Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2010 10:07 - Съдбовен пъзел - ІІІ
Автор: cvetnica Категория: Тя и той   
Прочетен: 10004 Коментари: 22 Гласове:
28


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
        "Паток, м.... му...Кой Бог ми причини това?! Ама това копеле...Ох, как ги мразя тези лустросани и възпитани мачовци!"
          В следващата секунда образът на Ник изплува пред очите й, стоеше рамо до рамо с този непознат...усмихваха се...и коленете й омекнаха. Успя да се хване за първата облегалка, отпусна се на фотьойла...
   "Пресвета майко, Богородице! - чак сега умът й заработи трескаво-превъзбуден.
Обърна се, за да го потърси сред хората, но не го забеляза.    "Ростовцев?! Господи!"- върна се в мига, когато й каза името си...Не може да бъде! Роднина някакъв или случайно казано име?! Неееее! Картината заради, която беше тук..."Дивите цветя"...Николай Ростовцев?! Ники?! Обятията на мъжа...приликата...ръцете му...очите...белега на брадичката...
"Полудявам ли?!"
              Цялата информация я връхлетя, изкара въздуха от гърдите й. Пред очите й всичко се преплете като дяволска паяжина, мислите й полудяха...
"Махам се!"
Стана, пое дълбоко въздух и побягна към изхода. Метна се в първото такси, което успя да спре...
Трескаво отвори входната врата...
"Боже, Ники?!" Сети се, че той ще бъде у приятел тази вечер...снимката му...От там я гледаха тъмно сините очи на непознатия...Тя се свлече на пода в чудато вцепенение...изнизаха се часове..."Дали така боли наистина или се лъжа?"
Успя да се добере до леглото. Седеше тиха и кротка погълната от божествения плач на един лишен от зрение талантлив мъж, плач превърнат в песен...Слушаше Бочели...
Очите й се напълниха със сълзи, тялото й се разтресе...И тя даде воля на стаяваните през годините, горчилка, обидите, борбите...Самочувствието на преуспяла, материално обезпечена, добре образована се изпари...
"Коя съм аз? Какво искам? Защо не съм истински щастлива?"
Върна се назад в годините и си спомни как плака в онзи ужасен ноември. Светът се сгромоляса за нея, а все още беше 22 годишна замечтана девойка, когато...

              Потъна в тежък сън, все едно че някой дръпна мрачните завеси пред нея и пак се отзова в кошмара си отпреди 20 години...От безмерните сенки на спомените изкочи мъж, насилва я, пребива я...изхвърля я на бунището...Коварство и жестокост...и за частица от секундата, преди да чуе собствения си умоляващ вик...сигурно беше изкрещяла, цялото й тяло се тресеше неудържимо на леглото.
Седна, дишаше на пресекулки, треперенето бавно отслабваше, кръвта престана да блъска по слепоочията...
             Стана, облече халата, направи си голяма чаша кафе, седна пред компютъра. Бързо намери името на човека, който организира аукциона, телефона...започна да набира цифрите...и в миг се спря.
"Боже, още е рано!"
             Преди 20 години, когато сънува същият кошмар, взе решение да завърши магистратура, да си намери работа, да роди и отгледа дете сама. Въпреки трудностите, успя да се справи с всичко.
Но, сега явно е дошъл момента на тази истина. Искаше да разбере повече за този мъж, да му се извини ако трябва, да се опита да научи...
"Момент, къде е? Къде е проклетото листче?! Църква! Искам да отида на църква, но тук са католици! Голяма работа, все е Бог!"


             Кардинал Томас Каренца стана рано тази сутрин, събуди се внезапно с чувството, че нещо ще се случи. Интересно, работа нямаше. Срещите му бяха насрочени за утре, но това чувство...
"Ще си кажа молитвата в храма...ще поседя с требника пред Всевишния, ще го помоля за мир по света, да даде хляб на гладните, покрив на бездомните, прошка за грешниците, милост за праведните. Работата на свещеника е тежък кръст."

               Тиха, нежна музика. Пукот на свещите. Лек здрач. Статуите на светците стоят притихнали. Красивите витражи на прозорците улавяха по някой палав лъч, оцветяваха го в жълто или синьо и го пращаха обратно в храма.
На колене пред Разпятието стоеше мъж. Главата му се наклони в смирена молитва. Поизправи се, прекръсти се, целуна изящния кръст, който висеше на гърдите му...пурпурната мантия...белите коси...достолепие...
               Йоанна не знаеше как да се държи в православен храм, камо ли тук, но й трябваше благословията Му.
Подаде се на спонтанния си порив, попита случайно срещната възрастна жена да я опъти към църква.
- На близо е св.апостоли Петър и Павел.
"Все ми е тая за светите ви апостоли, трябва ми Бог!"
              Стоеше, оглеждаше се, мястото й хареса, но се смущаваше. В миналото си позволяваше да Му говори все едно е срещу нея, да задава въпросите, чийто отговори търсеше. Едничкото й смирение беше, когато Го молеше да закриля и пази Ники. Палеше свещите и бързешком излизаше.
- Какви горестни грижи тежат на сърцето ти, че толкова рано   търсиш Бога?
Тя се сепна. Свещеникът стоеше на няколко крачки от нея и прехвърляше броеницата си.
- Отче, извини ме. Аз съм християнка, но не като...
- Всички сме християни.
- Искам благословията ти!
- Бог да те благослови, момиче!
- Благодаря ти, ще тръгвам!
- Не искаш ли да поговорим?
- Не, не само ще изгубиш времето си с мен, а и не искам да се натрапвам.
- Да опитаме!
- Започвам едно търсене. винаги, когато започвам нещо ново ходех на църква в моята страна, ама сега като не съм там...
- Вярваш ли в твоя Бог? Или просто по навик се отбиваш в храма?
 Тя се замисли, не знаеше какво да му отговори.
- Ще ти прозвучи дръзко, а и не му е мястото.
- Разбрах, загубила си вярата.
- Не, не е това. Дълго е за обяснение, а бързам. Знаеш, май трябва да започна нов живот.
- И какво му е лошо на стария?
- Не се харесвам, монсеньор!
- Та ти си толкова красива, изглеждаш мила!
- Не, не разбираш! Трябва да променя отношението си към мъжете!
- Това едва ли е толкова трудно.
- За мен, е!
- Защо?
- Така да бъде, явно ще си ми изповедника, но те заклевам нито дума на никого!
- Такава е Божията воля! Тайната ти ще бъде на сигурно място при мен.
               Йоанна му разказа целия си живот. Не спести нищо. Винаги се чувстваше много по-уверена, когато чуваше гласа си. Така проблемите изглеждаха лесно решими.
- Бог да те благослови, момиче! За първи път чувам такова нещо, от сърце ти пожелавам успех! Накарай ме да се гордея с теб! Много здраве на родината ти, наскоро бях там. И се обаждай...
...следва...

image


Тагове:   пъзел,   ІІІ,


Гласувай:
28



Предишен постинг

1. karambol5 - Невероятно интригуваща история :) ...
16.12.2010 10:12
Невероятно интригуваща история :) Харесва ми ,желанието и да се промени .....колкото и трудно да е това .
цитирай
2. martito - Така. . . . а на нас, Лили, кога ще &...
16.12.2010 10:52
Така.... а на нас, Лили, кога ще "изповядаш" историята на героинята?:))
цитирай
3. cvetnica - 1. karambol5 - Невероятно интригуваща история :)
16.12.2010 10:57
Благодаря ти, Ангел-Михаил!
Няма избор този път, длъжна е да се промени!
цитирай
4. cvetnica - 2. martito - Така. . . . а на нас, Лили, кога ще ...
16.12.2010 10:58
Наденце, "изповядването" на историята в следващото продължение...
Благодаря ти, миличка!
цитирай
5. анонимен - Чакащ
16.12.2010 11:32
Ей, дочаках!
Продължението е страхотно! Ще се радвам и за следващото.
С признание, че ми допадна. Дълго се опитвах да разбера на къде ще "кривнеш" в историята, но не съм познал. Изненадата си я бива.))))
Поздрави!
цитирай
6. kasnaprolet9999 - Интригуващ и добре написан разказ, ...
16.12.2010 11:32
Интригуващ и добре написан разказ, прочетох и предишните, това част от книга ли е, сега ли я пишеш или това вече е направено?
цитирай
7. анонимен - Забързаната
16.12.2010 11:40
Лили, най-после!
Отиде, че се не видя в онзи север! Явно си имаш доста работа, щом ни остави толкова да чакаме, но си заслужаваше.
Тази твоя Йоанна била много дръпната, бе! Гледай я ти! Хич не мисля, че се е смирила в храма. Дали ще се промени?! И в това не ми се вярва, те - к.....е си остават к...и!
Хайде със здраве и пиши по-бързо ей!
цитирай
8. cvetnica - 5. анонимен - Чакащ
16.12.2010 11:58
Благодаря ти, Чакащ!
С извинение за забавянето, но задачките ми са доста напоследък.
Надявам се да се справя и с разказа!
цитирай
9. cvetnica - 6. kasnaprolet9999 - Интригуващ и добре написан разказ...
16.12.2010 12:00
Благодаря ти, Неви!
Това е разказ, който пиша когато дойдат думите. Старая се да разпределям времето, но трудно ми се удава.
Бъди щастлива в навечерието на тези прекрасни празници!
цитирай
10. cvetnica - 7. анонимен - Забързаната ...
16.12.2010 12:04
Нат, благодаря ти!
Старая се! Но, все пак защо не и дадеш мъничък шанс? Все пак обстоятелствата са различни от ежедневието й. Този пъзел, който нарежда съдбата й е непознат за нея. Срещата с Антоний Ростовцев я прави несигурна, но тя е силна, макар и дръпната, както казваш.
цитирай
11. razkazvachka - В търсене на бога -
16.12.2010 12:28
винаги, когато го търсим, той е там, където го търсим -
много силно внушение:)))
цитирай
12. cvetnica - 11. razkazvachka - В търсене на бога ...
16.12.2010 12:37
Благодаря ти, вълшебнице!
Твърдо вярвам, че това е пътя. Зная, че винаги, когато имам нужда Той чува молитвите ми!
цитирай
13. cornflower - Когато
16.12.2010 12:56
всички пътища се затворят, стигаме до Бога.
И твоята героиня дълго време си ги е затваряла сама...
Ще прогледне!
цитирай
14. cvetnica - 13. cornflower - Когато ...
16.12.2010 14:44
Благодаря ти, мила Люба!
Бог ни е дал голяма свобода, но и отговорност! Мисля си, че всеки има нещо драснато на челото, когато се е раждал, но за всичко останало се бори сам.
Всяко страдание го следва възнаграждение, животът е синосуида и колкото да е резтеглена, винаги се устремява нагоре!

“А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тия, които Го търсят.” Евреи 11:6
цитирай
15. samuraj - Лили,
17.12.2010 07:31
Въздействащо!!!
Избрала си подходящ момент да публикуваш точно това продължение, срещу тези светли празници. Време, когато трябва да се замислим какво правим с живота си.
Йоанна ще се вразуми, убеден съм. Колкото и да не й се иска да излезе от своята си пътечка, ще разбере, че съществуват и Човеци!
цитирай
16. cvetnica - 15. samuraj - Лили,
17.12.2010 07:37
Благодаря ти, Алекс!
Бих искала да си прав! Проглеждането е труден процес за всеки, който се е вторачил в материалния си успех. Все пак да не забравяме, че тя има други важности, за които се е борила. Да бъде добра християнка не е първата й грижа.
Но...ще видим!
цитирай
17. compassion - Бог
18.12.2010 13:36
Понякога е достатъчно да изприкажеш болката си, или да си мислиш, че не си сам и може да дойде помощ "от горе" и да се надяваш да стане чудо, но никой не е успял да се изпълни с божията благодат без вяра.
цитирай
18. ivana59 - Честито Рождество Христово!
26.12.2010 20:49
Здраве, обич и светлина за теб и хората, които обичаш!

А историята се заплита интригуващо. Ще чакаме.
цитирай
19. vladun - Много хубаво пишеш!
17.03.2011 19:41
Това, че прочете и коментира стиховете ми приемам като мил комплимент!
Благодаря ти! Ще чета и аз!:)
цитирай
20. cvetnica - . ivana59 - Честито Рождество Христово!
18.03.2011 10:10
Мила, Ваня!
Само празнично настроение за теб!
Благодаря ти!
цитирай
21. cvetnica - vladun - Много хубаво пишеш!
18.03.2011 10:10
Благодаря ти, Влади!
цитирай
22. cvetnica - compassion - Бог
18.03.2011 10:12
Както винаги си много права, Руми!
Благодаря ти!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cvetnica
Категория: Други
Прочетен: 946675
Постинги: 127
Коментари: 2477
Гласове: 11273
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031