не успяхме да имаме дете. После развода...Не! Не! Живях праведно!"
Съдбата е капризна и тръгва по странни пътища, с лудо стечение на обстоятелствата!
...следва...
Зората се превръщаше в истинско утро. Небето беше бледо, лъскаво синьо, нямаше облаци.
Един прекрасен ден на късното лято в древната столица на света - Рим.
Могъщ, благоденстващ, бързоразвиващ се. Отворено, космополитно място! Самоуверен и процъфтяващ!
В този град всичко е без мярка - изумителни сгради за чудо и възхита, солидни храмове, епични паметници - невиждано строителство. Сърцето на цивилизованият свят!
Улиците му пълни със спомени на имперски скандали, богати и могъщи сенатори, гладиаторски боеве, горещи клюки, опустошителни пожари, безпощадни убийства, войни и божествени управници.
Забързан град - към бъдещето! И всеки иска да е част от него.
В малко кокетно кафене срещу фонтана на нимфите, напук на сутрешния хлад, седеше мъж с прекрасна стойка, идеално изражение на физическа сила и самоувереност. Личен магнетизъм с онази неуловима енергия, която излъчваше тялото му. В красивите му сини очи проблясваха весели пламъчета, съзерцавайки красотата наоколо. На чувствените устни играеше загадъчна усмивка, която му придаваше щедър и великодушен вид. Високите скули, малкият белег на брадичката му, еталон за мъжественост, горд орлов профил, величествена стойка на главата, престореното равнодушие за ставащото около него...
Сурова аристократична хубост!
Антоний Ростовцев притежаваше силен характер и изключителна добродетелност. Чувстваше превъзходството си, но без излишна показност и явно нямаше кой да го разубеди в това. Той успяваше да извлича удоволствие от всичко, с което се захващаше. Човек с висок и силен дух, способен да увлича всеки във вихъра на своето въодушевление.
"Мили Боже!" - не можеше да повярва на очите си. На около десети метра пред него стояха младеж и жена, бяха близки, личеше им. Явно майка и син, но...младежът...Та те си приличаха като две капки вода!
"Не може да е истина! Двойник?! Но...той изглеждаше на 17 или 19, не повече! Съвпадение?! Случайност?! И то тук в Европа?! "
Анто притихна на мястото си. Искаше да се скрие в яката на якето си, защото двамата се запътиха към кафенето.
Сложи бързо очилата, грабна вестника с разтрепераните от вълнение ръце...изпусна няколко листа...наведе се да ги събере...Изведнъж изпадна в необяснима паника и недоумение. Явната прилика с този красив млад мъж го изуми!
"Съдбата си прави нелепа шега! Как може, той преди 25 години?! Дали пък...Не, не познаваше жената, дори не беше я виждал през живота си!" Имаше феноменална памет за физиономии.
Тя беше средновисока, но изключително красива. С порцеланова кожа и толкова фини черти, че приличаше на Рафаелов портрет. В очите й блестеше интелигентност, движенията й бяха плавни и грациозни...Чаровна жена с мъжка храброст и сила на духа, хладен и бърз ум и безскрупулна воля. Енергична, самоуверена и дръзка, но...твърде много високомерие! У нея говореше нейно величество гордостта!
"А, защо се вълнуваш? Защо изгуби почва под краката си?"
Чу зад гърба си
- Да седнем тук, миличък - мелодичен, но леко дрезгав глас.
- Е, момчето ми, дипломира се! Вече имаш билет към големия живот, към големия свят, към големите предизвикателства, изпитания и отговорности! Честито! Ти избра целта си много рано и аз се гордея с теб! Знам, че по някога бях сурова, но си заслужаваше. Ти ще успееш, убедена съм! Но, радвай се на живота, ако подходиш правилно към него, той може да е и славно приключение!
- Мамо, знам!
- Съжалявам само, че подаръка, който искам да ти направя ще закъснее с един ден, но...
- По-добре ми кажи, не ме дръж в напрежение.
- О, не! Ще проваля изненадата! - майка му го глезеше като крал.
- Знаеш какво искам да науча.
- И на това ще му дойде времето...
- И още един подарък ще ме направи щастлив!
- О, я стига! Все още не съм срещнала г-н Съвършенния, след като позволих на един тъп задник да се опита да провали живота ми...
- Това го слушам през последните 10 години! Ти нямаш елементарен подход към мъжете! Забравила си да бъдеш жена, мамо!
- Добре де, предавам се! Чакам инструкции...и адреса, на който да си подам СВ - то...Ха - ха - ха...
- Винаги, когато започнем темата, ти я объщаш на шега!
- Ок, ок! Сега да се прибираме, ти да си четеш дебелите книги за университета, а аз да се подготвя за довечера...
В очите й отново заискриха хазартните пламъчета.
Антоний едва успя да усмири лудия ритъм на пулсиращото си сърце. Подчинявайки се на някакъв див вътрешен импулс, стана, хвърли монети на масата за кафето и ги последва. От неговия трезв ум, който работеше като добре смазана машина нямаше и следа. Успя да ги наблюдава за кратко, докато се качиха в таксито...
"Довечера, какво е това за довечера?! Къде да я намеря, Боже милостиви? Та Рим е огромен град! Тя е българка, какво прави тук? За какво е дошла? И младежът...все едно видях себе си...тези сини очи! Тези изправени рамене, брадичката като на древен римски патриций, осанката, премерените движения, въпреки младостта, типични за неговия патриарх... Така го наричаше на времето майка му, ще ги разпозная навсякъде по света. Нали го помниш дядо ти какъв хубавец беше! Той е предал на всички мъже в рода нещо типично, само негово. Убедена съм, че до девето коляно момчетата ще приличат на него!
Но, аз не мога да си спомня на младини да съм виждал тази жена, камо ли да съм спал с нея! Не е възможно! Оженихме се млади с Габриела, но така и не успяхме да имаме дете. После развода...Не! Не! Живях праведно!"
Съдбата е капризна и тръгва по странни пътища, с лудо стечение на обстоятелствата!
...следва...
заинтригува ме. Усмихнат ден днес!
цитирайИ мен ме заинтригува ;)
Нямам търпение за продължението ;)
цитирайНямам търпение за продължението ;)
бъди добра!:)
Знаеш от кога чакам?!:))))..........
цитирайЗнаеш от кога чакам?!:))))..........
Искам и ощееее ......:))))
цитирайБраво на теб - накара любопитството ми да подскача и да те дърпа за ръката по-скоро да постнеш това "следва".... че Рим е голям град, а и това довечера... кога довечера?
;))))))))))))
цитирай;))))))))))))
Мая, здравей!
Пиша и ще давам...
Благодаря ти! Весел и щастлив ден!
цитирайПиша и ще давам...
Благодаря ти! Весел и щастлив ден!
Здравей, karambol5!
Интрига ще има, обещавам!
Бъди щастлив!
цитирайИнтрига ще има, обещавам!
Бъди щастлив!
Мими, добричка съм...пиша и ще разбереш..
Весели преживявания!
цитирайВесели преживявания!
Стефиииииииии, благодаря!
Ама какви сте, не ми давате дъх да си поема! Разглезих ви...
Прегръдка!
цитирайАма какви сте, не ми давате дъх да си поема! Разглезих ви...
Прегръдка!
Наденце, благодаря за аплодисментитееее!
Обещавам "тяхното довечера" ще е интереснооооооооо!
Пиша, пиша!
Прегръдка, мила лудетино!
цитирайОбещавам "тяхното довечера" ще е интереснооооооооо!
Пиша, пиша!
Прегръдка, мила лудетино!
ще стане по-нататък....:))))
Лили, ще чакам продължението.....
Успехи дотогава ти желая!!!!
цитирайЛили, ще чакам продължението.....
Успехи дотогава ти желая!!!!
Пиша гооооооо, Стефане!
Благодаря ти! Прекрасни дни и за теб в твоето майсторско царство!
цитирайБлагодаря ти! Прекрасни дни и за теб в твоето майсторско царство!
13.
анонимен -
Чакащ
18.11.2010 14:59
18.11.2010 14:59
Скоро не бях чел нещо толкова интересно и грабващо още в началото.
цитирайБлагодаря ти, Чакащ! Старая се!
Бъди щастлив!
цитирайБъди щастлив!
ще си го препрочитаме...
Поздрави, Лили!
цитирайПоздрави, Лили!
Благодаря ти, razkazvachka!
Пиша, много скоро ще е тук продължението!
Приятна и вълшебна вечер!
цитирайПиша, много скоро ще е тук продължението!
Приятна и вълшебна вечер!
" Човек с висок и силен дух, способен да увлича всеки във вихъра на своето въодушевление."
...предадена чрез твоята изящна словесност.
Стартът е много силен и обещаващ вълнуваща фабула !
Поздравявам те за страхотния замисъл и пожелавам успех!
цитирай...предадена чрез твоята изящна словесност.
Стартът е много силен и обещаващ вълнуваща фабула !
Поздравявам те за страхотния замисъл и пожелавам успех!
Мила Люба, благодаря ти!
Без твоята помощ нямаше да успея! Искрено се надявам продължението да ти хареса.
Почти съм готова и ще е в твоя чест!
цитирайБез твоята помощ нямаше да успея! Искрено се надявам продължението да ти хареса.
Почти съм готова и ще е в твоя чест!
че ще е репортаж от Рим, но май ще е репортаж от миналото на една човешка загадка.
Обичам да мисля с теб. Имам три варианта. Чакам да разбера дали съм познала поне малко.
цитирайОбичам да мисля с теб. Имам три варианта. Чакам да разбера дали съм познала поне малко.
Мила Руми, благодаря ти! Малко провокация никога не е излишна, нали?
Убедена съм, че познавайки ме ще отгатнеш продължението, което ще е тук много скоро.
Прекрасна петъчна вечер!
цитирайУбедена съм, че познавайки ме ще отгатнеш продължението, което ще е тук много скоро.
Прекрасна петъчна вечер!
Поздрави от Родопите!
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=WreMfydr10g
За теб, Васко! И благодаря!
цитирайЗа теб, Васко! И благодаря!
Преди известно време си помислих, че вече си се отказа да пишеш разкази.
Но, с този ме опроверга и то прекрасно! Вълнуващ, грабващ и ...ще прочета продължението с удоволствие.
цитирайНо, с този ме опроверга и то прекрасно! Вълнуващ, грабващ и ...ще прочета продължението с удоволствие.
Алекс, пиша когато имам какво да кажа. Не съм творец професионалист и думите не винаги идват. Но се надявам с този разказ да съм успяла.
цитирайРадвам се, че си тук и съм заинтригувана от написаното. Отивам да видя продължението :))).......
цитирайБлагодаря ти, мила Ива!
Продължението те очаква!
цитирайПродължението те очаква!
27.
анонимен -
Sadboven Pazel
20.02.2011 18:37
20.02.2011 18:37
Prekrasno!
Avtorkata e mnogo blizo do istinata?!Mnogo molja da namerim nachin da se svarjam.Razbira se ,ako imate jelanie.Mislja,che moga da vi zapoznaja s fakti,koito da provokirat fantazijata vi -za nivi tvorenija.Blagodarja! Uspeh-ot vse sarze!
цитирайAvtorkata e mnogo blizo do istinata?!Mnogo molja da namerim nachin da se svarjam.Razbira se ,ako imate jelanie.Mislja,che moga da vi zapoznaja s fakti,koito da provokirat fantazijata vi -za nivi tvorenija.Blagodarja! Uspeh-ot vse sarze!
Благодаря Ви, за мен ще е удоволствие и чест!
Ако все още не сте се отказал(а), заради отсъствието ми, ето Ви и-мейл:
cvetnicalili@abv.bg
Ще очаквам писмото ви. Благодаря!
цитирайАко все още не сте се отказал(а), заради отсъствието ми, ето Ви и-мейл:
cvetnicalili@abv.bg
Ще очаквам писмото ви. Благодаря!
Търсене
Блогрол
1. Кръстова гора.
2. Хуморът и е заразителен.Надето!
3. Слушам с наслада!Santiment
4. Опознайте България с Иво
5. Забавлявайте с Вихра!
6. Чувствената поезия на Евчето.
7. Любимият ми сайт
8. Един вълшебен свят sphinx!
9. Още един любим сайт
10. Джулия,сърцато момиче!
11. Да обиколим света!
12. Изненадата от Ива
13. Изненадата на Стефи
14. Родопите
15. Таланливо момиче
16. Разгледайте!
2. Хуморът и е заразителен.Надето!
3. Слушам с наслада!Santiment
4. Опознайте България с Иво
5. Забавлявайте с Вихра!
6. Чувствената поезия на Евчето.
7. Любимият ми сайт
8. Един вълшебен свят sphinx!
9. Още един любим сайт
10. Джулия,сърцато момиче!
11. Да обиколим света!
12. Изненадата от Ива
13. Изненадата на Стефи
14. Родопите
15. Таланливо момиче
16. Разгледайте!