Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2009 23:36 - Кралицата на розите-продължението...
Автор: cvetnica Категория: Тя и той   
Прочетен: 3752 Коментари: 8 Гласове:
2

Последна промяна: 22.03.2010 12:53


            Пристигнаха в един невероятен пустинен оазис, в центъра му беше опъната огромна шатра. От четирите й страни се спускаха бели завеси, леко полюшвани от появилият се ветрец. В центъра - манеж. Наоколо наредени маси. Запалени факли.
            Мили остана с впечатлението, че се намира на арена. Имаше много хора. Настаниха се с Джамила, Амал, Салим и Елизабет на близо до ринга, на централно място. Сервираха им разхладителни напитки, светлината угасна...
            На манежа се появиха младежи, носещи на главите си делви, в които гореше огън. Зазвучаха тунизийски ритми. Красиви момичета, в невероятни пъстроцветни костюми, млади мъже - танцуваха и пееха. Истинска феерия от светлини и шеметни танци. Хората на пустинята! Грандиозен спектакъл! Сцените, които пресъздаваха се сменяха бързо пред очите на зрителите. Грациозни, темпераментни, сърцати!
            Два изключително красиви коня се впуснаха в бърз галоп около танцуващите. Направиха няколко обиколки на ринга, събраха се в центъра, ездачите ги вдигнаха на задните им крака и заиграха под звуците на музиката! След миг отново в бърз ритъм - обиколка! Развени тунизийски знамена!
           Насочените прожектори, които следваха конете изведнъж угаснаха, музиката внезапно спря.
И...лумнаха многоцветни фойерверки! Заляха със светлината си цялата шатра!
Участниците запяха: Чесит рожден ден, Емилия!
          Сякаш от нищото се появи огромна торта! Присъстващите запалиха 50 свещи и приближиха до масата на Ема. Всички ръкопляскаха и подеха приветствието!
           Тя се стъписа! Не знаеше какво да прави, как да се държи! Лизи я хвана за лакътя, подкани я да стане. Ездачите скочиха чевръсто от конете, направиха салта по периферията на манежа, стигнаха до Ема, грабнаха я и я изправиха до тях.
           От някъде се появи висок, добре облечен мъж с бяла брада, носеше само една роза! Приближи, качи се на ринга, целуна ръка на Мили, погледна я и прошепна:
- Липсващата роза, Емилия! Бъдете благословенна!
Бурни аплодисменти! Те, двамата изглеждаха невероятно!
Музиката внезапно се смени. Зазвуча валс!
- Позволете ми, да Ви поканя!
          Алекс скочи, хвана я през талията и я свали, сякаш държеше скъпоценност!
          Ема не можеше да повярва, че всичко се случваше с нея! Гледаше изумена! От начало смутена и плаха...се отпусна в прегръдката на този непознат! Кой е той? От къде се взе?
Мислите й бяха хаотични рояци...Но той танцуваше великолепно, постепенно и много умело я водеше. Тя се освободи, започна да се наслаждава на изживяването. Усещаше силните му, но все пак топли и нежни длани. Стори й се, че е много развълнуван!
         За първи път в своя живот, Алекс правеше такава лудост. Когато Лизи му каза какво се иска от него се възпротиви. Страхуваше се от това появяване! Той - в светлината на прожекторите?! Вярно, че беше нестандартно за неговия вкус, та той е възрастен, улегнал мъж...
И как тъй изведнъж ще се появи пред Емилия?! И то по този начин?!
Но се съгласи. Ами ако тя не го хареса?! Да става каквото ще! И сега...я държеше в прегръдките си!
Искаше му се танца да не свършва!
         Около тях наизлязоха и други двойки. Истински празник!
Лизи ги наблюдаваше с възхищение!Те бяха невероятна двойка! Елегантни, чаровни, развълнувани!
         Дано Емилия да го хареса, но това зависеше от баща й.Тя направи каквото искаше.
         Валсът свърши. Поздравления и аплодисменти от всички страни.
Ема благодареше и кимаше на непознатите, вълнуваше се от случващотно се и беше ЩАСТЛИВА! Толкова отдавна беше, даже не помнеше вкуса на това божествено чувство! Очите й искряха!Такава изненада никога не беше изживявала.
Алекс я хвана нежно и каза:
- Разрешете ми да Ви се представя, уважаема госпожо! Аз съм Александър. Ще ми разрешите ли да Ви бъда кавалер тази вечер?
- Благодаря Ви Александър! Но, разбира се! Не зная какво повече да кажа! Много съм развълнувана! Това е голяма изненада за мен!
- Животът, скъпа Емилия е кратък и никога не сме сигурни какво ни е приготвил в следващият миг. За голяма част от случващото се, ние не пишем сценария!
            Тя го погледна съсредоточено, продължително, проучващо. Кой си ти, Александър? От къде се взе? Защо се появи по този начин? И това магнетично, парещо, пронизващо излъчване! Грабващо и завладяващо!
            Но Елизабет се появи и ги прекъсна.
- Мили, още веднъж честит празник! Надявам се баща ми да е бил внимателен и любезен. Помолих го да се присъедини без твоето съгласие. Дано да не те е разочаровал!
- Не, миличка! Всичко е наред! Ти ми направи такъв подарък! Ще запомня тази вечер!
- О,това далеч не е всичко! Твоят празник тепърва започва! Хайде да отидем при другите. Искам да видиш още някой!
Тя ги хвана  двамата свойски подръка и ги поведе към масата.
- Ето го и моят доведен дядо Илай!
- Селям алейкюм, Ема!
- Алейкюм селям, Илай! Радвам се да Ви видя отново.
- Ооо, Аллах! Божествена и благодатна ханъм! Честит празник! Не успях да откажа на моята лудетина! Щастлив съм, че дойдох! Надявам се, че не ти развалям юбилея с моята старост!
- Но какво говорите?! Поласкана съм от вашето внимание. Дори нямах идея как да празнувам днес далеч от близките си! Толкова съм изненадана! Благодаря ви ,приятели!
Ема разцелува всички. Прегърна и дълго стиска Лизи, шепнеше й благодарности.
Когатно дойде до Алекс не знаеше как да постъпи. Този изключителен мъж!
Погледна го в очите, сложи ръката си на гърдите му, поднесе устните си.
Той се наведе, целуна я, мило, нежно...дъхът му я опари! Финни, трептящи устни!
- Аллах с дискретна настойчивост опътва хората към щастието! - изрече Илай.
В този звезден миг, сякаш света престана да съществува за Алекс.
Ема, това е неговата принцеса! Той ще направи невъзможното, но ще спечели сърцето й...

             P.S.Това, мили мои дружки, посвещавам на Вас двете, Ани и Руми, които бяхте нетърпеливи да научите за  срещата между Алекс и Мили!
Очаквайте продължението...



Гласувай:
2
0



1. compassion - По нощите го четох
28.01.2009 02:14
Изненада ме. Успя! Много си добра в приказките.
Да видим как ще се приземят сега. В реалния живот така не става.....не отричам.... красиво е...но не вярвам да става така просто....или аз винаги си усложнявам живота, вместо да се наслаждавам....
цитирай
2. cvetnica - Благодаря и на двете!
28.01.2009 08:24
Повярвайте и се наслаждавайте!
Животът е прекрасен,не зависимо от това какво ни се случва!
цитирай
3. анонимен - От Мира
28.01.2009 09:51
Вълшебно е!
Браво Шехерезада!
цитирай
4. kleopatrasv - Вълшебна приказка !
28.01.2009 19:16
Навява много размисли и тайни отговори и странни сътворени поуки.Ако знаеш как обичам приказки - няма да спреш да пишеш , вълшебнице ?
Поздравления !
цитирай
5. cvetnica - Благодаря!
29.01.2009 08:56
Приказката продължава и до днес.
цитирай
6. victoriavselena - добре че влязох
29.01.2009 12:54
навреме. За малко да пропусна празнуването и танца. Но успях и се радвам. Музиката, танца, целувката - всичко бе прекрасно. Благодаря
цитирай
7. cvetnica - Заповядай!
29.01.2009 15:16
Поканена си и на следващата...
Аз,благодаря!
цитирай
8. katan - Малко неочаквано, но много красиво!
30.05.2009 20:49
Тази една роза добавена към другите 49 ми хареса много! Може би, защото прилича на моя "наръч" лалета...
А и танцът...
Продължавам...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: cvetnica
Категория: Други
Прочетен: 673051
Постинги: 127
Коментари: 2477
Гласове: 11272
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930