"Е, хайде, приеми това, от към добрата му страна !Ще си лежиш в безвремие, ще четеш, ще наблюдаваш морето от терасата..."
             Бяха и оставили чифт патерици.
"Дали да опита? Ставай, ти си смела, ще се справиш и с тях!"
От първом неумело и несигурно, но с всяка куца крачка налучка правилният начин да ходи.
"Ами, да празнувам тогава!" Успя с усилие да пренесе на масичката на терасата чаша. Имаше мартини в хладилника, беше си го донесла, нали тук не пият. Рамазан е. Имаше и плодове, след малко ще донесат и вечерята. Настани се, сипа си.
"Е, наздраве, миличка! За новият ти проблем!"
Загледа се. Истински безкрай е това море! Вода, до където ти стигат очите. Къде свършва морето, къде започва небето...
Започна да се спуска онази перлена мъглица...
"Виж ти! И тук си имат опалов час! Красота!"
От някъде се чу звук на тарамбука и маракаси! И...пушечен изтрел!
Вече постите свършиха. Могат да се хранят. Моллата запя от минарето на близката джамия.
  Чуждо! Непознато! Но, интересно, ново!
"Тоя, май е млад, има хубав глас и пее сърцато."
           Звездите започнаха да се забелязват. Заблестяха, заискряха! Едри като елмази!
 На вратата се почука. Вероятно вечерята. Сега се усети,че цял ден не беше хапвала нищо.
Камериерката буташе количката, заредена с най-различни вкусотии. Замириса и приятно. На гозби, но с екзотични подправки. Имаше салати, кус-кус с някакъв лют сос, агнешко задушено, два вида риба и много сладкиши. Вода и сокове.
Вечеря бавно, опитваше от всичко, макар да не възприемаше всичките аромати...
           Алекс не можеше да си намери място от безпокойство.
"Какво му ставаше?! Та тя е само една непозната! Нали изпрати Салим да й помогне!"
Обажда се два пъти до хотела, за да попита дали са се погрижили за нея. После още два пъти, за да разбере дали е добре.
"Какво е това поведение от теб?!" питаше се за кой ли път.
Дори не успя да види лицето й, в същият миг тя падна, но...тези руси, развени от ветреца коси, тази осанка на кралица!
Уж беше обикновенна, а в същност трогателно сама, беззащитна и някак тъжна.
"Емилия! От къде ли е? Какво прави тук сама? Нещастна ли е? Защо обсеби мислите, съзнанието му? По дяволите!"
Ходеше напред назад! Чувстваше се като звяр в клетка! Пушеше пурата с такова настървение, сякаш искаше да изтръгне и последната й ароматна въздишка!
"Защо е непрекъснато пред очите му? Малка, крехка, нежна, естествена, непорочна, неподправена, изящна!
Мъж на неговите години! Преминал през какво ли не! Отстранил от пътя си такива финансови акули, петролни шейхове..."
Алекс беше безмилостен, безпощаден към хитрите лисици. Не пестеше силите си, когато искаше да ги постави на мястото им. Имаше хладен, пресметлив ум, неограничени възможности. Знаеше, беше убеден, че можеш да бъдеш и почтен в големият бизнес. Можеш да успееш без да лъжеш, без да разчиташ на измами. Стоеше срещу тях със спокойствието на змия, която сменя старата си кожа.
"Ще отида да се разведря малко с моторницата"!