Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2009 15:40 - Алекс посрещна Елизабет...
Автор: cvetnica Категория: Тя и той   
Прочетен: 598 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 22.03.2010 12:14


            Алекс посрещна Лизи на летището.Тя се хвърли в обятията му. Неговата топла, сигурна прегръдка! И двамата имаха нужда от тази близост. Много време мина от последната им среща, чуваха се почти всеки ден, но не беше същото.
            Докато пътуваха той я остави да му разказва. Беше взела успешно три от петте си изпита, ходила с приятели да празнуват и в едно от заведенията, видяла Анна с онзи... Само й кимнала, без да се заинтересува от нея. Държала се фриволно-като глупачка. Май била пияна...
           Имаше и прекрасни новини! Спечелила конкурс! Избрана е за гостуващ художник за сезона в Сите дез,арт! Три от картините й ще бъдат изложени там. Тези французи! Като ги знаеше какви шовинисти са - отхвърлят всичко чуждо, високомерни, настроени негативно към чужденците! Цяло чудо е, че са я оценили!
- Браво, момичето ми! Ще дойда на откриването. Ще ме поканиш ли?
- Хей, че за къде съм без теб? Искам, искам, искам...
Останалите теми бяха незначителни.
- А, ще вдигнем ли тост тази вечер?
- Разбира се! За теб най-доброто! 
            Салим ги очакваше, сервирал в малкия салон. Той беше любимото й кътче за щастие! Домашно блаженство!
- Сега разказвай ти!
Гледаше го с големите си сини очи - като бездънни езерца.
- Виждаш ми се някак различен - цветен!
           Александър пое дълбоко въздух, загледа се през прозореца и... разказа на един дъх за Емилия. Не спести нищо, даже и терзанията на душата си. Той беше много развълнуван, лицето му се промени, очите му излъчваха огън - буен, жарък, неудържим! Имаше нужда да сподели. Защо ли се чувстваше толкова слаб и уязвим?
- Най-после! Господи, благодаря ти! Ти си изгубил контрол над емоциите си! Любимото ми татенце...
           Лизи се просълзи, скочи, втурна се към него, седна на коленете му, запрегръща го буйно! Радваше се за него! Искаше да е щастлив!
Ако една жена получи възхищението и сърцето му,значи че го е заслужила.
- Как да помогна? Искам аз да бъда добрата ти ористница, че те твоите на са били много щедри...
- Ако можеше всичко в живота да ставаше толкова лесно...
- Ще стане! Ще видиш!
            Тя стана, у нея се пробуди онази трескава буйност на младостта й. Трябва да организира всичко! Сети се как да се сприятели с Ема и как да ги срещне. Но, още е рано. Ще го обмисли добре!
- Намери някой, който да я доведе утре към 10 часа в залива. Останалото остави на мен. Довери ми се! Всичко ще бъде наред!
- Но тя има рожден ден! Вероятно ще празнува!
- Татко, просто е! Към 10! А сутринта искам да пояздим. Тук ли е Фрам?
- И Фрам и Макс-Яфа.
- Договорихме се! До утре!
            Залепна за бузата му с най-пленителната си и звучна целувка.
             Алекс беше купил двойката коне от негова приятелка Ота.Тя ги отглеждаше в Австрия на планински пасбища до третата им година. После упорит осем годишен труд на обучение. Той предпочете тази арабска порода - Шагия, защото бяха чистокръвни. Издържливи, дисциплинирани, със спокоен темперамент. Аристократът при конете. Лек ход, добър нрав, бързо свикваха с обездката. Но си искаха търпението и уважението. Когато му ги докара, наред с документацията, паспорти, потекло, имунизации, Ота му даде и молитвата на коня:
"Аз искам да бъда твой верен приятел, а не роб! Говори ми - винаги ще те разбера! Ще те отнеса, където пожелаеш. Имай ми доверие - така ще избегнеш много опасности!"
Алекс се беше убедил във всяка дума през годините, когато яздеше Макс-Яфа. Той обожаваше конете...
 
            Мили се събуди изведнъж! Сякаш някой я хвана за ръката и прошепна - ставай! Странно, като че за честито!
"Юбилей! Боже, кога минаха тези години? Сякаш вчера беше на 19!"
Повъртя се в леглото, не й се стоеше на едно място, а беше много рано.
           През отворената врата на терасата нахлуваше приятна прохлада, слънцето не беше изгряло все още. Стана, зашляпа боса, глезенът почти не я болеше, чувстваше го все още изтръпнал, но можеше да ходи. Мислейки как да празнува днес излезе. Заоглежда се.
            Лека розова мъглица на хоризонта, палмите притихнали като бледи сенки, още спящи. Само тук там просветваха рекламните неони по сградите. Повърхността на морето, гладка като огледало. Тишина, мир, спокойствие, безвремие... Приятно, леко, почти незабележимо зарево... Слънцето се пробуждаше... Прекрасно е!
             На брега забеляза двама конника. Хей, искаше да им помаха, много сте подранили! Не можеше да определи точно, но май мъж и жена. О, русите коси се развяваха! Да...Конете смолисто черни, кожата им лъскаше. Дълги тънки крака, развени гриви, разпиляни опашки. Излъчваха грация и царственост с елегантните си форми и леки движения. Тя не разбираше от коне,но тези приковаха вниманието й.
             Ездачите ги пришпорваха! Надбягваха се! Май жената се смееше - така поне й се искаше.
О, чудо! Слънцето се показа и ги окъпа в светлината си! Сякаш ги целуваше! Какво правят?
             Някакъв мъж притича в средата на залива, държеше нещо...Приседна на едно коляно и се чуха леки, приятни звуци на тарамбука!
             Конете дойдоха до него и започнаха да го обикалят в кръг! Започнаха да правят пируети! Танцуват?! Ездачите ги вдигнаха на задните им крака, конете заподскачаха, после в такт едновременно тръгнаха един до друг на ляво, обратно на дясно! Това го беше виждала по телевизията. Висша езда - обездка! Конете препуснаха като един, внезапно се завъртяха в кръг, пак препуснаха, пак кръг...
Разделиха се... Достигнаха двата срещуположни края на залива...И...полетяха един срещу друг...Когато се разминаха в ръката на мъжа, вдигната високо горе се белееше голям шал. Беше го свалил от жената!
В лек тръст, след един красив завой обратно, конете се срещнаха отново! Жената се навдигна на стремената, прегърна мъжа и го целуна! Щастливци!
"Благодаря ви за този спектакъл! Бъдете здрави!"
Май възникна спор и двете животни изпръхтяха, ездачите извикаха и ги насочиха...във водата!
Животните бягаха! Милиони пръски около тях, слънцето ги превръщаше в многоцветни фойерверки! След минути не беше и останала следа от тях! Невероятен подарък за днес!
            Мила въздъхна-беше прекрасно,истинска наслада....



Гласувай:
2
0



1. анонимен - Браааавоооооо!Сцената с конете е ...
23.01.2009 16:59
Браааавоооооо!Сцената с конете е зашеметяваща!
Представих си я!
цитирай
2. cvetnica - Благодаря !
24.01.2009 19:26
Много топли думи!Удоволствието е мое!Може да има изненади!Приказката продължава...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: cvetnica
Категория: Други
Прочетен: 643800
Постинги: 127
Коментари: 2477
Гласове: 11271
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031