Голяма веранда, обвита в зеленина. До масата стоеше мъж. Пиеше чай и четеше вестник. Възрастта му не можеше да се определи 50 - 60. Лицето му покрито с побеляла добре поддържана брада, челото му набраздено, сякаш беше преживял всички световни грижи. Очите му някак тъжни. Леко приведени рамене, дали от тежеста на житейският му път? Но ръцете му финни и деликатни, макар и леко загрубели. Вдигна поглед от вестника и се загледа към брега. Видя я. Преди миг там нямаше никого, кой ли би тръгнал на разходка под палещите лъчи на слънцето? Не можеше да откъсне очи. Тя изглеждаше като малка порцеланова статуетка!
      Бризът грабна шапката и разпиля русите й коси. Прекрасна е! Кое ли е това нежно създание? Беше свикнал да наблюдава жените, минаващи покрай вилата му. Но...такава грация и непренудено поведение!? Жената излъчваше финес, имаше класа! Изглеждаше различна, не се вписваше в множеството.
      "Защо ли е сама?" - взе бинокъла заинтригуван. Намести лещите, приближи образа. "Какво по дяволите прави? Затича се подир шапката си. Внимавай, русокоске, там има камъни, ще се спънеш...Хоп - падна! Нарани ли се?"
Извика през рамо на Салим, даде разпореждане да побърза и да й помогне.
"Какво ми става?! Какво ме интересува, тя ще се справи..."
       Салим пристигна точно на време, когато Еми се чудеше как да преудолее внезапната болка.
"Как можа? Заради глупавата шапка !Само това й липсваше!"
- Не сте от тук, нали? Как да Ви помогна?
- Съжалявам! Не.
- Къде сте отседнали?
- В хотел Йовам.
- Наблизо е, ще Ви закарам.
        Помогна й да стане, Еми се облегна на ръката му и закуцука към пътя. Не беше забелязала на идване красивият Бентли, спрян под сянката на голяма метална врата. Потеглиха, хотела беше на минути път.
Салим й помогна да слезе, подвикна на арабски на портиера. Мургавелкото я хвана и му отговори, че ще се погрижи.
- Не ми казахте как се казвате, лейди?
- Емилия, благодаря. А, Вие?
- Салим, госпожо.
- Още веднъж благодаря, Салим!
Той докосна челото и там, където се предполага,че е сърцето. Пожела й бързо възстановяване.
       Извикаха лекар, който установи, че глезенът е навехнат и трябва да почива няколко дни, да прави компреси с лед, да пие обезболяващи, да маже с някакъв мехлем.
Само това й трябваше, сякаш останалото й беше малко! Дано да се оправи до рожденният си ден.
Настаниха я в стаята й, казаха, че може да разчита на обслужване и затвориха вратата.
       Сама! Пак сама, и пак проблем! Преситена е от тях! Няма ли да свършат най-после?

po smelo.

Дързостта е задължителна,за човек,който иска да сбъдне мечтите си!