Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.05.2009 17:29 - Късметът е странно нещо
Автор: cvetnica Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3437 Коментари: 11 Гласове:
2

Последна промяна: 15.06.2010 10:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
      Сияен, прекрасен майски ден! Ослепителен огнен слънчев диск, сред стремително бягащи пухкави бели, разкъсани облачета. Блеснала, огледална, спокойна морска шир.
      Гумите на мотора свистяха приятно при допира си със затоплещият се асфалт. Вятърът и течението от скоростта оказваше съпротива, но Ямахата, все едно се гмурваше в омарата. Мотористът се наслаждаваше на свободата, времето и красотата, през която минаваше. Искаше да разпусне от трудната седмица.Трябваше да се пребори с кризата, която бавно и безпощадно преследваше и този бранш. "Ще се справи! С какво ли не успя,че с нея ли?!Реши да излезе извън града, до любимото си място по крайбрежието.
Високите скали, плясъка от разбиващите се вълни, безбройните капчици, разпръскващи се наоколо, огрени от слънцето, създаващи илюзията за пъстроцветни фойерверки! Божествена красота!

     Плачеше, така както никога не беше го правил. Болезнено. Стоновете разтърсваха душата му. Умът му бушуваше, а тялото му се гърчеше. Дойде тук, за да се освободи от болката и загубата. Безкрайни две години...Трябваше да продължи напред. Искаше да не полудява от мъка. Горчивите  сълзи се търкаляха неконтролируеми по бузите му. Погледна за последен път халките им и ги хвърли във водата...
"Сбогом, мила. Наистина сбогом! Почивай в мир!"-отрониха се от гърдите с последният му стон.
Борис стана, отърси се от пясъка и камъчетата. Нахлупи шапката и...онемя от гледката.
На високата скала някой се заиграваше с мотора си. На съвсем малкото място въртеше машината и вдигаше облачета прах с мръсна газ, сякаш танцуваше в стремителен вихър, напук на риска! Спря великолепното возило, изключи двигателя, вдигна го на степенката. Червено, черно, бяла щуротия! Повдигна каската и от нея сякаш се изсипаха руси, свилени, омагьосващи къдрици!
"Ха, та това е жена! Луда! Адреналинова лудетина!"
Тя свали сребристото яке, затвори очи и...се остави на вятъра да я гали. Поредната морска вълна се разби, милиони пръски се оцветиха от слънцето...
Гледаше и не можеше да повярва! Мираж? Илюзия?Неееее...реална е!
Разкърши раменете си, седна на брега и се загледа в морския безкрай.
"Кое ли е това необикновенно създание?! Ще отида да я поздравя."
- Извинете, видях Ви преди малко какво направихте с мотора си. Искам да Ви кажа, че много рискувахте!
О, но Вие сте...
- Добър ден, младежо! Благодаря. Какво? Защо сте изненадан? Ха-ха, вероятно възрастта ми - разбирам. Леко сте разочарован!
- Госпожо, извинете смущението ми, не предположих...От далеч приличате на младо момиче, а и мотора...
- Стига де, какво ми има на годините?
- Нищо, нищо. Не се представих. Приятно ми е Борис.
- Деница. Е, ако искаш сядай и разказвай! Давай да помагам, ако мога.
- Защо реши, че имам какво да ти разкажа?
- Защото си плакал, защото си тъжен. Даже и изненадата не е изтрила страданието от лицето ти. Хайде, разкажи. Все едно ме няма, но все пак като пред изповедник. Сподели, та ти си, така като те гледам горе долу като синовете ми.
         Борис се отпусна. Какво пък...може и да ми олекне.
Започна разказа си от щастливите им мигове. После решението да се оженят. Красивите четири преживяни години, после тази ужасна диагноза...Болниците, лекарите, операцията, мъките и страданията...Каза й защо беше дошъл тук - любимото им място, за да се опита да се сбогува...Когато свърши, се почувства различно - лек и много спокоен.
- Чуй ме, Боби! Разбирам тихият ти страдалчески подвиг. Вие сте се обичали. Било е споделено, една душа, едно сърце, един ритъм, един пулс. Остави това нежно цвете да почива в мир. Приеми, че Бог е имал по-голяма нужда от нея, за да окраси Райската му градина. Това е стара песен,з нам с много тъжни ноти.
    Тя го хвана нежно за ръката.
- Знам, че ако продължаваш да гледаш назад и да живееш в миналото, ще пропуснеш живота си, а си толкова млад!Убедена съм, че добрата съдба винаги дава втори шанс. И ти, момчето ми рискуваш да пропуснеш най-бляскавата възможност да мине покрай теб, без да я забележиш. Ще имаш изобилие от прекрасности, които обичаш! Още по-нежна и споделена любов! Някъде, млади приятелю те чакат две изгарящи зеници! Стани отново господар на живота си и я намери, за да завладееш сърцето й! Един спомен избледнява, когато друг по-прекрасен и невероятно изживян застане до него. Възможно е да ти звуча еретично дори, но това е живота! А, май ти е време и да имаш рожби, не мислиш ли?
Сега, запали една цигара и се успокой. Наслади се на гледката. И ако решиш, ще те черпя една бира.
- Ти?!
- Спокойно - безалкохолна е!
- Късметът е странно нещо! Не мислиш ли?
- Зависи. Какво имаш предвид?
- Ти си моята фея! Благодаря ти, благодаря ти...
- Хей, че аз не хвръча наоколо с бели ангелски крилца!
- Не ме разбираш. Никой не е разговарял така с мен. Никой не ми е казвал толкова много, с толкова малко думи. Права си!
- Аз, винаги съм права, Боби! И ако вече си свършил с благодарностите, качай се зад мен да те откарам към новия ти живот!
В света, където се сбъдват и най-дръзките мечти, напук на трудностите!
Бъди щастлив, Боби!


Тагове:   късмет,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - От Алекс
04.05.2009 17:58
Отново в десятката!Страхотен разказ!И много разтърсващ!
Благодаря ти.
цитирай
2. cvetnica -
04.05.2009 18:00
Аз,благодаря за ласкавата отценка,Алекс.
Заповядай отново!
Беше ми приятно.
цитирай
3. ianichka - Най - искрени поздравления
04.05.2009 22:46
Както винаги си права, каквото и да става живота продължава и ние трябва да гребем от него с пълни шепи....
цитирай
4. cvetnica - Благодаря!Може би мъдрост, може би ...
04.05.2009 22:54
Благодаря!Може би мъдрост,може би опит!Знам ли?!
цитирай
5. boristodorov56 - И от мен - късмет!
05.05.2009 08:22
И от мен - късмет!
цитирай
6. cvetnica - Благодаря, Борис! Нека е за вс...
05.05.2009 09:14
Благодаря,Борис!
Нека е за всички!
цитирай
7. flashpoint - ...
05.05.2009 12:39
"-Знам,че ако продължаваш да гледаш назад и да живееш в миналото,ще пропуснеш живота си"

-послание,което напълно споделям.
цитирай
8. cvetnica - Благодаря ти flashpoit
05.05.2009 13:58
Важно е всеки от нас да го разбере.Там са само поуките.
цитирай
9. анонимен - Прекрасен разказ!
09.05.2009 00:54
Прочетох с удоволствие и на един дъх!
Поздрави!
цитирай
10. priqtel12 - Хубаво е
30.01.2010 23:17
за срещнеш своята фея точно в подходящия моменг, за да вземе от болката ти и ти покаже пътя....
цитирай
11. cvetnica - Всеки човек, среща такава фея в н...
31.01.2010 11:28
Всеки човек, среща такава фея в най-трудният си момент!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: cvetnica
Категория: Други
Прочетен: 634868
Постинги: 127
Коментари: 2477
Гласове: 11271
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930