Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2009 12:57 - В малко, добре поддържано кътче...
Автор: cvetnica Категория: Други   
Прочетен: 955 Коментари: 3 Гласове:
3

Последна промяна: 22.03.2010 11:22


             В малко, добре поддържано кътче на тази разкошна градина имаше уакир. Там беше кацнала една впечатляваща птица - сокол орко. Светло кафяв, с ръждиви оттенъци. Оперението около човката му приличаше на мустаци. Само почит и уважение, не бяха достатъчни, за да опитомиш и да създадеш силна връзка с тези птици.
Трябва ти издържливост, сила и търпение, за да станете едно цяло. А, птицата ти отговаряше с преданност и послушание.
            Алекс започна да му говори тихо и нежно, докато откачаше ремъците му от уакира. Прехвърли го на ръкавицата си, свали му ал бурго /качулката/, каза му името на Султан. Преди една година Хор го откри и върна обратно при една гъста мъгла, когато почиваха в Швейцария.
Сакралният вик - Ялла и...Хор излетя! 
Със заострените си криле и клиновидна опашка, невероятната си маневренност, той бързо набра височина. Секунди му бяха нужни, за да се ориентира.
            Емилия забеляза птицата. Сокол?! Май да! Той пък от къде се взе? Беше красавец с този размах на крилете! Летеше грациозно, умело използваше въздушното течение. Тя харесваше тези птици! Толкова пъти им се наслаждаваше, като беше на разходка из нейната планина.
Но този - беше съвършен! "Какво прави?"
            Замря в горна мъртва точка и се стрелна към тях! Тя инстинктивно вдигна ръце, за да се предпази. Но птицата дори не я удостои с внимание. Кацна до сами главата на кучето, леко го клъвна по червеният му влажен нос и пак излетя с онзи характерен плясък на крилете и лекия писък на победител!
            Султан скочи и хукна подире му. Уникален спектакъл!

             Ако някой и беше разказал всичко това,тя нямаше да му повярва!
"Какво става, за Бога  в този Тунис?!" Знаеше, че е място, различно от нейния свят, очакваше да бъде интересно и забавно, но...толкова много впечатления за два дни?!
            Докато се съвземе от изненадата, от кучето и сокола нямаше и следа. Човек би си помислил, че е било мираж!
Ще разкаже на Джамила след обяд. Бяха се уговорили, че ако е добре, с нейният брат Амал ще отидат с рикшата му до пазарището. Реши да си тръгва, за да успее да пристигне на време. Докато вървеше бавно, пред очите й беше това невероятно преживяване.
           Дорде нахока Султан за поведението му, да сложи ал бургото на Хор, да го привърже отново на мястото му и да го почерпи с любимия му дропс, Алекс се съвзе от изненадващата случка. Едва успя да вземе душ, заради внезапното си морско приключение и телефонът му звънна. Беше Илай.
- Еркек чоджук, идвам към теб. Имам новини! И...затвори.
Реши да му позвъни, защото по път срещна Емилия.Тя не го забеляза, стареца седеше на задната седалка на колата.
           Слезе доста чевръсто за възрастта си, броеницата му издрънча на вратата преди да я затвори.
- Здравей, Илай! Добре дошъл! Много бързо ти домъчня за мен?
- Аллах да те благослови, Алекс! Какво ще ме почерпиш в този жарък ден?
- Чай или сокове! Хей, нали е Рамазан, каква черпня преди залез слънце?
- То си е за отвън! За пред хората!
- Ами твоят Аллах е навсякъде, няма ли да те види? Не събираш ли грехове, а справедливото му наказание, как ще избегнеш?
- Той е Велик и Всемилостив! Ще му кажа една молитва и ще ми прости, а и да не ми прости - голяма работа! Аз и без друго ще съм в Джендема. А и случаят си заслужава да ме черпиш една изпотена биричка!
- Какво пък толкова е станало, че ти се е препила бира преди обяд?
            Тези незлобливи тяхни закачки! Но Алекс знаеше, че за да се появи Илай в това време на деня, да си зареже работилницата - неговата светая светих, ставаше дума за нещо наистина важно.
"Ще си каже, хитреца му с хитрец! Не е проблем за разрешаване, защото стареца сияеше. Беше доволен от нещо."
            Друг път Илай дълго мълчеше преди да заговори. Обмисляше по триста пъти как да го подхване, за да извлече максимума ефект, когато искаше да го впечатли или заинтригува за нещо. Сега започна директно.
- Поразпитах тук там...това означаваше, че е разчитал на Латиф Ад-Дулкан - тежката му артилерия за набавяне на информация.
- И разбрах следното. Емилия е българка. Семейна драма, продължила дълго - две години. Наскоро се е развела по техните закони. Има двама сина - единият е в Щатите, а другият някъде по Кара дениз.Те още не знаят. Онзи хаярсъзин - мъжа й...да не ти разправям. А, да не забравя има внук. Много читава женица, да знаеш! Работила е, чакай да се сетя! Не, няма да мога - труден занаят някакъв! Но...бедна за моя вкус! За теб - не знам! А, иначе, честна и почтенна, смела и с характер! Нейните хора много я обичат! И още нещо, утре има рожден ден!
               Алекс вдигна ръката си, за да накара Илай да замълчи. Старецът го изненада с поведението си. Той никога не си е позволявал да му се меси в живота, да любопитства или да натрапва присъствието си. Беше много деликатен във всичко. И този телеграфичен стил...
Единственото нещо, което му звънна като камбана - че е свободна! За това му ухаеше на сълзи!
- И още нещо - след обяд ще ходи на пазарището.
              Старецът беше надминал себе си! Алекс стана и му целуна ръка.Това се случваше за първи път, от както се познаваха. Нямаше нужда да си казват каквото и да било повече!
- О, щях да забравя! Много е умна, така че внимавай!
Алекс, запомни от мен, сине! Щастието е най-изискания парфюм, но е в самите нас! И от нас зависи дали ще го изживеем красиво! Ти отдавна имаш свободата на душата си, отивай да й подариш усмивката си! Смелият, прияятелю умира веднъж, а страхливеца цял живот! Така, че действай, стига си се крил! Може да е любовта на живота ти, но няма как да разбереш, ако не я сграбчиш! Ти си неустоимо привлекателен и вълнуващ мъж, няма жена, която би ти устояла...
    



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Птиците са точно такива!
26.01.2009 18:00
Зашеметяващо въображение!Не съм ги виждал да правят такова нещо!Наистина си добра!
цитирай
2. priqtel12 - Страшно много ми хареса тази мисъл:
30.01.2010 21:45
"Щастието е най-изискания парфюм,но е в самите нас!И от нас зависи дали ще го изживеем красиво!"
Поздрави!
цитирай
3. cvetnica - Прав е Илай!
31.01.2010 11:14
Колко назад във времето ме върна!
Благодаря ти!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: cvetnica
Категория: Други
Прочетен: 693864
Постинги: 127
Коментари: 2477
Гласове: 11273
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31