Пладне!
         Пламтящо, огнено сахарско слънце. На другият бряг на Средиземно море.
         Защо реши,че ще успее да избяга от болката и мъката?
Измина този дълъг път, опитвайки се да се изплъзне на съдбата си. Измамена, предадена, изпепелена. Преглъщаше горчиви,тежки сълзи.
Полудели, мъчителни, страдалчески мисли.
"Искам да избягам от това мъртвило! Искам място, където да намеря себе си и да живея в мир! Искам умопомрачителна промяна! Искам великолепни гледки, дъхът ми да секва от възторг! Искам красота! Мога! Искам! Ще се справя!"
      Унесе се в дрямка. Не беше мигнала последните няколко нощи. Спонтанно реши да се махне, да помисли на спокойствие, да отрезнее от огорченията.
Отвори очи, огледа се. Опомни се къде се намира - хотелската й стая. Прекрасна е! Голямо легло, покрито с марокенена покривка.Тежки пердета на прозорците, за да предпазват от слънцето. Арабска обстановка, чисто, подредено,тихо. Разкошът, от който се нуждаеше.
   Емилия стана. Реши да вземе душ и да излезе на малка разходка по крайбрежието. Приготви се бързо. Облече се без да обръща внимание на подробностите. Бял панталон и някаква блузка. Нахлупи почти до вежди малка шапка, за да я предпази от слънцето, очилата...беше готова. Слезе във фоайето.
Още в асансьора се усещаше странен, непознат аромат, леко сладникав. "Ароматизатори - тези араби!"
Без да се оглежда наоколо излезе навън.
"Я, виж ти! Жасминов храст, ето от къде идвало!"
Портиерът й кимна за поздрав. Висок, едър мургавелко има - няма 30 годишен. Изненада се,че навън не беше толкова топло, ставаше за разходка.
Зави на дясно, ориентира се от гледката от прозореца си, че натам е брега. Вървеше бавно, оглеждаше се. Права, чиста улица. По тротоара през определено разстояние, посадени дръвчета, еднакво подстригани, като големи зелени топки! Високи огради. Файтони, рикши, коли - арабски трафик.
        Опитваше се да не мисли. Искаше да изпразни главата си от всичко. Бързо пристигна до залива.
Красиво! Леко люлеещата се водна повърхност,тук-там набраздена от вълнички. Слънцето ги целуваше! Невероятна игра на светлината, сякаш подскачащи зайчета! Лек шум от вълните, разтилащи се по пясъка! Морето рисуваше дантели от пяната си! Чайки в полет...
Сабу чехлите си. Ще походи по пясъка...

Поздрави,Лили!
Пишеш доста завладяващо.

Не бях чел до сега такава прелест!Истинска история ли е?Твоята?

Pi6i i ne misli.Ostavi se na vaobragenieto si.She se polu4i.

Към анонимен-оставям се!Надявам се и продължението да Ви хареса...

Дано героинята ти не излъже надеждите ми.....

Тя ще се справи!