Лекарят остана доволен след щателният преглед и тя отново се отпусна на шезлонга. Сякаш имаше къде да отиде?!
От тонколоните се разнесе прекрасна музика! Ема се ослуша. След първите акорди - не можеше да повярва! Клайдерман?! Тук в Сахара?! Не може да бъде!
                Мъжки глас каза някакво съобщение. Щяло да има представяне на нови парфюми. В залата до лоби бара.
                Интересно! Дали да отиде? Да, бе! С тези патерици! А, защо не! Ще помоли Джамила да я придружи, нали нямаше да е на работа след обяд. Ще си облече нещо семпло!
                Мила хапна набързо. Беше заинтригувана и впечатлена. Знаеше,че ароматът образува характера и подчертава индивидуалността. Предпочиташе изисканите, стилните парфюми .Подбираше си ги внимателно. Не си падаше по сладникавите и екзотичните, но... Какво? Може и да ме впечатлят !Нямаше други планове за деня!
               Джамила се съгласи да я придружи, беше свикнала с прищевките на гостите, приемаше ги със снисхождение .Но Ема я изненада .Тази жена беше някак, различна. Топла, дружелюбна, чиста, но...тъжна.
Помогна й да се облече бяло костюмче, жакет и панталон.
               Слязоха долу, но преди да завият към залата с парфюмите, Ема погледна към входа на хотела. Нещо я привлече. С помощ, без помощ, добра се до вратата.
              Отвън небрежно паркиран...мотор! Моторите бяха тайната й страст! Обожаваше тези машини, четеше за тях.
              Ямаха - с ритъма на твоето сърце! Нейният любимец! Но това беше друга машина - черен като перла, елегантен със сребърни аксесоари и хромирани части!
               Харли Дейвидсън естествено! Тези тунизийци няма да спрат да я изненадват! Мургавелкото й помогна да слезе по стълбите. Ема не можеше да откъсне очи от него! Красавец! Истински шедьовър - иконата на свободният дух! Преди 5 години отпразнува 100 си рожден ден в Лос Анджелис. Олеле! 1130 кубика, 4 клапи на цилиндрите, 115 к.с. V-Rod! 200 км в час! Истинско бижу!
Кой можеше да предположи, че е роден в барака?! Гениални момчета! На кого ли е?
             Алекс приближи хотела. Както винаги стъпваше бодро, не обичаше да закъснява. Но сега беше припрян, сърцето му го пришпорваше! Взе завоя към стълбите на хотела и ахна от гледката! Свари го неподготвен!
             Емилия стоеше с патериците си, бяла като лебед и се наслаждаваше на...мотор!
Бузите й бяха порозовели, очите блестяха, нямаше и следа от тъгата им. Пристъпяше, оглеждаше машината като познавач. Говореше разпалено на жената до нея. Беше трогателна картина - Харли, нейната непохватност с патериците, развените коси, пламъчето в очите й! Колко е нежна!
За миг му се стори, че извръщайки се го забеляза и побърза да излезе от вцепенението си от изненадата! Изкачи стъпалата на един дъх и се загуби сред множеството.

           Илай Ал-Касим не успяваше да разбере нищо от това, което поиска неговият приятел Алекс. Срещите им бяха приятни, тихи, говореха си за какво ли не. Единствената тема, която избягваха бяха жените. Запознаха се, когато Алекс беше в най-голямото си страдание по Анна. Тази кучка го заряза заради някакъв, вече не помнеше...
"Ихтиар лорум, /остаряваш/ Илай!" Покрай него се научи да пуши пури. Постара се с арабското си спокойствие, умението си да разказва увлекателно, макар и с преувеличение, патилата през дългия си 80 годишен живот. Да му помогне да излезе от депресията. Да го върне в света на живите.
Като му се обади - не можеше да го познае! Трябваше да бърза?!
"Ох, да иска от него скоростта на светлината?!" За това, което се искаше от него си трябваше поне една седмица време, а сега имаше само 3 часа!!!
"Ох, Всемогъщи Аллах, Господа на световете! Мир и благослов за Твоя достоен Пратеник!" Но...не можеше да му откаже. Алекс му помогна ,когато беше на ръба на фалита. Даде му възможност да открие парфюмерийният си магазин в Париж. И да натрие носа на самозванците със синтетичните си аромати!
          Илай беше парфюмерист, занаята наследи от баща си, който му разкри всички тайни в смесването на 5000 миризми. Само Алекс знаеше за новият му шедьовър - Кралица сред розите! Работеше от две години по съставките му. Искаше да го направи съвършен. И успя! Още почиваше в стъкленицата си! Трябваше му време да "узрее". Най-доброто му творение!
Обичаше да се изразява поетично. Като рапсодия, симфония, ноктюрно! Класика, но...и нетрадиционност!
Беше права Коко Шанел -"Парфюмът - той е невидим, но за това незабравим и ненадминат. Той оповестява появата на жената и продължава да напомня за нея, когато си е отишла!"
"Ох, Аллах! Трябва да тръгва."...

ароматно звучене на тиха нощ..
с полъх от узрели плодове...смесени с розовите нюанси от близката цветна алея... :)))

Ще ми позволиш ли да го изпозвам като харатеристика за някой от парфюмите?

може да добавиш и малко звезден прашец... :))))
за блясък...

Непременно!

Не съм чел скоро нещо толкова невероятно красиво!Ти можеш да засенчиш Даниел Стийл!
Дано продължението е още по-хубаво!

Ти си невероятна!Разби ме с този Харли!Давай продължението!

А,то какво било!Дамата,т.е.авторката има мотора!За това го описваш толкова подробно!
Браво,изненада ме!