Постинг
21.10.2009 09:00 -
Превратности - ІІІ част
- Добро утро, докторе!
- Моето е такова, а твоето? - тя бързо се съвзе от нямото си възхищение.
- Идвам с мир! А, сега все пак ще ме приемеш ли?
- Влез, но...
- Знам, че си свободна до обяд. Ще ти отнема съвсем малко време. Май ще ми е трудно да избягам от репутацията си на грубиян, но враждебността ми е защитна реакция...
- Знам, слушам те.
- Йоланта, докторе моля те да ме извиниш за снощи. Знаех какво правя и повярвай ми беше за последно. Вероятно съм те изплашил, почти съм сигурен, но това беше моят начин да сложа началото. Свикнал съм аз да давам заповеди, а не да ги получавам. Ти ме постави там, където ми е мястото. Можеш да направиш събрание, да повикаш всички, да ме порицаеш, дори да ме изпишеш дисциплинарно, няма да ми е за първи път. От вчера ти ме накара да се замисля. Разбрах, че това е моята битка и искам да я спечеля, но ми трябва помощ. За първи път моля за помощ. Моля те, помогни ми не ми отказвай.Имам, не зная дори как да го нарека, в едно село в Родопите къща с голям двор. Там са ми направили ферма за отглеждане на соколи. Дори са наели един от най-добрите соколари от емирствата. Скоро му изтича договора, а аз дори не успях да се запозная с него. Виждал съм всичко това между два запоя, срамувам се...Разказвали са ми, че мястото е великолепно. Каня те за почивните ти дни. Обещавам да се държа прилично. Не искам много, нали?Ще се погрижа да ни откарат...
- И...защо да ти вярвам?
- Навремето думата ми тежеше, много държах на нея. Искам да опитам отново вкуса на мъжествеността.
- Да държиш на думата си не е привилегия само на мъжете.
Тя го гледаше безкрайно изненадана.
- И защо реши, че аз съм твоя човек? Извини ме, това беше грубо, ще попитам отново. Защо аз?На теб ти трябва специалист не съм психолог или психиатър.
- Опитаха се един-два пъти, но не ме мотивираха. Не бяха сърцати, не притежаваха тази воля, твоята. Не ми се сопваха като теб, а ти...Как да го кажа? Не ме стреснаха...
- Кой, в същност си ти, Орлин Караданов?
- Сам не знам, помогни ми да разбера.
- Ще си помисля. Отговорът ще ти дам след дежурството.
Йоланта беше смутена, любопитна, ядосана и...обезоръжена. Не беше виждала смирен молещ мъж за помощ.Той...той...
"Какво ми става, по дяволите?! Само една дума и съм готова да тичам да помагам! Та той е алкохолик! Пък и кой знае на къде ще ме завлече!Ферма за соколи, дрън-дрън! Защо на мен никой нищо не ми е купувал ей така, дори на шега? И Родопите...Не, не, не...Този прекали със съблазните! А, дали знаеше, че и планината и птиците са ми слабост? На никого не съм казвала. Пристрастих се към тях след като...А, правилата? Това е суров свят, всичко ти е на показ, няма място за...Ще поговоря със Стойчев!"
- Чудесна идея, доц.Попова. Тъкмо ще си отдъхнете от многото дежурства и работата, а и на Караданов ще му се отрази добре. Ако се появят проблеми, ще сте наблизо. Заминавайте и приятно изкарване!
Тя погледна слушалката неразбиращо.
"Този сухар! Да я поущрява за такава лудост!? Та той не допущаше никакви волности, никакво нарушаване на правилниците и заповедите му...какво му ставаше? Какво става тук, по дяволите?"
Времето за отговора наближаваше, а тя се раздираше от противоречиви чувства...не, не, ще откажа...
Той се появи на вратата...усмихнат и чакащ...с питащ поглед.
- Искам да спечеля уважението ти. За първи път от години насам искам! Моля те...
Дланите му се събраха в молитвен жест.
Пътят се извиваше покрай реката. Утрото свежо от падналата роса. Слънцето едва близваше с лъчите си върховете на билата. Въздухът кристално чист, сякаш искреше. Планината на безвремието, приказна и мистична! Тук всичко е спокойно, никой не бърза за никъде. Тишина, мир и покой. Малко селце, сгушено в пазвите и. Стари каменни къщици с тиклени покриви, калдъръмени стръмни улички, подредени нацъфтели прекрасни градинки. Хора не се виждаха, само тук там се чуваше по някой чан...
Йоланта съзерцаваше красотата наоколо. Действаше и успокояващо. Хубост ненагледна!
- Защо имам чувството, че ти познаваш това място, докторе?
- Аз познавам много места тук, Орлине. Много често си правя бягства от града. Тук, в планината можеш да се скриеш, да отпочинеш, да се заредиш и да хукнеш обратно към трудното ежедневие.
- Разкажи ми за това село, моето село.
- Да потегляме и ще разказвам.Носиш бинокъл, нали?
Домакине, това е най-древното селище в Родопите. Има много дълга 3300 годишна интересна история, пази традиции, спомени, тайни. Всяка педя земя тук пази спомена за Орфей. Хората все още помнят и онези времена на пожарища и гонения. Знаеш ли, че Стоян войвода е бил превърнат в безпощаден еничар? Чувал ли си, че тук е починал патриарх Евтимий? Я, погледни над онези вълнисти била, виждаш ли онези три върха? Това са Голям Персенк, Орфей и Турлата. Имат толкова красиви скали, които въображението може да определи на различни форми. Ерозията, въздействието на вятъра, слънцето и водата са ги превърнали в уникални каменни образувания!Ей,там е Момата, според легендата това е млада българка, която се е вкаменила, за да се спаси от потурчване. Истинското чудо тук по тези места е онзи силует- на Евридика! А, онези феноменални скални рисунки? Виждаш ли? Мъж в цял ръст и две бягащи животни - страхотни са!
Знаеш ли за онова цвете, там на скалата? Орфеевото цвете, символът на планината, ако го докоснеш ще узнаеш тайната му. Охо,виж ти какъв късмет само! Това е силивряк! Уникално цвете! Изпада в анабиоза. Ако си го сложиш в хербарий за няколко години, за да му се радваш, а после го засееш отново, то ще се събуди за нов живот! Виж ги онези смърчове, боровете...вековни са!
Погледни надолу! Малките езерца - неповторима, красива, омайна гледка! Обвити в този полупрозрачен воал на изпаренията, заобиколени от дърветата...Всичко е като илюстрация на вълшебна приказка, нали?
Ето ти я и онази малка безименна пещера, но в нея ще влезеш някой друг път, образувана е заради тектонски вдижения, а водата е подхванала с буйната си игра скалите и е изваяла изумителен пещерен свят! Има скално водопадче, бисерни перлички... * Виждаш ли какви гледки само, прекалих ли?
- О, не! Красиво е!
-Уникално място! Но...ми липсва ...гайда! Тя създава звуковият фон, хармонията става цялостна! Когато чуеш ручилото, сърцето ти сякаш замира и те залива мека топлина! Харесвам гайда! Харесвам и мъжете, когато пеят тези песни, може би заради силата на гласа им. Онзи силен мъжки глас може да предаде по-запомнящо се болката и мъката, радостта и удовлетворението...Има някаква необяснима тържественост и достолепие...
- Отдавна не съм се чувствал толкова добре!
- Нима?! А с алкохола?
- Различно е, не е същото...
- О, ето го и дървото на желанията!
- Ти си романтичка!
- Не, не съм! Хайде, прегърни го и си пожелай нещо...
- Ако можех, бих купил мир за света...
... следва...
* Опитайте се да познаете селото.Надявам се да съм Ви предоставила добро описание.
- Моето е такова, а твоето? - тя бързо се съвзе от нямото си възхищение.
- Идвам с мир! А, сега все пак ще ме приемеш ли?
- Влез, но...
- Знам, че си свободна до обяд. Ще ти отнема съвсем малко време. Май ще ми е трудно да избягам от репутацията си на грубиян, но враждебността ми е защитна реакция...
- Знам, слушам те.
- Йоланта, докторе моля те да ме извиниш за снощи. Знаех какво правя и повярвай ми беше за последно. Вероятно съм те изплашил, почти съм сигурен, но това беше моят начин да сложа началото. Свикнал съм аз да давам заповеди, а не да ги получавам. Ти ме постави там, където ми е мястото. Можеш да направиш събрание, да повикаш всички, да ме порицаеш, дори да ме изпишеш дисциплинарно, няма да ми е за първи път. От вчера ти ме накара да се замисля. Разбрах, че това е моята битка и искам да я спечеля, но ми трябва помощ. За първи път моля за помощ. Моля те, помогни ми не ми отказвай.Имам, не зная дори как да го нарека, в едно село в Родопите къща с голям двор. Там са ми направили ферма за отглеждане на соколи. Дори са наели един от най-добрите соколари от емирствата. Скоро му изтича договора, а аз дори не успях да се запозная с него. Виждал съм всичко това между два запоя, срамувам се...Разказвали са ми, че мястото е великолепно. Каня те за почивните ти дни. Обещавам да се държа прилично. Не искам много, нали?Ще се погрижа да ни откарат...
- И...защо да ти вярвам?
- Навремето думата ми тежеше, много държах на нея. Искам да опитам отново вкуса на мъжествеността.
- Да държиш на думата си не е привилегия само на мъжете.
Тя го гледаше безкрайно изненадана.
- И защо реши, че аз съм твоя човек? Извини ме, това беше грубо, ще попитам отново. Защо аз?На теб ти трябва специалист не съм психолог или психиатър.
- Опитаха се един-два пъти, но не ме мотивираха. Не бяха сърцати, не притежаваха тази воля, твоята. Не ми се сопваха като теб, а ти...Как да го кажа? Не ме стреснаха...
- Кой, в същност си ти, Орлин Караданов?
- Сам не знам, помогни ми да разбера.
- Ще си помисля. Отговорът ще ти дам след дежурството.
Йоланта беше смутена, любопитна, ядосана и...обезоръжена. Не беше виждала смирен молещ мъж за помощ.Той...той...
"Какво ми става, по дяволите?! Само една дума и съм готова да тичам да помагам! Та той е алкохолик! Пък и кой знае на къде ще ме завлече!Ферма за соколи, дрън-дрън! Защо на мен никой нищо не ми е купувал ей така, дори на шега? И Родопите...Не, не, не...Този прекали със съблазните! А, дали знаеше, че и планината и птиците са ми слабост? На никого не съм казвала. Пристрастих се към тях след като...А, правилата? Това е суров свят, всичко ти е на показ, няма място за...Ще поговоря със Стойчев!"
- Чудесна идея, доц.Попова. Тъкмо ще си отдъхнете от многото дежурства и работата, а и на Караданов ще му се отрази добре. Ако се появят проблеми, ще сте наблизо. Заминавайте и приятно изкарване!
Тя погледна слушалката неразбиращо.
"Този сухар! Да я поущрява за такава лудост!? Та той не допущаше никакви волности, никакво нарушаване на правилниците и заповедите му...какво му ставаше? Какво става тук, по дяволите?"
Времето за отговора наближаваше, а тя се раздираше от противоречиви чувства...не, не, ще откажа...
Той се появи на вратата...усмихнат и чакащ...с питащ поглед.
- Искам да спечеля уважението ти. За първи път от години насам искам! Моля те...
Дланите му се събраха в молитвен жест.
Пътят се извиваше покрай реката. Утрото свежо от падналата роса. Слънцето едва близваше с лъчите си върховете на билата. Въздухът кристално чист, сякаш искреше. Планината на безвремието, приказна и мистична! Тук всичко е спокойно, никой не бърза за никъде. Тишина, мир и покой. Малко селце, сгушено в пазвите и. Стари каменни къщици с тиклени покриви, калдъръмени стръмни улички, подредени нацъфтели прекрасни градинки. Хора не се виждаха, само тук там се чуваше по някой чан...
Йоланта съзерцаваше красотата наоколо. Действаше и успокояващо. Хубост ненагледна!
- Защо имам чувството, че ти познаваш това място, докторе?
- Аз познавам много места тук, Орлине. Много често си правя бягства от града. Тук, в планината можеш да се скриеш, да отпочинеш, да се заредиш и да хукнеш обратно към трудното ежедневие.
- Разкажи ми за това село, моето село.
- Да потегляме и ще разказвам.Носиш бинокъл, нали?
Домакине, това е най-древното селище в Родопите. Има много дълга 3300 годишна интересна история, пази традиции, спомени, тайни. Всяка педя земя тук пази спомена за Орфей. Хората все още помнят и онези времена на пожарища и гонения. Знаеш ли, че Стоян войвода е бил превърнат в безпощаден еничар? Чувал ли си, че тук е починал патриарх Евтимий? Я, погледни над онези вълнисти била, виждаш ли онези три върха? Това са Голям Персенк, Орфей и Турлата. Имат толкова красиви скали, които въображението може да определи на различни форми. Ерозията, въздействието на вятъра, слънцето и водата са ги превърнали в уникални каменни образувания!Ей,там е Момата, според легендата това е млада българка, която се е вкаменила, за да се спаси от потурчване. Истинското чудо тук по тези места е онзи силует- на Евридика! А, онези феноменални скални рисунки? Виждаш ли? Мъж в цял ръст и две бягащи животни - страхотни са!
Знаеш ли за онова цвете, там на скалата? Орфеевото цвете, символът на планината, ако го докоснеш ще узнаеш тайната му. Охо,виж ти какъв късмет само! Това е силивряк! Уникално цвете! Изпада в анабиоза. Ако си го сложиш в хербарий за няколко години, за да му се радваш, а после го засееш отново, то ще се събуди за нов живот! Виж ги онези смърчове, боровете...вековни са!
Погледни надолу! Малките езерца - неповторима, красива, омайна гледка! Обвити в този полупрозрачен воал на изпаренията, заобиколени от дърветата...Всичко е като илюстрация на вълшебна приказка, нали?
Ето ти я и онази малка безименна пещера, но в нея ще влезеш някой друг път, образувана е заради тектонски вдижения, а водата е подхванала с буйната си игра скалите и е изваяла изумителен пещерен свят! Има скално водопадче, бисерни перлички... * Виждаш ли какви гледки само, прекалих ли?
- О, не! Красиво е!
-Уникално място! Но...ми липсва ...гайда! Тя създава звуковият фон, хармонията става цялостна! Когато чуеш ручилото, сърцето ти сякаш замира и те залива мека топлина! Харесвам гайда! Харесвам и мъжете, когато пеят тези песни, може би заради силата на гласа им. Онзи силен мъжки глас може да предаде по-запомнящо се болката и мъката, радостта и удовлетворението...Има някаква необяснима тържественост и достолепие...
- Отдавна не съм се чувствал толкова добре!
- Нима?! А с алкохола?
- Различно е, не е същото...
- О, ето го и дървото на желанията!
- Ти си романтичка!
- Не, не съм! Хайде, прегърни го и си пожелай нещо...
- Ако можех, бих купил мир за света...
... следва...
* Опитайте се да познаете селото.Надявам се да съм Ви предоставила добро описание.
За мой срам, никога не съм била в Родопите. Вечно тичане и гонене на успехи беше живота ми. Сега се оглеждам в какъв прекрасен свят живеем...
Личи любовта ти към онова място (както и да се нарича то).
цитирайЛичи любовта ти към онова място (както и да се нарича то).
България е невероятна страна! Има места, които като ги съзерцаваш те оставят без дъх! И това е едно от тях.
цитирай
3.
анонимен -
Жълтурчето
21.10.2009 11:51
21.10.2009 11:51
Хех :) Не мога да се сетя за селото, защото още не съм ходила в Родопите. Освен това мислех, че Патриарх Евтимий е починал в Бачковския манастир.
С малко Гугъл обаче намерих едно село... село Гела. Това ли е?
цитирайС малко Гугъл обаче намерих едно село... село Гела. Това ли е?
Благодаря ти за гостуването!
Не, Патриарха не е починал в Бачковският манастир. Има неоспорими доказателства за неговата кончина.
Все още не бих искала да дам отговора за името на селото, малко търпение...
Благодаря ти!
цитирайНе, Патриарха не е починал в Бачковският манастир. Има неоспорими доказателства за неговата кончина.
Все още не бих искала да дам отговора за името на селото, малко търпение...
Благодаря ти!
Хубав разказ... Почувствах душата на Родопите с боров мирис на смола...
цитирайМоже би селото е Манастир, макар да не съм много сигурна. Благодаря ти, че макар и за кратко ме пренесе отново в любимата ми планина. Вярвам, че нейната магия ще помогне на Орлин и Йоланта.
цитирайstix написа:
Хубав разказ... Почувствах душата на Родопите с боров мирис на смола...
Благодаря ти!
Родопите се чувстват с душата и със сърцето, тогава ти отвръщат със същото. Дават ти това, от което имаш нужда и най-вече свободата на духа.
ianichka написа:
Може би селото е Манастир, макар да не съм много сигурна. Благодаря ти, че макар и за кратко ме пренесе отново в любимата ми планина. Вярвам, че нейната магия ще помогне на Орлин и Йоланта.
Както винаги ти си пристрастна!Но - да!Планината е вълшебна! Дали ще помогне на героите? Ще видим!
9.
анонимен -
От Алекс
21.10.2009 17:46
21.10.2009 17:46
Здравей,Лили!
Благодаря ти! Първо за това, че си описала с такава любов моето родно село. Няма как да не го разпозная.
Второ, че си усетила мястото! Разказът ти е великолепен!
Трето, бях леко изненадан от езика, който ползваше в предните две части, толкова нехарактерен за твоя стил. Но сега разбирам защо си била толкова "остра" на някои места.Това е друг герой, може би от нашето ежедневие.
Страхотно продължение, чакам с нетърпение следващото.
Адмирации!
цитирайБлагодаря ти! Първо за това, че си описала с такава любов моето родно село. Няма как да не го разпозная.
Второ, че си усетила мястото! Разказът ти е великолепен!
Трето, бях леко изненадан от езика, който ползваше в предните две части, толкова нехарактерен за твоя стил. Но сега разбирам защо си била толкова "остра" на някои места.Това е друг герой, може би от нашето ежедневие.
Страхотно продължение, чакам с нетърпение следващото.
Адмирации!
Ти както винаги си много ласкав в оценката си за моите разкази. Благодаря за това.
Много интересно - ти си родопчанин?!Поздравявам те!
Да, разказът е в резултат на една истинска история, на която попаднах случайно. Имената на героите са сменени.
цитирайМного интересно - ти си родопчанин?!Поздравявам те!
Да, разказът е в резултат на една истинска история, на която попаднах случайно. Имената на героите са сменени.
11.
анонимен -
От Алекс
21.10.2009 17:58
21.10.2009 17:58
Защо си изненадана?
Да, но за мое съжаление все по-рядко имам възможността да ходя там.
Знаех си,героят ти звучи така, като истински дивак!Моля за извинение за израза.
цитирайДа, но за мое съжаление все по-рядко имам възможността да ходя там.
Знаех си,героят ти звучи така, като истински дивак!Моля за извинение за израза.
Това беше целта, да видим дали ще успея да променя мнението ти за Орлин.
О, не съм изненадана. Само малко смутена, дали съм успяла да вдъхна "живот" с несъвършенството на думите, за истинската хубост на планината.
цитирайО, не съм изненадана. Само малко смутена, дали съм успяла да вдъхна "живот" с несъвършенството на думите, за истинската хубост на планината.
13.
анонимен -
От Алекс
21.10.2009 18:07
21.10.2009 18:07
Да, не се съмнявай успяла си!
С малко неудобство го казвам, че дори се просълзих.
И за да не ти липсва гайдата ето моят подарък за теб.
С благодарност!
http://www.youtube.com/watch?v=5H297-_nIWA&feature=related
цитирайС малко неудобство го казвам, че дори се просълзих.
И за да не ти липсва гайдата ето моят подарък за теб.
С благодарност!
http://www.youtube.com/watch?v=5H297-_nIWA&feature=related
Благодаря ти за вниманието!
Каба гайдите на Орфеевата планина!
Желая ти прекрасна вечер.
цитирайКаба гайдите на Орфеевата планина!
Желая ти прекрасна вечер.
ЖЕНА В БЯЛО, ТИ РИСУВАШ С БАГРИ, С ЕМОЦИЯ, С ЛЮБОВ И БЛАГОДАРЯ!
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/07/26/rodopska-idiliia.369629
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/07/26/rodopska-idiliia.369629
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
После ще го чета...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Била съм преди много години в Родопите,но спомена още е жив и все пак и аз не се сетих за името на селото.
Хубаво разказваш!
Поздрав от равнината!:)
цитирайХубаво разказваш!
Поздрав от равнината!:)
yuliya2006 написа:
ЖЕНА В БЯЛО, ТИ РИСУВАШ С БАГРИ, С ЕМОЦИЯ, С ЛЮБОВ И БЛАГОДАРЯ!
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА.
НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/07/26/rodopska-idiliia.369629
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА.
НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/07/26/rodopska-idiliia.369629
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Благодаря ти за милите думи!
Лесно е да покажеш красотата на България в снимки, лесно е да нарисуваш, ако имаш талант.
Аз се опитах с несъвършенните думички да я "нарисувам".Можеш с любов, с душа, с преклонение!
С удоволствие ти казвам - да покажем хубостта на Родината на повече хора!
Благодаря ти!С обич Лили
veninski написа:
После ще го чета...
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави твоята вълшебна планина!
iliada написа:
Била съм преди много години в Родопите,но спомена още е жив и все пак и аз не се сетих за името на селото.
Хубаво разказваш!
Поздрав от равнината!:)
Хубаво разказваш!
Поздрав от равнината!:)
Името не е толкова съществено, важното е че си запазила в сърцето си невероятната приказка,творецо на хубост!
Благодаря ти!Щастливи бъдни дни!
Никога не съм била в Родопите, но винаги съм се възхищавала на красотата на тази планина. Мечтата ми е да я посетя, а след твоето описание-още повече.....Смятам, че твоите герои ще открият верния път пред себе си именно под въздействието на тази вълшебна планина....
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Тишина, мир и покой. Малко селце, сгушено в пазвите и. Стари каменни къщици с тиклени покриви, калдъръмени стръмни улички, подредени нацъфтели прекрасни градинки...
Хареса ми. Чакам продължението.
Иначе съм писал разни неща под името Силивряк Родопски...
П.П. Не е честно аз да вземам отношение за селцето...
цитирайХареса ми. Чакам продължението.
Иначе съм писал разни неща под името Силивряк Родопски...
П.П. Не е честно аз да вземам отношение за селцето...
priqtel12 написа:
Никога не съм била в Родопите, но винаги съм се възхищавала на красотата на тази планина. Мечтата ми е да я посетя, а след твоето описание-още повече.....Смятам, че твоите герои ще открият верния път пред себе си именно под въздействието на тази вълшебна планина...
Поздрави!
Поздрави!
Благодаря за добрите думи. Мечтите се сбъдват, а и твоята е лесноосъществима.Ей я къде е Родопа планина!
veninski написа:
Тишина, мир и покой. Малко селце, сгушено в пазвите и. Стари каменни къщици с тиклени покриви, калдъръмени стръмни улички, подредени нацъфтели прекрасни градинки...
Хареса ми. Чакам продължението.
Иначе съм писал разни неща под името Силивряк Родопски...
П.П. Не е честно аз да вземам отношение за селцето...
Хареса ми. Чакам продължението.
Иначе съм писал разни неща под името Силивряк Родопски...
П.П. Не е честно аз да вземам отношение за селцето...
Благодаря за гостуването и мнението ти!
Убедена съм, че ти разпозна селцето!
Такова описание на Родопите,на селото,което не разпознах,но имам предположения...
Така се пише само с любов!
А твоята е истинска и голяма,Лили!
Но ме впечатли и промяната в поведението и на двамата герои.
А този силивряк! Струва ми се, че Орлин,благодарение на Йоланта ще се окаже точно такова цвете - след 3/три/ години затворено в хербарий...
Поздравления отново и очаквам развръзката!
цитирайТака се пише само с любов!
А твоята е истинска и голяма,Лили!
Но ме впечатли и промяната в поведението и на двамата герои.
А този силивряк! Струва ми се, че Орлин,благодарение на Йоланта ще се окаже точно такова цвете - след 3/три/ години затворено в хербарий...
Поздравления отново и очаквам развръзката!
Чакам продължението...
цитирайТърсене
Блогрол
1. Кръстова гора.
2. Хуморът и е заразителен.Надето!
3. Слушам с наслада!Santiment
4. Опознайте България с Иво
5. Забавлявайте с Вихра!
6. Чувствената поезия на Евчето.
7. Любимият ми сайт
8. Един вълшебен свят sphinx!
9. Още един любим сайт
10. Джулия,сърцато момиче!
11. Да обиколим света!
12. Изненадата от Ива
13. Изненадата на Стефи
14. Родопите
15. Таланливо момиче
16. Разгледайте!
2. Хуморът и е заразителен.Надето!
3. Слушам с наслада!Santiment
4. Опознайте България с Иво
5. Забавлявайте с Вихра!
6. Чувствената поезия на Евчето.
7. Любимият ми сайт
8. Един вълшебен свят sphinx!
9. Още един любим сайт
10. Джулия,сърцато момиче!
11. Да обиколим света!
12. Изненадата от Ива
13. Изненадата на Стефи
14. Родопите
15. Таланливо момиче
16. Разгледайте!